1 април 2008 г.

Катя и хипопотамите

________________________________

Преди няколко дни бях на рожден ден на моята племенница. Ставаше на две години и имаше огромна зелена торта с Кумчо Вълчо. Докато другите деца играеха с куклите, тя седеше на едно малко столче и внимателно ги наблюдаваше. Всеки жест и всяко движение й правеха такова впечатление, сякаш за първи път виждаше как хората функционират в ежедневна среда. Големите й очи се разширяваха от почуда, а после пак се присвиваха.
По едно време майка й донесе сак, пълен с играчки. Тя извади първата – пластмасов хипопотам, изстреля едно пронизително „хи-и-и-и” и отвори малката си уста. Държеше го с два пръста, сякаш имаше вероятност той всеки момент да размърда уши и да тръгне нанякъде. Оглеждаше го от четирите му страни, за да провери дали всичко му е на място. Опипа опашката. Слава богу, всичко е наред. После го остави на масичката, даде му нежно име, което само тя разбираше и го забрави. Завинаги.
Хипопотамът беше свършил своята роля – той й беше разкрил една частичка от света, беше й показал какво е да си 200-килограмово животно под формата на пластмасова играчка, а сега стоеше ненужен, сам с тъпото си име, което дори не разбираше. Обаче няма как – нея я чакат хиляди други играчки – с чудатите си форми и ярки цветове. Чакат я толкова много чудеса, че малката й къдрава главица не може да ги побере.
Баси, викам си, една пластмасова играчка за 40 стотинки й носи много повече емоция, отколкото на мен един младеж с пронизващо сини очи, който шава в тясната си блуза на Energy, облегнат на бара в лятната градина на „Червило”. Аз му казвам, че не съм сама, което си е пълна истина, ама не в този смисъл и продължавам невъзмутимо да пия текили. Даже не запомних как се казва.
Отдавна съм спряла да наричам мъжете с техните имена. Те са Лодкарчето, Кабриото, Зеления, сякаш притежават само свойства. Замислям се, как ли бих нарекла този. Даже не мога да му измисля име, мамка му, толкова ми е все тая. Или толкова текили съм изпила вече, че по-скоро бих танцувала гола върху бара пред всички мутри, отколкото да му дам име на тоя еднократен капут, който след като използвам, ще завържа на възел, защото така ни учиха в 9-и клас в час по сексуална култура.
Капута! Точно така бих го нарекла и то без грам да съм ядосана. Просто това ми беше първата асоциация. После толкова дълго ще го наричам така, че и приятелките ми ще започнат да му викат Капута.
- К’во става с Капута, Кате?
- Нищо, виждаме се от време на време.
Накрая някоя от тях ще се изпусне пред него, той ще се ядоса яко, защото к’ва е тая, че ще ми вика Капута, шибана овца. Ще запали Голфа и повече никога няма да чистя обувките си от калта, за да не нацапам перфектно чистите му стелки – със специално покритие, водонепропускливи, от Горубляне, за 38 лева всяка. Баси стелките, мисля си, за 38 лева можеш да си вземеш такъв коз, че 3 месеца подред да забравиш и за Голфа, и за шибаните стелки, и за това, че няк’ва там те е наричала Капута и то без грам да е ядосана, ама ти това никога няма да го разбереш така или иначе.
Мъжете са моите пластмасови хипопотами. И аз им давам нежни имена, разглеждам ги с хирургическа прецизност, но понеже съм разлигавена от малка, вместо да ги поставя внимателно на масата, ги разбивам в стената, за да съм сигурна, че никой друг няма да ги има. Децата са егоцентрици, но когато си такъв на 25, тогава има нещо нередно в цялата история.
- Ти си адреналинка, Кате. – казва Мастърът - Скачаш във филма с двата крака, а още не му знаеш сценария и после се надяваш да те застрелят по-бързо.
Мастърът е пич, викам си, освен това ме познава по-добре и от самата мен.
Пия една текила и за него. После се омитам от заведението.

