27 август 2008 г.

Капитан Планета от 4-тия етаж

______________________________________________

Закусвам, обядвам и вечерям мента, глог и валериан. Това е най-добрата напитка, измислена след Кока Кола. Моето бяло шишенце от 300 ml спокойствие. Дори нямам сили да изглеждам безразлична. Единственото, което правя, е да шофирам постоянно. Сменям маршрути, сфетофарът сменя цветовете си. Явно животът тече и без мен. Затворила съм прозорците и въртя един и същи диск за 16-ти път. Не знам на какво е, не чувам музиката. Очите ми се насълзяват и предното стъкло плувва във вода.
Стичам се по улиците из центъра. Стигам кръстовище и се разделям на две, за да се срещна отново две преки по-надолу. Времето тече с мен безмълвно, без да ме притеснява. Сякаш е най-добрият ми приятел, завърнал се за малко от чужбина. Знае, че няма смисъл от думи, нужно е само присъствие. Знае, че трябва да мина през всичко това в тишина. Вървим си двамата и мълчим.
Около нас се стрелкат хора. Щастливи, гневни, самотни, влюбени хора. Бабите на Патриарха са клекнали на малките си столчета и продават цветя. Приличат на изкоренени оклюмали слънчогледи в началото на есента.
Телефонът ми звъни постоянно. Любимите хора. Извеждат ме навън – на разходка, на пикник, на бира, на купон, на кино. Всичките ме гледат по един и същи начин – сякаш някой е умрял.
На петия ден решавам да остана у дома. Колеги, приятели, съседи – всички ми се сливат в едно мазно петно, което бръщолеви и ръкомаха, а аз не мога да разбера какво иска да ми каже. Чувствам се като аутист сред тълпа хиперактивни деца. По-добре да остана сама.
В стаята ми се въргалят разхвърляни по пода десетки списания. Лаптопът мига на скрийсейвър. Побутвам мишката и пред мен лъсва белият лист. Чакам известно време. Нищо. Не ми се пише, не ми се мисли. Буквите са станали противни. Пръстите ми лежат на клавиатурата безжизнени, сякаш са от нечие чуждо тяло. Виждам смърт по белия ми лист. Не мога да повярвам!
Поглеждам през прозореца срещу мен, за да събера мислите си и точно тогава го виждам. В новата фън-шуй сграда срещу нас, тази, която толкова псувах, защото се намърдваше между мен и гората, на един балкон около 15 метра от моя, простира симпатичен млад мъж по боксерки. Навежда се към легена и хваща някоя дреха с небрежно движение, сякаш е простирал цял живот. После се изправя, а мускулите на гърба му се опъват като въжетата мокро пране пред него. Пак се навежда. Боксерките му плътно заемат формата на две перфектни половини. Две половини на един по-добър свят. Мислено благославям всички строители и бетонни постройки в София. Майната й на гората!
Пичът срещу мен има най-мощното тестостеронно тяло. Изпраща сигнали към мен, които ме удрят глухо в главата и тя съвсем се изпразва. Сърцето ми започва да говори на неговия си език все по-бързо. Не, то не говори. Сърцето ми пелтечи от възбуда и разплисква бясно кръв наляво и надясно по цялото ми тяло. А онзи продължава да простира. Сигурно по негова скица са дялкали обвивката на римските богове! Той е толкова съвършен, че може да изпрати всички участници в конкурса Мистър Вселена да се мотаят на пясъчника с кофички и гребла. Релефът на тялото му е така порцеланово излят, че всичко около него изглежда като грубо нахвърлян макет на нещо нереално.
