2 ноември 2008 г.

Моята любов е моят СПИН

_______________________________________

Когато бях малка, много исках да разбера какво е любовта. Представях си я като лилава фея, облечена в прозрачно кимоно. С огромни маргарити в едната ръка и мрежа за ловене на пеперуди в другата. Тичаше боса по тревата, а след нея никнеха цветя. После те се покриваха с пчели. След тях идваха и хората – всички по двойки, всички хванати за ръце. Бяха голи, а на лицата им висяха закачени продълговати умивки.

Представях си любовта като нещо грандиозно. Като карнавалът в Рио де Жанейро, който гледах всяка година по БНТ. Представях си я недостижима. Като палмите в Калифорния и красивите момичета с големи гърди и ролкови кънки. Представях си я обсебваща и екзотична. Като нестихващ празник, на който всички са щастливи и танцуват. Танцуват много. И не се интересуват дали са облечени, нахранени, дали са платили данъците си, какво дават по телевизията, кой ден сме днес и кой ни управлява. Единственото, от което се интересуваха, беше любовта. Тя беше министър председателят на всички. Президентът на света - такава съществуваше в моите представи.

Стоях в малката си стая, притаила дъх в очакване на карнавала. Исках и аз да обуя ролковите кънки и пипна твърдите листа на палмите. Бях сграбчила билетчето с двете си ръце и чаках да мина през входа. Чаках любовта.

Когато един ден тя най-накрая се появи, аз нахлузих ентусиазирано кънките на невръстните си крака, изправих се и паднах жестоко. Кръвта ми запъпли по бетонените плочки, затича се в тесните им фуги и попи в земята. Просмука се в растенията, а те на свой ред нахраниха пеперудени вампири. Вместо копринени криле, те имаха кучешки зъби. Вместо магическа фея от книгите на Толкин, любовта се оказа невроза, излязла от томовете на Фройд. Не приличаше на приказно същество с островърха шапка. Тя беше премисляща, трепереща, психично болна.

Точно каквато е любовта към моите родители. Тази невидимата. Която се затваря, не иска да говори, не казва “Обичам те”. Крие проблемите си в тъмен ъгъл в гардероба, за да не ги притеснява. Брои фасовете в пепелника и държи дълги лекции за здравето на баща си. Събужда се посред нощ и на пръсти проверява равномерното му дишане. Спира душа и се ослушва дали всичко вкъщи е наред. Купува всяка Коледа пуловер за баща си и Poison на Dior за майка си. Украсява елхата и всички прозорци, за да бъде уютно, въпреки че отдавна не са семейство. Или поне не от тези, които дават по телевизията. А от онези, които мигат в жълтите прозорци всяка вечер – раздробени, нахвърляни, с хиляди духове помежду си.

Точно каквато е любовта към баба ми и дядо ми. Тази тихата. Която се обажда само веднъж в месеца. Разпитва и целува от разстояние. Брои бръчките по лицата и дните, които им остават. Кара ги да стоят един до друг и ги снима всеки път, чудейки се дали не е последен. Пазарува в мола ориз, синьо сирене, пастет и сладко, ужасно много сладко, защото толкова обичат. Тази, която се открива в острите черти на дядо си и зелените очи на баба си. Слуша за пореден път една и съща история и се усмихва, сякаш я чува за първи. Любовта, която се предава по гените. Която колкото и да е телефонна, никога не изчезва, дори тях двамата отдавна да ги няма. Тя идва всеки път, щом застанеш пред огледалото и се огледаш в острите черти на дядо си или зелените очи на баба си.

Точно като любовта към четирите ми приятелки. Тези, които редовно ровят из най-тъмните квадрати на моя гардероб. Държат сърцето ми в ръцете си и никога не го изпускат. Не го нараняват. Не го разкъсват. Целувам ги всяка събота в Онда срещу Руската църква – сънливи, рошави, изморени от поредната петък вечер. С повече алкохол в кръвта си, отколкото грим по лицата си. По кецове и с тениски. Истински. Моите приятелки, с които няма нужда да си даваме обети, за да съм сигурна, че си принадлежим. Те са мои по природа. Най-личните. Най-милите. Най-любимите. Жени, които миришат на мен. Мои душевни клонинги.

