Руса рулетка

_______________________

От мястото, на което седя, виждам цяла София. Хванала съм чаша горещ шоколад с двете си ръце, за да ги стопля и тактувам на равни интервали с крак по френския прозорец. Около мен работници сгблобяват кранове, фарт, тестват видеокамери и микрофони. На няколко маси разстояние седят фолк певици и разглеждат списания или говорят по телефона си. Всяка се е разположила на различна маса и полага усилия да изглежда много заета. От време на време поглеждат от ръба на списанието дали някой не им се възхищава. Нищо. Девойките превъртат очи и се връщат към картинките.

Около нас, като селска гъска след каруца, прехвърча тревожен режисьор, който пръска слюнка във връзка с това, че много закъсняваме. Поглежда към русите глави, усмихва им се, а след това идва да ме уверява, че ей сега започваме. Аз на свой ред го уверявам, че няма проблем. Чакам от два часа, така че още два няма да са от голямо значение.

По план в рекламата трябва да участват 3 фолк певици. Режисьорът, за да се подмаже на цялото съсловие, е извикал 100. Налице са една руса с букли, големи колкото ябълки, още една руса със същата прическа и трета руса с права коса. Докато този бизнес просперира, поне фризьорските салони могат да бъдат спокойни, че никога няма да фалират. Понеже няма по какво да ги различавам, освен цвета на маникюра им, ги кръщавам Руса алфа, Руса бета и Руса делта. Освен тях в заведението има чернокоса, плюс някакъв много нашумял напоследък нейн колега. Въобще не знам кой е, но съм готова да се обзажложа на една бутилка уиски, че е педал.

Най-накрая всичко е готово. Режисьорът прелита към звездните си момичета и им обяснява каква супер важна роля ще заемат в 2-секундното си появяване в рекламата. Те гледат и кимат сериозно. От движението русите им букли пружинират, сякаш и те са съгласни.
- Нали така? – обръща се към мен Човекът-гъска.
- Аха. – потвържвадам аз, защото ми е все тая.
- Добре, тогава остана само гримът.
- Ъ-ъ-ъ.. Ама те не са ли гримирани вече? – питам, защото девойките изглеждат като след 4-часов гиг в несебърска кръчма.
- О, не! Извикали сме специален гримьор. Но той е работил с всяка една от тях и действа много стегнато. Не се притеснявай!

Повдигам рамене без нищо да кажа и точно тогава в заведението влиза то. Малко човече с малки краченца и ръчички и оплешивяла главичка. Малкото му телце изведнъж се разтърсва и произвежда властен, пронизителен вик:
- Айде, всички горе при мене веднага!... Ти къде тръгна, ма? Стой тука, ще дойдеш последна, че по тебе имам най-много работа. Я, глей, к’во си се опъпчила.

После се изкачва по стълбите с малките си краченца. Ако участваше в Андерсенова приказка, със сигурност щеше да вземе ролята на противно джудже с неприятно име. Хвърлям му още един поглед, докато разопакова гримьорските си принадлежности и строява звездните момичета. Не разбирам защо, но всяка една от тях се подчинява безмълвно, сякаш То има магическа пръчка, която им въздейства по невидим за останалите хора начин. Сякаш наистина е зло джудже, разпръснало прокобата си под формата на прах в златните коси на момичетата. Омагьосал ги е завинаги да бъдат негови безропотни роботи. Нищо чудно понякога да спира времето, само за да може да се изкикоти изтежко и злокобно – х-хо-хо!, а после пак да го пуска. Невероятно!
- Ух, аз май верно много съм пъпчасала! – чувам глас до себе си и виждам Руса делта да сяда на стола до мен.
- Глупости! – казвам аз, само за да я успокоя, всъщност наистина изглежда много зле. – Ти защо въобще му позволяваш да ти говори така?
- О-о-о, повярвай ми, не би искала гримьорът да ти е сърдит и то точно преди участие в реклама.