Не мога да разбера дали от толкова успокоителни халюцинирам, или това се случва наистина. Стоя вече минута или две, и аз полугола по боксерки, и не мога да мръдна. Знам, че трябва, защото, ако се обърне, ще ме види, но главата ми отказва да се върти. Тя е като жак, който е намерил идеалната букса - удобно й е и не иска да мърда наникъде. Чувствам се като каменна статуя, олицетворяваща всички томове труд на Фройд. После той изведнъж се прибира.
Сядам обратно на стола, а белият лист ми се смее. Оглеждам се да видя какво мисли моята депресия за това, което току-що видяхме, обаче нея я няма! Никъде! Ослушвам се отново – нищо! Станало е чудо! Моята най-вярна спътница, която тези дни ме беше хванала за гърлото и ме душеше; която изсмукваше всички успокоителни от опаковките; която бъркаше с такава лекота в мозъка ми, сякаш в буркан с ягодово сладко – просто е изчезнала. Запретнала е дългите си поли и тихо на пръсти се е измъкнала през вратата. Без да я чуя, без нищо да каже, без дори да се сбогува. Майната ти, шибана свиня, пляскам аз ръце из апартамента с разширени до лудост очи. В крайна сметка интелигентните хора не трябва да страдат дълго. Хващам импулсивно телефона и набирам:
- Ало! – чувам от другата страна.
- София, ти знаеш ли кой живее срещу нас?
- Моля?
- Ти знаеш ли кой живее срещу нас?
- Не?
- Капитан Планета!
- Моля?
- Капитан Планета, само че без униформата. На 15 метра от прозореца ми се разхожда най-прекрасното същество на земята и просто ей така си простира - полугол, разбираш ли?
- Охо! Back in the game, а? Радвам се, че вече си по-добре.
- А аз се радвам, че имам такъв съсед!
Затварям телефона и все още не мога да повярвам! Светът се завъртя и ме изплю от по-добрата си страна. Просто ей така - обърна компаса и аз се оказах на острова със съкровището. Там, където има много плаж, малко хора, слънце и един хамак, на който двамата с моя съсед се люлеем денонощно. Русалки допълзяват от морето и ни дават да пием от шепите си кокосово мляко. Голи туземки разхлаждат вятъра с перести листа. От движението огромните им гърди се поклащат ритмично. Ние се люлеем, любим и ликуваме. Целият свят е изписал едно голямо „Л” и се върти със скоростта, с която той влиза и излиза от мен. Бавно. След всеки акт загорели мъже ни носят печено месо, прободено на големи опушени прътове. Ядем с пръсти и късаме със зъби. После пак се любим, а звездите ни се смеят. Не мога да повярвам!
Самият живот е дошъл при мен и иска прошка. За всичко, което ми причини тези дни. Умолява ме да се усмихна, пълзи в краката ми и ги целува. Накрая оставя пред мен подарък. Плаща греха си с по една човешка фибра за всяка сълза, която съм проляла. Така се появява той...
Лягам успокоена с мисълта за него. Вече съм сигурна, че където и да ходя каквото и да ми се случва, той е там и ме чака. С неговия леген, пране, мускули и всичко останало. С това, което все още не знам. Може би с ревнива майка, брат – наркоман или баща – чеченски терорист. Нямам представа! Единственото, което знам е, че всичко тепърва предстои. И колкото и да съм цинична, си обещавам, че този път ще бъде хубаво.
Надигам се плахо от леглото като виновно дете и поглеждам скришом през прозореца. Усмихвам се, като виждам, че отсреща свети. Той е там и ме чака. Моят капитан Планета от 4-тия етаж.