Точно като любовта към бившето ми гадже – упорит и натраплив вирус. Тя е навсякъде – по повърхността на предметите, на дъното им, във въздуха. Изпада от всяка книга, която отворя. Свила се е на кълбо в джоба ми. Седи до мен в киното, докато гледам филм с приятели. Клати крака от кухненския шкаф и ме гледа как си приготвям вечеря. През нощта пълзи между кокошите пера на възглавницата и чегърта остатъците от сълзи и спирала по нея. Тя е нечуплива, имунизирана, безжична. Любовта ми към него е Wi-Fi. Няма форма и цвят. Единственото й постоянно свойство е това, че е неизлечима.

Моята любов е моят СПИН. Тя е в мен самата. В малкия ми крив, похабен от наркотиците, голям колкото маслина хипоталамус. Там съм ги събрала всичките – в изображения с малка резолюция и дълга история. Паспортни снимки на любимите ми хора.

48 коментара:

Le_Grand_Elf каза...

Ааааах... че хубаво :))
Любовта към приятелките беше... много силна :) Останалите също, но определено тя ми е фаворит.

Любовния СПИН, много коварен и неизлечим;
не напълно неизлечим, но доста упорит;
не твърде упорит, но прекалено болезнен;
не дамгосващо болезнен, но много... много чувствен;

Bloodymirova каза...

Страхотно е :) И знам точно за какво говориш.
Познавам много малко хора, които да могат да облекат мислите си в думи толкова добре колкото теб. Сериозно.

morrt каза...

С това за баба и дядо ми бръкна в душата. Точно така беше, спомням си го много ясно. И ми е много, много криво, че ги няма.
-------------------------------------
Нещо, романтично сме се настроили?
Въглените тлеят ли, тлеят...
Или...ново начало?

sovichka каза...

le_grand_elf, тенкс!

bloodymirova, благодаря и на теб, много си мила :^))

morrt, и на мен ми бърка в душата това за баба и дядо...
а за другото - и аз не знам какво става вече :^))

Анонимен каза...

Идея нямаш колко хубаво ми става, когато се прибера вечер и открия, че си качила нещо новичко. :) Заспивам с тооолкоооовааа голяма усмивка! Благодаря!

sovichka каза...

анонимен, благодаря - и ти ме усмихна :^)) лека нощ!

D-lander каза...

Разля карамел по вените ми. Още е пресен и топлината му разстила вълни из душата ми. Уникални са тези твои карамелени думи. Носят сладост, която ме кара да се облизвам, но както често става, когато изпуснеш карамела на котлона, на моменти ми понагарча. Благодаря ти за този букет. Малко думи, но много сантименти, спомени, усмивки...
Чудесно.

Анонимен каза...

Браво!

Станислав каза...

Еха, страхотно и запленяващо пишеш. Наистина, не много хора могат да облекат чуствата и мислите си с подобни думи.

Аз също се радвам, всеки път, когато открия нещо ново тук.

Сега съм в очакване на следващата ти публикация...

CBET каза...

Накараме да потъна в спомени и някак си изведнъж в съзнанието ми изплува една реплика на героят на Том Круз от Jerry McGuire, която навремето ме разтърси "... You complete me ..."

NEDIA каза...

Палмите с твърди листа и момичетата с ролкови кънки са безсрамно реални, защото живеят за красотата на своя свят. Ще ти намигна, ако те засека в Онда - любимата хралупа:)

Анонимен каза...

Да намираш подходящи думи,да накараш читателя когато чете да чувсва че тои е деиствието е дарба,ти я имаш тази дарба и добре я използваш.
Темата ми хареса познавам тази любов,познавам този спин,но ми е така далечен,малкото любов която сам чувствал е била на баба ми която я нама от много години,сега от децата ми които са много далече от мен.Самотата ми е дружка и за нея бих писал така подробно,нея познавам по добре от любовта,самотата е спина в мен.

sovichka поздравявам те с песента на Васил Наиденов-след края на света
http://uk.youtube.com/watch?v=x0EKrUPLEbs&feature=related

Carlin каза...

Лека нощ и на теб ;) И като сме започнали с благодарсностите - мерси, че ме светна за 703! Много приятно място да прекараш 2-3 часа с приятелки, но жалко, че затваря рано :/

П.С.Първият анонимен ;)

sovichka каза...

d-lander, след твоя коментар не зная какво да напиша... благодаря!

