26 март 2008 г.

Кабриото 2

___________________

На другия ден пичът звънна. Дори нещо повече – звънна три пъти. Веднъж, за да се разберем. Втори път, за да е сигурен, че сме се разбрали. И трети път да ми каже, че тръгва към срещата, т.е. идва към мен, за да ме вземе. С колата.
На мен вече не ми е толкова тъпо, колкото вчера и започвам да разсъждавам разумно. Чудя се защо въобще излизам с него. Не че преди не съм се срещала с непознати. Една сутрин се събудих на плажа на Смокиня и се оказа, че съм се чукала с непознат. Не в това е въпросът.
Просто човек в подобна кола никога не предвещава нищо добро. Ясно, казвам си, всичко се върти около колата. Чак се учудвам колко съм продажна. После се разглеждам. Имам дълъг френски маникюр. Краката ми от едната страна завършват с червени обувки на висок ток, а от другата с къси панталонки, които щедро показват 1/3 от младия ми задник. Бях изправила русата си коса и сега тя стигаше почти до кръста. Мамка му, аз съм една истиснка мутреса, вълнувам се искрено. Представям си как гледам небрежно от кабриото момичетата, чакащи светофара за пешеходци на Попа. Това ми хареса. Представям си как искат да са на мое място и почти се възбудих. После решавам, че при първия скандал с Кабриото ще му отмъстя, като забия нокти в черния кожен салон. Ще разруша перфектната му тапицерия на някое място, което само аз ще знам. Представям си как след като ме зареже за някоя с по-дълги крака, ще намеря най-кривия ръждясал пирон и ще напиша на колата му “шибан чекиджия”. Или поне “педераст”, ако нямам достатъчно време. Представям си как за една скъпа, красива кола се превръщам в палячо. Поглеждам се в огледалото и се харесвам.
Телефонът ми звъни. Пичът вече е долу.

14 коментара:

Emin Bei каза...

Бахти, кви неща ставот в женските глави... Очаквам утрешния ден с трепет за бира и продължението на историята

ПП. Кожените салони издръжат на ферски маникур

Анонимен каза...

Не че съм очарован, като чета какво се случва в главите на девойките, но поне една жена има смелостта да признае, че е супер комерсиална.

Emin Bei каза...

Ебати дискията се заформя. Кое и комерсиалното на жината?

Анонимен каза...

Пич, мацка, която доброволно си признава, че излиза с някакъв, само защото той има "черна скъпа лъскава кола" и ти ме питаш какво и комерсиалното?
Интересно.

Denia каза...

Личните качества и ценностната система на авторката са абсолютно нерелевантни в случая. Пише ли добре - пише. Идваш тука за да четеш интересни неща, или си по следите на изгубения морал?
Ако е второто, ходи да четеш блога на някоя благородна девица, която пише стихчета за пристигането на пролетта и песента на птичките.

Анонимен каза...

Какво ли не измислят жените, за да оправдаят курвенската си природа. Понякога дори сядат и си признават всичко, представяйки го като проза. Горките.

Nadia каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
sovichka каза...

Nadia, не се притеснявай, няма проблем :^))
анонимен, нито оправдавам нещо, нито съм го представила някъде като проза. успокой се :^))

Анонимен каза...

“Представям си как гледам небрежно от кабриото момичетата, чакащи светофара за пешеходци на Попа. Това ми хареса.”

“Представям си я като дете как е играла на площада в малкия си град. Как е износвала дрехите на по-големия си брат. Как е завиждала на съседското момиче, че има по-хубави кукли от нейните. И е мечтала всяка вечер в леглото си, че някой ден, когато порасне, ще отиде в онзи град със скъпи магазини с огромни витрини.”

Мащабът е друг, ама мотивацията...я опитай да откриеш десетте разлики. Аз и една не мога.

“Става ми жал.” – И на мен.

Emin Bei каза...

Ебати другарския съд

Анонимен каза...

emin bei, не е съд това. Просто миналата седмица си купих стелки от Горубляне за аудито и се чувствам леко прецакан с покупката. А можех вместо това да напълня бутилката с газ! Сега само плакатът на Анелия ми е утеха.

P. S. Като сменях стелките, намерих отдолу една обица…

Emin Bei каза...

@Анонимен,

има дни кагато живота те изправя пред тестове. Изпитваш тъга, Миньор пада с 0:3 като домакин, а концерта на Лепа Брена с Глория ти навява горчиво усещане за отминалата младост и водка флирт... и точно тогама една обеца може да промени всичко

Анонимен каза...

Неее, не обецата, а притежателката й е тази, която променя всичко :)

Анонимен каза...

vsi4kite ti istorii sa strahotni, ne moga da spra da 4eta :)
i ne se li kazva merkantilna, a ne komersialna?