33 коментара:

Emin Bei каза...

Честито,

...дори и да го видиш другия път да простира или заедно с батман или костюма на супермен, знай че всичко е наред и монета има две страни (освен ако не я мяташ ти)...

morrt каза...

Най-после...
Ако знаех, досега да съм го докарал в хола ти да танцува салса по прашки.
К'ви са тия дИпресии у наш'то момиче?! Ааа, не така, не с лошото!
Между другото, ама съвсем между другото, под боксерките има пъпка. Голяма. На лявата буза. Спирам с уточненията, че пак ще се върнеш при пингвините.
Чудех се дали въобще да ти кажа, да не взема да секна ентусиазма ти. Но реших, че истината е важна сега, а не по-късно, когато може да го харесваш дори да е сякаш болен от едра шарка.


Благодаря, че се върна.

YFM каза...

Аз те чета отскоро, но много ми харесва тая твоя искреност и с удоволствие ще се намърдвам на блога ти за нови порции. Прав е Илия Троянов - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Твоето поне е дошло в секси обвивка, моето понякога има доста извратени контури. Желая ти повече серотонин. :)

sovichka каза...

emin bei, освен ако не я мятам аз или пък онзи тип от Батман, дето първо беше добър, а после лош, забравих му името.

morrt - гадина. първо мъж по прашки в комбинация със салса може да действа доста развеселяващо, ако си се напушил, но не и възбуждащо в която и да било друга ситуация. не ти стигаше това, а му нарисува и пъпка! пфу!
и аз ти благодаря - за коментара :^))

yfm, добре дошъл/дошла! няма лошо в извратените контури. както е казал Оскар Уайлд - "A dirty mind is a joy forever" :^))
поздрави за блога - и аз ще се отбивам от време на време.

Вескс каза...

Понякога и аз простирам по гащи, само дето съм космат и имам шкембе...

Crash Davis каза...

Girl, you've got some serious shit...

FANCY DAISY каза...

Малка хапка удоволствие е всяка твоя публикация!
Видях и разказчето в "Една седмица в София"-наистина се зарадвах!!! Само така!

Emin Bei каза...

Joker се казваше

go! каза...

Капитане, капитане....
Сипи още едно малко :)

morrt каза...

Целта на "салсата с прашките" нямаше да е задължително да възбужда сексуално, а просто да е възбуждаща. И в този ред на мисли, ако аз бях на мястото на София, не бих те оставил толкова време "там". Щях да изпратя един възпълен чичко на средна възраст, с шотландска поличка и розово боне. Звъни, влиза, танцува една яка ръченица и за финал прави челна стойка, а между бузите му те чака една прекрасна ЖЪЛТА роза.
Ебаси, как го съчиних това! Но щеше да свърши работа - смеха лекува всичко.

sovichka каза...

fancy daisy, благодаря ти! :^))

emin bei, не Жокера, а някой си Харви Дент - Двуликия.

morrt, ти си истински приятел.

поздрави на всички!

Анонимен каза...

Близо си до истината, да ти кажа. Докато той простираше, ревнивата му майка тайно наблюдаваше с бинокъла как го зяпаш. Баща му никога не простира, защото е обявен за издирване и не смее да се покаже. А прането бяха оповръщаните дрехи след поредния запой на брат му.

Анонимен каза...

Привет от четвъртият етаж.
Всичко съвпада(бивш плувец,нов блок до парка,етажа) с изключение на простирането(имам си пералня със сушилня).Колко е малък света а ?
Ако не съм аз искам да знаеш ,че ми хареса стила ти на писане-има нещо вълшебно излизащо от наредените думи.Ще следя блога ти засега анонимен.

DEF_LEPPARD каза...

Zdravey, Tzveta!
Priatno mi e - kazvam se Todor, zasega neosajdan. Dnes biah na obiad v edin restorant i popadnah mejdu supata i vtoroto na tvoia razkaz – “Sasedat”. Razkaza e OK no si minala tanko :-). Takiva sasedi kato Iasen imam i az i to nai-malko trima. Sashto se nadiavam nikoga da ne se vlyubia v tiah :-). Napishi neshto za tozi v koito shte se vlyubish. Moje i da ne ti e sased.

Pozdravi,
Todor

CBET каза...

Wellcome back! :)

blondie каза...

Иска ми се да опишеш и първия секс след депресията. Само ти можеш да усетих и опишеш чувството на свобода и спокойствие, че можеш да правиш каквото си искаш, и щастието, че гадната котва, която толкова време те е дърпала вече я няма....
Хубавото на това да те изоставят болезнено е, че развиваш интуиция, и още при първите симптоми си подготвена да режеш по някоя връзка. и накрая като чуеш "мисля че трябва да се разделим" просто вдигаш рамене и казваш ОК. ;)

NEDIA каза...