станислав, и аз се радвам да те видя пак тук :^)) ще гледам следващият пост да е по-скоро...

cbet, репликата си я бива! и поражда замислени усмивки :^)) поздрав!

nedia, ще ми е драго да се видим! намигай, ама по-настойчиво, че аз съм малко недоскив. :^))

анонимен последен, благодаря за коментара и поздрава! отивам да си го слушам.

carlin, много е гот там, нали :^)) с тези черно-бели снимки и гигантски чаши.
лека отново!

anonimen каза...

A моята любов е моят SLIM...

Nadia каза...

Хайде още едно "браво" за поста! Много ми хареса. Поздравления.
На мен най-ми допадна любовта към бившото гадже. Не като вид любов де, а като описание. Понякога направо ме разбиваш със сравнения. Определено впечатляваш.
(Не случайно съм ти редовен читател.. ;-)

Анонимен каза...

Любовта за баба и дядо ме накара да отлепя за малко от земята. Успяла си с малко думи да кажеш всичко... отлетях...

Aozora каза...

Близо до сърцето е твоята любов.
Благодаря.

Анонимен каза...

Prekrasno i mnogo tochno napisano!
Btw interesno zashto interesite ti sa Sedemte smyrtni grqha? :)

Izwinqwam se za latinicata...prosto w momenta nqmam drug izbor!

Анонимен каза...

А малко критика приемаш ли? Надявам се Фройд няма нищо общо с родителите ти и приятелите ти. Ако въобще си чела Фройд. И недей разчита на приятелите прекалено много. Хората се променят, поемат си по пътя. Стабилния партньор и семейството са единствените наистина истински неща които можеш да имаш някога. За това обаче трябва да си опичаш акъла, не да се хвърляш с главата напред и да живееш ден за ден. Можеш да промениш или да купиш много неща. Но има и някои които се губят само веднъж. После ги няма. За това са и най-ценните неща които можеш да имаш или дадеш. Пази ги. Ще ти потрябват. Ако ги нямаш когато му дойде времето ще загубиш страшно много.

Анонимен каза...

Към предният Анонимен-приказката за това че човек осъзнава едно нещо колко е ценно когато го изгуби е много вярна.Стабилният партньор ли казваш-а до колко е стабилен и докога ще е стабилен-до следващият,Всичко се губи в тоя живот,семеиство,приятели любов-остава само спомена-тръпката и болката.Въпросат нее само да разчиташ на някого в тоя жовот а и на теб да разчитат,не само ти да обичаш а и теб да те обичат,не само да даваш а и да получаваш

Анонимен каза...

BTW Аз съм изгубил всичко това което съм описал горе,и не по моя вина съм го изгубил а точно от хора които с наи важни.Вярата,надеждата-всичко

morrt каза...

"Ако въобще си чела Фройд."
???
Грубо!
Човек(страничен наблюдател) остава с впечатлението за много горчивана и болка, трупани с години и търсещи подходяща цел. Това според Фройд, де.
'Айде, не тука.
А къде е критиката? Видях само съвет, който на теория знае всеки. Но в който не вярваме, докато не го изпитаме на собствен гръб. Като с малкото дете и огъня - казваш му, че пари, но то не знае какво е това, докато не се опари.
С две думи - хубава проповед. Има я във всяка книга, история, случка.
Критиката давай, критиката.

freelove каза...

Много ми хареса! Отдавна не бях чела нещо толкова искрено и вълнуващо! И аз се чувствам така, особено в частта за родителите), макар че годините ми са повече (явно ти рано си пораснала).
Благодаря ти!

Le_Grand_Elf каза...

@morrt:
Не е като да не съм (сме) се изказвали по въпроса за анонимните (тип Anonymous) :))))))

sovichka каза...

nadia:^)) и на мен тази любов ми е най-мила... като описание.
поздрави!

анонимен на латиница, благодаря ти! а това със седемте смъртни гряха е дълга история. накратко - всеки от нас търси определено съвършенство на тази земя и според мен в пътуването си към него, минава през всички тези грехове. и точно тогава най-ясно проличава неговата природа, и точно тогава дава най-много от себе си. и е истински. и такива ми ти работи :^)))

анонимен след него, критика приемам, разбира се, но не приемам твоето за критика :^)) а по-скоро за съвет. и съм съгласна - да, може би някой ден губиш приятелите си, защото всеки тръгва по свой път. но ако те са били твоето семейство от 15-годишна до 25-30 или 35 и имате малки, лични, луди спомени, разговори, които никога няма да забравите и жестове, които никой друг няма да направи - тогава си е заслужавало да минете през всичко и да се загубите.
относно Фройд - завършила съм психология в СУ. ти как мислиш - дали съм го чела въобще? :^)))

freelove, и аз ти благодаря!

