19 септември 2008 г.

Капитан Планета от 4-тия етаж 2

___________________________________________

Винаги, когато срещна потелциалната любов на живота си, правя следното:
А) разтръбявам на всички около мен колко е вълнуваща цялата история
Б) оправям маникюра си до съвършенство
В) повтарям точка А.
На втория ден, откакто платонично познавам новия си съсед, на прозореца ми се разиграва нечовешки театър. Сменям рокли, маски и сценично поведение и с любопитството на начинаещ актьор, поглеждам с крайчеца на окото дали публиката е доволна. Край на анцунга и домашните дрехи! Разхождам се облечена така, сякаш ще ходя на теартална премиера в края на 30-те.
Той излиза от време на време на балкона, отваря бира и сяда на белия си пластмасов стол с оранжево покривало. Пуши цигара от цигара и гледа пред себе си. В нищото. За да съм сигурна, че аз съм притегателната сила на погледа му, решавам да измия прозорците вкъщи. Естествено само от страната, която е видима за него. В крайна сметка не трябва да се хабят сили нахалост. Изнамирам отнякъде кофа, парцали, вестници и препарати и ги нареждам внимателно на бюрото си така, както са подредени секс играчките в магазин. Обувам най-късите си панталонки и една оскъдна тениска и се залавям за работа.
Единственият проблем, който мога да срещна е фактът, че никога през живота си не съм мила прозорци. Оглеждам ги известно време, сякаш да ги предупредя, че трябва да внимават с мен. Навеждам се и им хвърлям още един поглед от друга гледна точка. Мамка му, никога не съм знаела, че прозорците ми са толкова мръсни. Нищо чудно, че пичът не ми обръща никакво внимание. Вероятно той въобще не може да ме види през пелената прах, кал и сажди. Връзвам косата си на висок кок и прехвърлям единия си крак от другата страна на парапета.
След 50 минути неистова борба със стъклените стихии и почистващите препарати, проклинам деня, в който е измислена домакинската работа. Прозорците са все така черни, само че вместо небрежно прашасали, сега са кръгообразно-замазано мръсни. Водата се е съединила с прахта в някаква адска химическа реакция и тече под формата на кал по стъклата. Така те приличат на дъното на чаша, която до скоро се е радвала на кафе, а след секунди ще разгадае бъдещето на своя консуматор. Ръцете ми са до лактите в пяна, показала съм 90% от физическата си същност през прозореца, прахтя и от време на време избърсвам чело с върха на китката си. Ако падна и се размажа на паважа, поне знам, че ще е от любов. Какъв трагичен край за моята пиеса, мисля си, търкайки петнистото стъкло. Единствената ми утеха е, че съседът все по-настойчиво гледа към мен. Можело значи! Ето ти романтика, дори сред кал, пот и мърсотия, тръшвам се аз, и хвърлям парцала в кофата. Решавам да оставя прозорците на жената, която чисти вкъщи. В крайна сметка основната работа вече е свършена. За финал просто пускам косата си, за да може да види той колко е дълга и как блести на слънцето. Пускам една небрежна, неопределена усмивка и се прибирам.
На третия ден вече съм си го измислила напълно. Той е перфектен физически, по малко егоцентричен и малко темерут, но това винаги ми е действало мотивиращо. Вероятно 3 или 4 години по-малък от мен... Е, никой не е съвършен! И най-важното – има куче! И то не просто куче, а английски булдог, което го прави и по малко ексцентричен. Сигурно практикува десетки нестандартни пози в секса.
Със сигурност е маминото синче на родители, които живеят в Иван Вазов. Таткото е избрал апартамента след хиляди огледи в три предпочитани от него квартала. Най-престижните, естествено. Накрая се е спрял на този – зелен, горски, екологично чист и спокоен. После са го обзавели. Отишли са до Солун с буса на приятели и са накупили от ИКЕЯ всички тези модерни бели мебели и асиметрични вази. На края са му взели и чисто нова мазда или тойота, и са пуснали ненагледният си син да плува сам в бурните води на живота. Изкъпан, напарфюмиран и подготвен. За мен!