харесват ми някои изречения са фатално силни. рядко чета вече блогове и почти нищо не ме грабва, твоите неща са изключително забавни и стойностни, съвсем готови за книга.аз ако пишех толкова добре, щях да ги изпраскам в книга веднагически. обаче виж, както хубав мъж може да погъделичка вдъхновението на жената, друго туй не може;)хайде със здраве и поздрави от флорида:)

Анонимен каза...

" И колкото и да съм цинична, си обещавам, че този път ще бъде хубаво."
Всички знаем,че и следващия път ще бъде същото.Това беше последната работа,която чета в този сайт.Отначало ми беше супер готино в него,но ми писна от едни и същи неща с леко променена ситуация.Всичко добро на писателката и всички читатели!

Kalin каза...

Един ден (не много щастлив за мен),щракайки си ей така с мишката съвсем случайно попаднах на линк водещ ме към този сайд ..
Открих съкровище!Нещо написано с голяма доза искреност,нещо което накара самотното ми сърце да да затупква радостно и с интерес.Прочитайки тези истории намирам толкова близки до мен неща и толкова мили,че с нетърпение очаквам следващото написано от НЕЯ.
БЛАГОДАРЯ!

sovichka каза...

def_leppard, привет! ще напиша, стига героинята ми скоро да го засрещне. поздрави и на теб!

cbet, tnx :^))

blondie, котвата е ръждясала, не е съвсем като да я няма, но за другото си абсолютно права :^))

nedia, за книга има още много време... май :^)) но ако измисля нещо по въпроса, ще пиша. много ти здраве и на теб и поздрави на флорида!

kalin, и аз ти благодаря, много мило.

see ya!

SoulDust каза...

Здравей,чета блога ти отдавна и наистина съм впечатлена,умееш да вкарваш хората в твоите филми,поздравления за което,не при всеки се получава.Общо взето очаквам следващото писание,то е като поредната доза вливане на живец в сивото ежедневие.И аз започнах да си водя блог,но съм още ''зелена '' в занаята,така да се каже.А този капитан Планета така ми напомня на моя синеок съсед...

sovichka каза...

souldust, привет! благодаря и на теб!
и успех с блога, ще те проверявам от време на време ;^))

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
sa6o каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
anonimen каза...

Да, прочетох и другите коментари и съпоставяйки целокупно всичко, мисля, че ме харесваш. Така ли е?

д-р Фалос каза...

Време е Катя да влезе в контакт с въпросния, който ще се окаже шлосер 4ти разряд. Да се залибят и да си направят две хубави дечица, след което той да замине на гурбет в Австрия, а тя да остане в наш'та мила рОдина да опъва каиша.
Гарантирам абсолютна липса на депресия и използване на пола по предназначение...

Анонимен каза...

Извън темата е, ама не мога да се сдържа - видях новата снимка на авторката!!! Много искам да се запиша на курс за капитан Планета. И да пера мога...

Le_Grand_Elf каза...

Ах, тези анонимни :))
Само бърсане след тях трябва :))

anonimen каза...

Мосю le_grand_elf,
Тъй като афоризмът Ви е зададен все пак в множествено число, а аз не бих желал да изземвам анонимни права, ще се въздържа от отговор... донякъде. Но щом като така спонтанно сте отворили съвсем странична тема, моля, доизяснете Вашата теза, всепак?!

Le_Grand_Elf каза...

@anonimen:
Има малка разлика между "Анонимен/Anonymous" и твоето "anonimen" :))

Макар, че и под твоя профил имейл дори липсва. Но тъй като сте любопитен, отговора вече съм го дал:

Тук

anonimen каза...

#le_grand_elf,
Да, извинете за нелепото съвпадение. Не съм сигурен дали наричайки ме любопитен, всъщност отправяте покана към мен. Но всъщност не съм любопитен и не е нужно да се разравям в блога Ви, за да констатирам със завист, че сте превелик блогер.

Le_Grand_Elf каза...

@anonimen:
:)))))

Ами, както го приемете (продължаваме на Вие... ех, тая учтивост и етикет :)))))

Ако сте любопитен, четете, ако не, няма :P