14 коментара:

Анонимен каза...

Бих бил съгласен да ме наричаш Капута, ако би била така добра да ме пуснеш в леглото си.

Поздрави,
Фанфан

Анонимен каза...

Началото ми създава усещането за дежаву.Чела съм го преди,някъде.Даже имаше снимка на детенцето май.Или това лятно часово време ми прецака малкото ,износено мозъче.Както и да е.Харесва ми.
Хубаво написаните неща са като хубаво пиене-няма нужда да се подуеш от слаба бира за да ти стане гот.Една глътка и ти сгрява небцето.И сърцето.Или каквото ми е останало там.
М.

Erbabic каза...

.

sovichka каза...

М., преди време бях постнала началото тук заедно със снимки на малката. После не знам защо изтрих всичко. Сега завърших разказчето и ето го пак тук :^))

Анонимен каза...

мацка, кефиш много :) давай в същия дух.

Анонимен каза...

Хм.. Някъде между стария и новия блог, между октомври и февруари... се е случило нещо. Сякаш чета двама души, които нямат нищо общо помежду си. Не познавам стария ти блог, но имам подозрения, че е бил с по-светла тема.

Анонимен каза...

Звучиш като изстискано от живота бабе. Кой знае каква ще си като чукнеш 50.

Анонимен каза...

Всъщност звучи точно като на 25 :) И доста напомня Радостина Григорова. За който не се сеща, тя пишеше за Егоист известно време, както и текстове на песни. Иначе разказът е красив :)

Анонимен каза...

Не, просто звучи като нещо, което повечето патки на 25 биха искали да бъдат, но слава-богу не са. А "разказът" е красив колкото вивисекция. И не е разказ, защото нищо не се случва.

linnah каза...

мри в лайна бе, анонимен :) Разбираш от жени, колкото от вивисекция.

Анонимен каза...

не, благодаря -- имам по-изгодни оферти за вечерта.

няма да споря колко разбирам от жени, само ще отбележа, че ако нямаше попадение, нямаше да има и безпомощни крясъци.

съжалявам за всички, които неминуемо съм засегнал, но не бих си кривил душата заради душевния комфорт на случайните заблудени.

Анонимен каза...

Попаднах случайно заради постовете на един мой близък човек и с голямо огорчение научих че съм се сблъскал с "мъжемелачка"- женa които не се задоволяват с НИЩО! Опиянена от своя егоцентризъм примесен с голяма доза цинизъм, винаги търсеща нещо по-...надървено. Възхищава се на "подвизите" на твойта геройня, преоткрива истинската си същност и не осъзнава, че да провокираш у някого чувства, макар и първични, значи че, по някъкъв начин си спечелил определено място в безименната му обвивка. Дотук с личната драма! :)

Най-страшното е когато човек погазва моралните норми у самия него си. Има мисли от които те хваща срам ,че са ти минали през главата и се иска голяма смелост граничеща с глупост за да ги напишеш.
Би било добре да сложиш възрастово огранечение на блога си заради откровенно порнографско съдържание. Има голяма вероятност някое наивно момиченце да приеме новите "детски приказки" насериозно.
Успех за напред! Помогна ми да погледна от кулата на другия.

Erbabic каза...

На печелившите честито, един си намерил морален упадък, друк въз морален ревностен читател. Айди весели празници...

sovichka каза...

анонимен, чудех се дали да ти отговарям въобще, но щом до лична драма се е стигнало чак...
някъде пише, че някой прави свирки, а друг се празни. това ли е неморално? може би хората не го правят в реалния живот?
дано кулата ти е по-далеч от моята, защото като видя хора с подобен криворазбран морал и лошо ми става. този от времето на соца, когато - дай да се затворим в панелката и може да се ебем, бием и да повръщаме, ама важното е другите да не знаят. майната му на тоя морал, ценностите са по-високо на дървото.
успех и на теб!