Дори вече знам как се казва. Тодор. Точно това е името, което му отива – едновременно строго и загадъчно. Започвам да се чудя как ли ще му викам на галено, защото Теди май звучи тъпо. А той има стил. Носи симпатични тениски и ризки на раета, които ужасно му отиват. Слуша минимал, което е съвсем нормално за момчета на неговата възраст. Педантичен и подреден, той чисти всеки уикенд поне по 4 часа на ден. Защото така го е възпитала майка му. Знаех си, че миенето на прозорците е хитър ход, мисля си, докато го гледам как тупа, прахосмуче и мие с един парцал. После пренарежда книгите на лавицата, като тактува с едната си ръка. След това започва да танцува. Поне съм сигурна, че не е гей. Те никога не танцуват толкова нелепо.
На петия ден Тодор прави купон, а аз установявам, че или не е толкова висок, колкото съм си го представяла, или всичките му приятели са гиганти. Няма проблем! Може би е по-малкият брат на капитан Планета, така че всичко е наред.
На шестия ден Тодор ми маха! Ей така, докато бърша прахта от дисковете си, облечена в официална черна рокля, той вдига ръката си, поздравява ме и се усмихва. Аз седя и гледам вцепенена, и не мога да разбера сънувам ли или това наистина се случва. Затварям и отварям очите си. Той пак ми маха! Не знам коя дата сме, но е толкова хубаво! Сякаш губя девствеността си отново, но този път без болката. В душата ми тече неистов празник с пиршества, вакханалии и всичко както си му е реда. Аз се престрашавам и му махам. Той ми маха пак! Страхотно!
- Долу – прошепвам тихо и соча с палеца си към земята.
Той клати главата си ту на изток, ту на запад и не знам това „Да” ли означава или не, но се обличам бързо и хуквам през вратата. Нямам време да чакам асансьора, затова слизам по стълбите като взимам 3 стъпала за едно. Най-накрая съм долу! Отварям тежката желязна врата със скърцане и го виждам!
Моят най-прекрасен Тодор всъщност е висок точно колкото мен – 1.65 с начални белези на оплешивяване. Той е на 29, казва се Динко и е роден в Лясковец. Нямам представа къде е това, но явно е много весело място, защото вместо “е” там казват “и”, така че думи като “едно”, “ела” и “евентуално” звучат като “идно”, “ила” и “ивинтуално”. Освен това вместо “как” казва “кък” и живее срещу нас под наем. Дори кучето не е негово – някакъв приятел го оставил за седмица, тъй като заминал на море.
Аз съм леко смутена, гледам пред себе си и имам чувствто, че не съм мигнала нито веднъж от около 25 минути. Ако бях с приятелите си, щяхме да отбележим това като някакъв супер рекорд и да го отпразнуваме, но сега съм просто объркана. Къде, по дяволите, е моят аристократичен 22-годишен лигльо? Този, който щеше да ми къса нервите, да се караме, сдобряваме, а после да правим най-перверзния секс в живота ни. Имам чувството, че по стълбите нещо се е объркало и съм попаднала в грешната приказка. Не знам как да реагирам, нито какви са ми репликите. Единственото, което знам е, че някой облиза шоколада от тортата и за мен остана само олигавено желе с изтекъл срок на годност.
В главата ми настъпва Третата световна война. Фронтът ми е разбит и предприемам отстъпление. Въобще нямам представа къде са ми пехотинците и артилерията. Пръснати по бойното поле лежат ранени войници, целите в кръв. Бездиханни. Из ротата е настъпило пълно отчаяние. Танковете ми са катурнати на покрив и изпускат кълбета дим. Не знам какво да правя. Оглеждам се отчаяно, яхвам последния останал кон и изчезвам.
- Трябва да тръгвам. – обяснявам, като поглеждам часовника на телефона си. Уж времето ужасно е напреднало.
- Приятно ми беше. Няма да ти искам телефона, тъй като знам къде да те намеря – казва той и ми намига.
- Аха. – отговарям аз след кратка пауза и изчезвам зад желязната врата със скърцане.

