7 април 2008 г.

200 волта

________________________

Седя с приятел. Разсмива ме. Кой каза, че не мога да имам приятели мъже? Държи ръката ми. Не иска да ме чука. Усмихвам се.
Вечерта е хубава. В градината. Времето върви от топло към приятно. Отново смях.
Изведнъж състоянието ми се сменя. Сменя се бързо. Облива ме вълна. Познавам я много добре. Ставало е и преди. Много пъти преди. Не мога да я спра. Сърцето ми трескаво разпраща потоци кръв към всички краища на тялото. Очите ми се променят. Ръцете се потят. Главата ми бучи. Не чувам никого. Дишам дълбоко. Както ми каза лекарят. Посъветва ме да правя и физически упражнения, веднага щом се повтори. В заведение съм.
10 секунди, 20 секунди... 1 минута. Играл ли си на руска рулетка с ясната мисъл, че ще загубиш? Не, сериозно ти говоря... Изведнъж пистолетът пада на земята. Патроните били халосни. Вълната се изхлузва от мен и тръгва по дяволския си път. До нови срещи!
Пак съм в градината. Никой нищо не е забелязал. Слава Богу! Виждам приятел. Хващам ръката му инстинктивно. Не искам да го чукам. Усмихвам се машинално. Този път няма да мълча.
- Въобще не ми е лесно...
- По условие не ни е лесно, миличка.
- ..........
И този път няма да кажа.
В колата оставам сама. Не, всъщност винаги имам компания. Аз и моят приятел – лудостта.
„Стегни се малко.”
„Абе, заеби я, тая не е сама.”
„Т’ва са глупости, нищо ти няма!”
„Намери си гадже.”
Само двамата сме. Той няма да пусне никого. Моят нов приятел е най-ревнивият от всички копелета, на които съм попадала. Той ме изолира от всички. Той ме обсебва. Той ме подлудява!
Нямам сили вече... Живея сгъната херметически като стрида в черупката си. Нямам приятели вече? Глупости...
От определено ниво болка нататък човек губи всичката си гордост.
За някои условието на задачата е усложнено.
Прибирам се. Пускам телевизора. Всичките тези хора май ги познавам отнякъде. Те са същите спаружени стриди като мен! Нямат гадже, но не са сами. Трупат солиден стаж по страдание.
Аз съм в телевизора. Седя си вътре в него – отворила хладилника в 3 през нощта, ей така без причина. След поредната дяволска среща.
Обичам да гледам комедии. Обичам да гледам тъпо в хладилника. Искам да чуя думите не си сама, отделно от думата медици. Забранявам им вече да казват „Стегни се!” Имам нужда да зная, че съм нормална. Имам нужда от тях. Имам нужда от разбиране. Нямам нужда от пари. Имам нужда от приятел.
Искам той да гледа комедията с мен поне веднъж. Искам да се замисли. Искам да дойде и да ми каже, че е пълен кретен. Че ще ми помогне да бия шута на най-ревнивото си гадже.
Защото не е важно да си отвори бира сам пред телевизора. Важно е да си отвори очите, ако ти отдавна си се затворил в себе си. Важно е да разбере, че лудницата е в нас самите, а не в Карлуково. Важно е да му дреме.
Моят любимец казва: „Когато ти пуснат 200 милиона волта през тялото има вероятност да прекараш остатъка от живота си в пепелник.”
Аз искам да изкрещя на всички, които бързат по улицата: „Когато ти пускат по 200 волта през тялото всеки ден – има вероятност да се окаже, че никога не си живял.”
Или просто – майната ви!

18 коментара:

Анонимен каза...

Нещо много познато ми звучат думите ти. Съчуствам ти.

Holmes каза...

Като става дума за комедии не знам дали харесваш тези на Уди Алън (аз не особено), но текстът ми напомни един известен цитат от Annie Hall: "Life is divided into the horrible and the miserable...you should be thankful that you're miserable.". Някои го намират тъжен, на други им се струва по-скоро смешен...

Emin Bei каза...

ако се науча как да се абонирам за фидовете на коментарите, ще спра да слага "точки" за да ги чета...

sovichka каза...

holmes, принципно харесвам Луди Алън, но "Ани Хол" не съм го гледала. ще се поправя :^))
иначе цитатът на края на текста е негов.
emin bei, и аз не знам как става. като разбера, ще пиша.
поздрави!

Emin Bei каза...

Пиши, щото е безценен тоя прилив от историите ти и коментарите после...

gouranga каза...

трябва да сме наясно, че очите на другите не сме нормални, а най-нормалните са най-ненормалните. още джим морисън ти го каза: i need a brand new friend. степният вълк в тебе яко дивее явно - посоката е добра :D

gouranga каза...

и в никакъв случай не обвинявай ганджата за това, тя е виновна за други неща, но не и за това, че можеш да мислиш

sovichka каза...

emin bei, освен с този линк: http://help.blogger.com/bin/answer.py?answer=79117&query=subscribe%20for%20comments&topic=&type=f , засега с друго не мога да ти помогна. пиши, ако не успееш.
gouaranga, аха :^)) аз имам любим цитат от любим човек: “Some people never go crazy. What truly horrible lives they must live”
Charles Bukowski

gouranga каза...

RSS Atom Feed - препоръчвам Google Reader! ;)

а за цитата - и аз не вярвам, че невежите са блажени, къде-къде по-интересно е да полудееш :D

Emin Bei каза...

бахти колко сте грижовни, ще взема да продължа да съм неоправен с тия неща

Nadia каза...

Говори ми... Нямаш идея колко наясно съм с тези неща.
И все пак, светлинка има и в най-дългия тунел. Вярвах в това цели две години и то взе, че накрая се оказа истина. Само че не трябва да се отказваш. Или излизаш от черупката и започваш да търсиш изхода, или има голяма опасност светлината насреща да се окаже приближаващия влак.

Angel каза...

Пробвай с релакс, на някое място където се чувстваш сигурна и няма да те безпокоят разни мисли или хора.Не е точно затваряне в черупката ти по-скоро виждаш до къде се простиря тя и спираш да се луташ в нея :)
Хората се страхуват да погледнат на вътре в себе си а всъщност там винаги е отговора за всичко.Ако държиш на емоционални премеждия можи да прескочиш коментара ми :Д

Emin Bei каза...

ще си мисля, че няма драма с това което преживаш...? или греша?

Анонимен каза...

бе драма явно има, но май го отнася не който трябва...

sovichka каза...

emin bei, благодаря ти :^))
не се притеснявай - драма винаги има, въпросът е в какво ще я превърнеш. Уди Алън направи 50 години творчество от неврозите си.

An каза...

Онзи ден един приятел ми каза: "1/3 от хората са луди. С нещо не са наред с главата. Не, не се смей, това е факт, статистически доказано е. Значи не всичко опира до хляба, нали? Защо смяташ, че ти, въобразявайки си, че си по-сложно устроена от продавачката в магазина за хранителни стоки, имаш по-сложни чувства и проблеми? Не е само хляба, казвам ти..."

А иначе всеки следващ удар с дъска по главата възвръща зрението. Трябва да го изследват този медицински феномен. :)

An каза...

Впрочем, Емин Бей, за да следиш коментарите - http://sovichka.blogspot.com/feeds/comments/default

Понеже и аз за пръв път боравя с RSS открих единствено фидове за публикациите, не и за коментарите, та реших да изпробвам ако напиша comments вместо posts и стана. Индианско, но върши работа. ;)

Emin Bei каза...

@An, мерси ногу