28 март 2008 г.

Кабриото 3

_____________________

- Как си, бебчо? – посреща ме Кабриото.
- Добре. – казвам аз, докато оглеждам обстановката.
Онзи започва да обяснява нещо за задръстванията и колко време е пътувал. Аз галя тапицерията на колата. На допир е доста приятна, но и твърда. Обаче в крайна сметка и ноктите ми си ги бива, така че няма проблем.
- Сега ще отидем малко да потанцуваме – съобщава ми Кабриото и паркира пред Най клуб.
- О, Боже! – мисля си аз, докато се кълча по жълтите павета. После доброволно завличам жалката си, комерсиална душица в коптора.
След няколко реда извити бели стълби надолу, чалгата избухва пред мен с цялата си сила. Грозни, гримирани малки момченца, тук-там някоя красавица и предимно противни чичковци са се нагъчкали на 300 квадратни метра. Всички са заети да търсят чукането си за вечерта. Сядаме до някакви приятелки на Кабриото. Всъщност те са точно три и са толкова грозни, че когато влизат в заведение свалят естетическите критерии с 20 пункта. Колкото са гадни, толкова са богати и общителни. След като се запознаваме, едната се провиква:
- Аууу, муцка, как си! – целува ме и аз установявам, че половината ми лява буза е олигавена.
- Еби му майката! – казвам й, докато се бърша. После изкиселявам сериозно и изчезвам в тоалетната да се мия.
След кенефа решавам, че в никакъв случай не искам да прекарам вечерта с Шрек, двете й приятелки и Кабриото. В крайна сметка, колата му не е никак лоша,но на финала няма как да изчукам черния кожен салон, така че по-добре да се омитам. Каква загуба!
Излизам от заведението и паля цигара.
След 20 минути все още съм там и разглеждам хората пред клуба. Кабриото излиза и започва да тича към колата си. Изглежда доста смешен.
- Опа – казвам аз и му махвам.
- Хей, къде изчезна?
- Искам да се махам оттук.
- Добре, но недей да изчезваш повече така – предупреждава ме оня, хваща ме за ръката и ме дърпа.
10 минти по-късно имаме спор пред къщата му в Драгалевци.
- Няма да се кача, казах ти. Искам да се прибирам вкъщи – обяснявам аз, докато галя черния кожен салон.
10 минути по-късно имаме същия спор пред красива гледка в полите на Витоша.
- Не ми се прави секс, казах ти. Искам да се прибирам вкъщи – обяснявам. Вече дори не галя колата. Само внимателно намествам стелката с крак, защото вече ми е яко нервно.
- Обаче виж един коз бих изпушила с удоволствие – добавям колебливо.
- Наркотици не взимам.
- Там ти е грешката.
- Моля?
- Нищо. Искам да се прибирам.
- Ти май се ебаваш с мен?
- Не, просто ми се спи.
- Но не с мен?
- Точно така.
- Добре, а една свирка само? – казва умолително оня и вади надървения си кур. Въобще не мога да проумея как човек с Мерцедес за 40 000 евро се моли за свирка. Представите ми за света са подкопани из основи! Жалко за колата!
- Не правя свирки! – халосвам го с новината на вечерта.
- Ох! – изстенва той – Ама само малко, моля ти се! Няма да ми направиш лошо впечатление, ако ми духаш.
На мен въобще не ми дреме с какво впечатление ще остане. И разбира се, че правя свирки. До преди няколко часа можех да му го докажа по-категорично от съобщение за превишен лимит на кредитна карта. Сега обаче не искам да ме пипа. Не искам да седя с него. Не искам да го слушам дори. Не мога да го понасям – толкова жалък с тези умоляващи очи на тъповатата си физиономия. Като капризно дете, на което искаш да биеш шут, за да млъкне. Като дуднеща домакиня, на която ти се иска да затвориш устата. Но не и като мъж, на когото искаш да направиш свирка. Няма как да му го обясня. А май и не искам.
Точно в този момент осъзнавам, че жените няма нужда да ходят на работа, да слагат вратовръзка и да се пробват в голфа, за да бъдат силният пол. Те просто трябва да откажат свирките. Само това. Представям си свят без свирки. Свят на еректирали мъже. Нервни. Недоспали. Обсебени. Опасни. Свят от ходещи курове, които не могат да свършат и само това им е в главата - свирки.
- Стегни се малко! – процеждам аз и излизам от колата.
Започвам да вървя по ръба на някакво просторно шосе. Явно не се намираме точно в полите на Витоша. Знаех си, че не трябваше да пия толкова! Въобще не знам къде се намирам и как по дяволите ще се прибера? Зад мен фаровете на Мерцедеса обливат улицата и краката ми в опушено-бяла светлина. Чувам как оня форсира двигателя до червено, после гумите превъртат и изпищяват. Колата минава покрай мен и завърта уличната прах на кълбо. Мерцедесът бързо изчезва в далечината. Около мен пак става тихо и тъмно.
Никъде не виждам таксита.