53 коментара:

klavdia каза...

Много, много, много добро писание:))

Emin Bei каза...

Ебати не мога да повярвам, че всичко това бинаправила една жена за един мъж...!

sovichka каза...

klavdia, много, много, много благодаря :^))

emin bei, всичко това? хелоууу, това е само едно несигурно, крехко начало :^))

поздрави!

D-lander каза...

Беше супер готино! Знаех си че чакането ще си струва и днес истински се зарадвах като видях Google reader-a да отчита нов пост в блога ти. :) Много се смях тук докато четох. И съм сигурен, че това би било само "крехко начало". :) Чи кък иначи? :)))

Анонимен каза...

Така става, когато очакванията на човек бъдат излъгани. Ако Катя не чакаше капитан Планета - който и да е той, никога не съм разглеждал такива комикси, - можеше да извади голям късмет.
Повечето жени биха преценили трезво колко изгоден е един Динко от Лясковец, който живее дълги години под наем и чисти по 4 часа седмично. Първата му работа в апартамента на Катя ще е да смаже скърцащата врата. После ще си донесе инструменти и ще оправи ключа на лампата и капещия кран в банята. При подходящо изиграни карти с удоволствие ще измие прозорците. След някой и друг месец може да боядиса и да обиколи магазините в София в търсене на нова кухненска печка. Която, естествено, сам ще качи в апартамента и ще постави на мястото й.
Но и със старата печка ще може да готви вкусни и засищащи манджи - не cuisine, а ядене, ако използвам един американски лаф, според който cuisine е същото като храна, обаче с два пъти по-малки порции, но два пъти по-скъпо. При това много ще се радва да носи закуска в леглото на Катя, дори и ако не е спал в него предишната вечер.
При правилен подход без недоволство ще поеме прането (не че това е сложна дейност), чистенето и гладенето - най-малкото това не са нови неща за човек, живял поне 10 години под наем.
За почивки ще иска да ходят на Витоша, на риба на язовир "Огняново" и на море на Шкорпиловци.
Вечер няма да има нищо против Катя да ходи на гости на приятелки, за да може той да си гледа мача на спокойствие. Но ще се мръщи на обиколки на заведения, особено без него. А пък ако са с него, ще стиска зъби, тъй че да се разбере каква жертва прави.
Въпреки някои досадни черти при подходящото насочване ще е готов да носи Катя на ръце в следващите поне пет години. Известни са случаи, когато това е продължавало и десетки години. Та ако Катя си търсеше съпруг, този би бил изгодна сделка, макар и да се наложи да се откаже от високите токове (тя, не той). Но когато си търсиш другарче в игрите, най-малкото трябва да знаете едни и същи игри.

FANCY DAISY каза...

Очарованието в твоето писане се крие в ежедневните ни житейски истории /ки/, които се случват на всеки, но описани толкова приятно, че се превръщат в нещо съвсем различно. Чакам с нетърпение следващите!

Bloodymirova каза...

Хехе, така се случва понякога когато на една жена й се развихри въображението и започне да идеализира един мъж. Някои го правят с мъже, които не познават, други го правят дори с мъжете, с които са във връзка. Но ме кефи как даваш воля на мисълта си, така животът ти със сигурност ще е по-интересен. Надявам се че дори и да срещнеш разочарования няма да се откажеш :)

sovichka каза...

d-lander, благодаря и ти ме усмихна с коментара си :^))

анонимен, ихууу, какъв коментар! започни да пишеш :^)) иначе теорията ти може да се окаже вярна или пък като тази на Катя - разбита на пух и прах.

fancy_daisy, благодаря ти! до скоро писане. :^))

bloodymirova, права си - голяма е динена кора въображението. поздрави и хубава Гърция! :^))

Nadia каза...

Аз харесва :-) Браво!
Такива сме жените, ще му се не види! Представяме си, измисляме си, нагласяме си го да ни харесва, съставяме си план, а накрая и да си вярваме даже започваме..
Затова отдавна се отказах да си формирам очаквания и да виждам капитан Планета навсякъде. И дали, защото спрях да се оглеждам така усилено във всички посоки, или защото престанах да се опитвам да натикам всички в един и същ шаблон, взех че си го намерих. *Моят* капитан Планета.
Тъй че, Кате, кажи на героинята си да не се отказва. И да си мие по-често прозорците, та когато следващият супер герой се появи на хоризонта, да не пропусне да забележи навреме леко оплешивяващото му теме.... и биреното коремче. ;-)

morrt каза...

Благодаря!
Ще започна с коментара на "Анонимен":
Всичко е вярно, но е още рано за това. Тези сметки започват да се правят след като прехвърлиш трийсетте. Сега е време за идеали и идеални. Майката му е търсене. "Който ни играй, ни пичели!" - народна мъдрост от Лясковец. Банално, но вярно.
Освен това си пропуснал най-важният момент - за него секса е "яко докерско клатене"(3-6 мин.), а не "див, необуздан и развратен".
Неее, остави го Динко и давай към следващия - Супермен, Мел Гибсън или който там е наред. Ще го повторя - майката му е търсене. И избор. Ще дойде време( не и за теб, де), когато няма да може да се избира и тогава винаги може да се вземе от наличния "материал". По сметка. На сметка.
Но не сега.

CBET каза...

Колко познато :).