Вълшебната пръчица се оказа просто четката на фон-дьо-тена. Много тъпо. Поглеждам отново към То, който се е заел с Руса алфа. Обяснява нещо на висок глас и посяга ту към сенките, ту към пудрата с недодялани артистични движения. Остава известно време в застинала поза с глава, килната на една страна, като чупи китката си на изток или север, сякаш обмисля два варианта. Изведнъж отскача голяма крачка назад и продължава да се взира в напрегнатото лице на момичето. Изглежда нелепо, сякаш имитира движенията на руски балетист, страдащ от проблем със ставите. Явно полага нечовешки усилия да убеди другите, че е гей. Всъщност е просто плешиво хетеросексуално джудже.
- Уф, аз малко съм се поизнервила, ама чакам от 3 месеца да ми дойдат пердетата. 3000 евро дадох и още ме бавят! – казва Руса делта и ме връща в нейната приказка.
- Много неприятно – отговарям аз, докато оглеждам десетките й хартиени пликове на Булгари. Всички са измачкани, с раздърпани краища, което ми подсказва, че това не е първото място, на което ги мъкне, след като ги е взела от магазина.
- Но поне от апартамента съм много доволна. Рокси центъра в квартал Ботуша, нали го знаеш?
- Аха.
- Е, там живея. А под нас е тоя сценариста на Слави.
- Ами... Супер! – отговарям, защото не знам какво друго да кажа.

В този момент се появява Руса алфа – с нова рокля, нов цвят очи и поне 10 години отгоре. Джуджето е свършило работата си. Тя си поръчва плодово плато, но без сметана, защото е на диета. След като й го донасят се заема с него, като бодва всеки плод на вилицата си, оглежда го внимателно, сякаш ще му прави дисекция. После го поставя в устата си и дъвче дълго ту на едната, ту на другата страна. Междувременно ни обяснява, че живее точно срещу Азис и понякога дори пият кафе заедно. Явно това е нещо супер важно в техния свят, защото Руса делта притихва, а зениците й се разширяват от възторг. Вече наистина не знам какво да кажа.
- Едно голямо уиски с много лед – махам към барманката.
- Уф, знаеш ли какво ще те помоля? – обръща се Руса делта към мен.
- Не? – поглеждам с недоверие.
- Ела с мен да се преоблеча в тоалетната. Не знам какво да си сложа.
- Окей – отговарям аз и скачам от сепарето в тоалетната.

От хартиените Булгари изпадат огромно количество дрехи с пайети, помпони и пискюли. Моето звездно момиче пробва ту едно, ту друго, като не спира да ме пита дали й стои добре. Аз кимам одобрително на всичко и май въобще не й помагам. Всяка дреха излежда такъв абсурден кич, че въобще няма значение какво ще избере. Накрая се спираме на дънки с дантела и тигрова блуза.

Руса делта ги хвърля на мивката до нас и започва да се съблича. Така пред мен се откриват 10 броя пръстчета с престарял охлузен лак и два броя среднокъси, среднопухкави крачета, които са казали „чао” на кола маската поне от 3 месеца. Тя обяснява на очудения ми поглед, че трябвало да отиде на козметик, но нещо не успяла и започва да ги оглежда дали наистина не са прекалено окосмени. Аз се сещам за уискито. После пак я поглеждам. Ако видя на билборд кокетния фотошопски нос или големите й колкото зимна локва очи, ще знам, че не всичко е истина. Но никога няма да си дам сметка за 5-те пласта косъм, които се крият отдолу. Моето звездно момиче има повече оперение, дори от персийската ми котка. Страхотно!

Докато разсъждавам по темата, Руса делта решава, че още утре ще срещне козината си с бръснача и с едно движение се освобождава от тесния пуловер. Изведнъж погледът ми се спира на гърдите й. За момент имам чувството, че съм загубила способността си да мигам. Всъщност какви гърди? Това са най-огромните цици, които съм виждала през живота си! Трябват ми поне още два чифта очи, за да ги обхвана целите. Опитвам се да се сетя дали някъде съм виждала по-големи, може би в някой друг живот, обаче не! Не мога да мисля за нищо. Огромните й цици се полюшват пред мен, сякаш ги вълнува някакъв невидим вятър. Кръглите им розови муцуни ме гледат и май ми се усмихват! Господи!

Обръщам се с лице към вратата, за да не ги гледам, но те продължават да пулсират пред мен. Затварям очи и пак са там – закачили са се за една гънка в мозъка ми и се люлеят с всичка сила. Огромни и тежки като два цепелина. Знам, че тази гледка ще обремени съзнанието ми завинаги. Като някакъв адски печат, който жигосва паметта и остава там. Просто няма начин да ги забравя!
- Готова съм! – чувам Руса делта и се обръщам.

Тя наистина е облечена. Какво облекчение! Измъкваме се от тоалетната и се връщаме отново в сепарето. Там са се събрали всички звездни момичета, заедно с нашумелия си напоследък колега.

Снимките започват и всички са много развълнувани. Ледът в уискито ми почти се е стопил и прилича на малки кристални стафидки. Хващам чашата и изпивам всичко на няколко големи глътки. Имам чувството, че това е най-вкусното уиски, което съм опитвала през живота си.