11 коментара:

Лора каза...

Чета те с такова невъобразимо удоволствие! Много хубаво ги "храниш", и от време на време ми се прокрадва в главата "Искам и аз така да мога", хе:)
Успехи и всичко най-прекрасно:)

sovichka каза...

лора, благодаря - и аз ти пиша с удоволствие :^))

Emin Bei каза...

бах мама му /възкрикна редовния коментатор/, колко е хубаво, когато жени харесват коли и не ги е страх да се разходят нощем сами в планината...

gouranga каза...

буковски се върти в гроба и това даже не му доставя удоволствие. а както знаем, кефът е върха! :)

предпочитам спускането по инерция след това, то обикновено е извън творбата и тука намирам катарзис :D

sovichka каза...

gouranga, ти толкова сложно се изрази и аз нали не съм от най-умните - нищо не разбрах. сложила съм снимка, на която се вижда, че съм руса - съобразявай се, моля. :^))
иначе на Буковски - тоя стар мръсник, така му се пада!

Анонимен каза...

Хех, аз мислех, че мацките, които се качват толкова лесно в кабриолети, не ходят в Блейза, а по чалгатеките на Студентския град. Но сега разбирам, че всеки е подвластен на изкушенията.

Такава е диалектиката на живота - едни искат да им се правят свирки, а други - да им завиждат девойките по кръстовищата.

Световното автомобилостроене няма да закъса скоро!

Анонимен каза...

Готино пишеш, но нещо начина по който гледаш на света, не се връзва с моя. Може просто защото сме с различни полове :) Тъкмо почна да ти се кефя и надробяваш някоя попара.

sovichka каза...

Мислех да не отговарям на подобни коментари, ама като са добронамерени, няма как.
Анонимен последен, девойката от разказа е просто една героиня. Можеш да я свържеш с мен. Може и да не я свържеш.
Иначе в дробенето на попари съм повече от специалист. Просто съм такава...
Анонимен предпоследен, предпочитам да ми правят свирка пред всичко останало. :^))

Ясен каза...

Опс , моя грешка породена от твоя талант. Аз мислех че описваш истински случки и то с теб. Ти си виновна :) прекалено е реално всичко.

Дали любов е когато предпочиташ да направиш свирка, вместо ти да получиш такава ;)

blondie каза...

постът ти е като студена чаша вода в припек, толкова свеж.
страшен, страшен. много ме радваш че наричаш нещата както са си - кур си е кур, без звезди, точки и недомлъвки.
моля само не буковски, този толкова любим стар мръсник :)
още една вода с лед и лимон, моля, моля!

Анонимен каза...

Мисля, че Sovichka без да иска постави начало на движението анти-Курва. Не ме интересува колата ти, не ме интересуват парите ти - като си просто селянин ходи със себеподобни. Аз ще си ходя в Блейз.