Но това, като че ли е по-добрият вариант от възможността при първата среща да установиш, че личността, която си си представяла "отговара на очакванията" ти, да ти се замъгли съзнанието, да изпаднеш в едно такова приятно опиянение и след месец, два, три или четири да се "събудиш" и осъзнаеш, че човекът до теб всъчност е един себичен егоцентрик. Скучноват снобар, за който седмиците са низ от понеделници, в които трудно се настройва от изминалият уикенд прекаран с приятели в бара и заседнало зяпане на мачове. Вторниците са дните за четири часова хигенизация на квартирката. В сряда следим поредният кръг на шампионска лига. В четвъртък перем и простираме по боксерки на терасата, а в петък си обещаваме да направин нещо шуро идният уикенд, а накрая сме пак в същият бар в същата три/четири членна компания самосъжжалявайки се и хленчейки от сивото ежедневие :).

Аз съм егоист, който е осъзнал че трудно ще намери половинка, която да задържи интереса ми за по дълго време :)

YFM каза...

Хахаха, sovichka, разсмя ме :D Имам подозрения, че костюмът му е бил на химическо, затова се е представил в такава светлина. Нали уж всичките супергерои без впитите си шарени екипи са си едни такива съвсем обикновени човечета. И докато го пиша се усещам, че хич не е така, защото и когато не спасяват хора в беда или дами в депресия пак си изглеждат така че да се обърнеш след тях на улицата :) Таа, мисля си, може да се поогледаш из другите балкони, току-виж се мярнал някой Спайдърмен или Батман :) Или си купи бинокъл, така поне ще си спестиш разкарването до долу. А най-добре ще бъде, ако може пичовете да се постараят маалко повече да приличат на тия мечтани герои, защото на кого, дявол да го вземе, не му се иска да живее срещу истинския капитан Планета :D

Анонимен каза...

Пропусна да напишеш, че вместо нова Тойота, Динко има стар Опел. Пък накрая ще вземе да се окаже, че с тая кола ходи и на планина, с което разочарованието, предполагам, ще е пълно.

sovichka каза...

ехаа, какви коментари :^)) благодаря!

анонимен последен, планините доста ги харесвам, но виж - тежките кози преходи трудно ми понасят.

yfm, огледах се, още преди да ме посъветваш. единственото по-забележимо около мен е, че и аз си имам Ugly naked guy. обаче откакто застудя и той се изгуби.

cbet, себичен егоцентрик... м-м-м, кажи още неща като това :^))))))

morrt, предполагам избор винаги има. вероятно от един момент нататък обаче е подчинен на параграф 22. тогава ще му мислим :^))

nadia, ще й предам непременно. но за прозорците не съм сигурна, че ще ме разбере :^))

поздрави!

Анонимен каза...

Ами хайде с мен на планина тогава! :)

sovichka каза...

анонимен, хайде!
:^))

anonimen каза...

Аз...
...за първи път разбирам, че Катя е... един и шейсет и пет... с пет по-ниска от мен. Аз си мислех досега, че е надута 179 сантиметрова гадна манекенка, дето кара свестни хора като мен да се комплексират и си позволявах само да я псувам отдалеч като я видя, а после тихичко да си мисля за нея, маструбирайки с два пръста... Съжалявам,,,о, колко съжалявам!!! Сега ще загубя способността си да пишкам на три струйки и ще замина далеч на север, но вече ще знам, че Катя е Тя...
И тоя Динко само да я пипне!

Анонимен каза...

Коя планина да бъде? Или оставяш избора на мен? :)

sovichka каза...

анонимен, нямам претенции.
:^)

Мартин Томов каза...

Хахаха, нечовешка сатира? Лична драма? Притча за кристалните кули и тяхната нетрайност? Вопъл към море от любов?

Супиир! :D Продължавай в същия дух!

Поздрави,
Фрико

Le_Grand_Elf каза...

Хахаха... страшни коментари :))
Я към всички анонимни и съблазнени мъже в аудиторията, може ли въпрос?!

Какво ще коментирате ако всъщност зад sovichka стои мъж?! Нямам предвид гаджето й, хаха! А че тия писания са на мъж. Ако всъщност блонди снимката по-горе е снимка на негова приятелка и такива неща. Сещате се накъде бия ;)

И защо всички мъжко-крили се разплуват, чак когато някое момиче седне да си признава (в литературен стил) :))

Чак и на планина я подкарахте, хаха :P
Забавление! Това е страхотен социален експеримент.

Та... ако sovichka всъщност не е привлекателното момиче Цвета Стоева, а някой друг, по възможност мъжки пол, но пише така и си мислите че е жена :P Отивате ли на планина (или някъде другаде) с него/нея, о, лепящи се, хихихи!

П.П. Г-цата Авторка, ако може да ме извини, че така експериментално нахлувам във виртуалните й обятия :P

Анонимен каза...

Дори да е експеримент, трябва да признаеш, че много я бива. А и аз предпочитам да си я представям в друг вид експерименти, например за колко време ще достигнем върха (на планината ;) )с бавно...ходене.

morrt каза...

На кого му пука? Нали е приятно за четене...другото е вятър. Не непременно планински.

silvercoin каза...

Изящен изказ и щипка цинизъм за гъдел на смешните хормони. Чудесен стил, донякъде познат, но изключително приятен. Ще има какво да чета в следващите няколко дни.
Благодаря :)

straight каза...

Горкото момиче (авторката, както и да се казва)! Много ми е жал за тебе, така разкъсвана от вътрешните си драми и терзания. Конфликтът между дребно-буржоазния ти произход и аристократическите ти амбиции просмуква всички твои изповеди. Така искаш всичко, което блести да е злато, че чак се опитваш да купиш на своята лирическа героиня стълба към Небесните порти.
Тя (лирическата героиня) все иска да е нещо различно, но няма куража да си го признае, да плати цената и да стигне до края. Обърква се някъде по пътя, чуди се накъде да поеме и за по-лесно минава през пиене, безпаметност и самъсъжаление. Иска да се държи по мъжки, но когато не й изнася обяснява, че е в мензис. Иска да е перверзна, да получава могъщ секс и хиляди облаги от него, но в никакъв случай да не е курва или проститутка. Иска да се мотае сред богатите и красивите, но някак да постъпва по своя начин - да я возят в скъпата кола, за която не е дала и стотинка, но затова пък да къса кожената тапицерия, щото се е наложило да почака 5 минутки. Иска да намери бленувания "капитан Планета" (или всъщност някой герой от порнофилмите, които гледаше с трепет в момичешките си години), но да не загуби "Сексът и града" в собствения си живот. Не може да свикне с мисълта, че по-младите жени идват след нея и дните й са преброени. А биологичният часовник тик-така неумолимо.
От къде зная всичко това ли? Ами, срещал съм доста такива момичета. С някои съм бил джентълмен, други просто съм ебал, трети са отнесли по някой шамар и без ебане. Та затова с голяма доза увереност мога да прогнозирам, че ако до сега не ти се е случвало, все някога в близките 4-5 години ще ти се случат и другите липсващи неща от мозайката. Защото това придава завършеност на образа на "съвременното клубно момиче". Следва само още една фаза - да достигнеш 35 годишна възраст като "самостоятелна и независима жена". Почти до края.
Успех.

sovichka каза...

straight, не мисля да ти отговарям, но със сигурност един съвет - това с раздаването на шамарите не го споменавай пред много хора - то не те прави по-голям мъж. ебането също :^))
успех и на теб, че ще ти трябва!

Le_Grand_Elf каза...

Иха... късане на потни ризи и емоции! Настръхнах! :))))

Bla каза...

Мн. наежващо.

RRHand каза...

M'sieur LeGrand разбира се е прав. Или както казваше един пич от една моя любима детска приказка 'Знам. Глупости.'

пейо каза...

Хахаха... велико! Жалко, че май няма да има 3та част.

go! каза...

точно трета част няма да има защото директно минаваме на 3.1415-та част. Ще дам накратко съдържанието...
Там всичко става черно бяло, там вече не никнат цветя. желязната врата не спира орките водени от Straight подкарали на нажежена стоманена верига огромен Чичар (вж. epistemic murk)а Емин бей спокоен като Ниагарския водопад ги чака на стълбищната площадка (моля не оставяйте боклука си на стълбите дори и за малко).Анонимният/анонимните? ще затаят дъх в еднакво сивите си роби за да могат с клонирана въздишка да отбележат победата/поражението.
А останалите? Ми, ний сме идиоти.

go! каза...

Краят на историята според ...
Емин бей убива Чичара и веднага го изхвърля навън (моля не оставяйте боклука си на стълбите дори и за малко),орките бягат сами.
straight улучен от Кристална хризантема (удар с отворена длан по челото който във Вакарелското кунг фу е познат като Мастика)рязко сменя сексуалната си ориентация и ми предлага годежен пръстен който аз продавам и си купувам огнена калибра която в края на краищата довежда до нелепата ми гибел.
Совичка заминава за Мексико където убива чупакабра с пиличка за нокти. Продава го на Роман Абрамович и след това няма данни за нея. Останалите също се представят добре.
Копеле улях се - тотал щета.

Le_Grand_Elf каза...

Частта мисля, че ще бъде точно:

3.14159265-та :)))

А разбора на go! не оставя много възможности за капитан Планета :))

Emin Bei каза...

Мма... определено развитието къв стил Кил Бил е за предпочитане през коментарите от типа "ти ква си бе... знам тъ... ей"

@go, рескпект към Вакарелския стил. И удрям смирено чело у земата (малко се напука, ама Ляолин стайл-а и той не е лош) от блогодарност за доблестната роля на героя ми

anonimen каза...

Аз съм Чичата, обаче! Боли ме, че Чичара даде фира и ме бъркат с него.

Le_Grand_Elf каза...

Октомври 2008, ЕГО, стр. 92

:)))

--/--@

Браво за Клиши!
Браво за бягството от Милър! :P

anonimen каза...

Ба !?!

xronisa каза...

Даваи в същият стил и когато свършат комшиите може да издадеш някои романче :)
А и наи накрая да са ти чисти прозорчетата.
Една приятелка ми каза-любовта е сляпа,пречи на правилната преценка за човека,виждаш го в друга светлина.
От мен един савет-несе влюбваи преди да опознаеш някои.
А когато издадеш романа аз ще ти купя 1вият(искам лично автографа ти)

Анонимен каза...

Според мен ще има трета част. В нея момичето от фън шуй блокчето ще пренебрегне съседа-провинциалист заради някой богат фън с малък шуй.

CBET каза...

Пиле (или птичке ;)),

пак голяма пауза се получи към следващото ти творение ;)

sovichka каза...

xronisa - слушам :^))

анонимен последен, трета част няма да има. освен това момичето живее в 20-етажен соц блок, пълен с военни. "съседа-провинциалист" тъне във фън-шуй лъкшъри. толкова и четеш :^))

cbet, знам, знам. много тъпо. по план уикенда трябваше да има нов пост, но не успях да свърша с другите задачки на време и така... взимам си бележка и сядам довечера с моливче.

Анонимен каза...

Мчи кво, втората част от това, което написах, поне е вярна. Ще го пренебрегне, и още кЪк.

morrt каза...

@sovichka

Почвай да пишеш!
Някъде да видя "Моля"?
Нееее!
Никакво "моля" повече! Ноу мор мистър найс гай! Няма да ми се занимаваш с разни второ- и третостепенни неща, вместо да седнеш като хората и да попишеш малко.

:)
Хайде, липсваш ми вече.
Поздрави!

Bloodymirova каза...

Морт, писане насила не става. Трябва да си узрее :)

Но и аз нямам търпение да прочета следващото парче.

Bla каза...

О, писането насила става... ако Ани Уилкс е наоколо. :D

petarnikolov.blogspot.com каза...

Честно казано, така ти се пада! Ха-ха!

Le_Grand_Elf каза...

Милата тя... време не й остава за верните фенове на sovichka @ blogspot :))

@petarnikolov.blogspot.com:
Биби, шибидаби?! :))
Хахахахаха!

fen каза...

Покъртителна история, за втори път я чета.Браво.Завиждам ти благородно за таланта на писател.

Ясен каза...

Совичка, признай си че се сгаджосахте а? Щом като си упоменала кучето му към котките си в описанието си към блога, значи е станала "заварката" или поне това със секса ;) Ама кажи честно, недей да увърташ :) А как ми се иска да кацна като едно малко пухче на рамото ти, да обикалям с тебе и да се вслушвам в мислите ти. Сигурен съм, че няма да скучая :)

sovichka каза...

ясен :^))))
в описанието на блога съм упоменала Драко. той е мой пес, а не съседски. няма какво да увъртам :^)

поздрави!

Анонимен каза...

Ясене ти после ще искаш и камера да си носиш
:))))

Ясен каза...

Поздрави и на тебе, птицо странна ;)

Е това с камерата е безсмислено. Аз ще си ги пазя спомените в главата. Който иска да има достъп до видяното да и кацне на другото рамо :)

radochaika каза...

Приятна картинка с прекалено много добавени/рахвърлени идеи за да ни е интересно. Май по добре да не се опитваш да пишеш а да се опиташ да раскажеш нещо ... поне някой път де...
поздрави
Ради