а сега изчезвам, че днес съм доста философски настроена и мога да пиша до-без-край! някой просто трябва да ми вземе клавиатурата:^))
поздрави на всички!

Анонимен каза...

Анонимния с критиката съм, (цитат):
"любовта се оказа невроза, излязла от томовете на Фройд" ... "Точно каквато е любовта към моите родители. " ... "Точно каквато е любовта към баба ми и дядо ми."
Някак си ми стана странно. Баба, дядо, Фройд ... ок, щом казваш, явно не съм ти на нивото. Уха, психология. Изключително опасна наука. Совичка, жалко е че приятелите са били семейството ти. Приятелите са нещо чудесно. Но семейството си е семейство и не може да бъде заменено по никакъв начин. Критиката е между редовете и е свързана с написаното, но не се отнася към него, ще я разбереш ... може би.

morrt, малко наивно да се опитваш да настъпиш непознат по мазола, не мислиш ли? Замисли се с какво те разсърдих :) Много неща са написани на много места. Да спрем да пишем ли?
Le_Grand_Elf, ех тези анонимните .... :))

Като цяло извинете че ви прекъснах. Случайно кликнах, не съм фен на блоговете и не съм спец в областта. Успех на всички!!

anonimen каза...

sovichka,

:)

morrt каза...

@ "критиката"(ако случайностите зачестят)

Прочетох пак. Помислих.
Прав си - твоят е по-голям.

Анонимен каза...

Извинявам се на авторката но реших да си кажа рецитацията :) ако иска да затрие постинга, бих я разбрал.
morrt, случайностите може и да зачестят, това не те засяга. И да, донякъде си прав. За моя не знам, но твоя наистина е малък (само потвърждавам). Оставих си време и аз прочетох пак и помислих и върху реакциите ти и твоята аргументация, и в крайна сметка се сетих, че от университетите обикновено излизат 20% профита и 80% профани. Когато аз паднах на бетонните плочки преди години и моята кръв запълни не само фугите им, но и цялата канализация на един немалък европейски град, беше приятелката на бившата ми приятелка (т.е. и моя), която ме изправи на крака с две изречения и една прегръдка. В случая мисля че ставаше въпрос повече за злоупотреба с доверие от колкото за обич. Това което направи не само ми помогна, но и до такава степен ме фасцинира, че в този момент забравих за проблемите си и единственото което усещах беше безкрайна благодарност и уважение. Изпитвам ги до ден днешен. Психоложка с няколкогодишен стаж. За секунди направи това, което цялата приятелска и роднинска глутница не успя за месеци. Самата тя в същия този момент имаше дори още по-сериозни лични проблеми от моите, но намери време и сили да ме изслуша и да ми помогне. Никога няма да забравя това и от тогава изпитвам огромно уважение към професията. На мнение съм обаче, че изпитите трябва да са много строги, така че горните 80% да бъдат филтрирани. Професията е изключително опасна ако практикуващия си мисли че знае и може и че е велик, но не е. Налице е способност за манипулация, но в каква посока ще тръгне тя, зависи не само от прочетените книги. Практикуващия трябва да осъзнава отговорността която е поел, без значение дали пише в нета или говори с някой на улицата. Психолога е напълно в състояние да направи и от най-добродушния човек престъпник. Способността за манипулация и нивото на разбиране на материята (само факта че са налични) са изключително вредни и за личните отношения на психолога. Осъзнавам че размишленията ми са лаишки в сравнение с тези на някои от вас. Но благодаря предварително за разрешението да ги имам, както и да кликам по нета, било то случайно или не. Сега след като си го казах вече съм доволен и щастлив (излекуван от болката, според Фройд) и случайностите може и да намалеят :)

morrt каза...

offtoppic

Не изтрая,а? Маниак на тема "последната дума"?
Благодаря ти, че потвърди прогнозата.

Анонимен каза...

хахааа, маниак съм аз, самия morrt, добре харесва ми! Все едно аз ти пиша коментарите. Справка 80%, не познаваш. Сори, случва се. Ако беше профи, щеше да ме оставиш последен да си гриза ноктите, но не ти е толкова силна психиката колкото си мислиш. Неуравновесен си. Жените в това отношение са железни. Но на мъжете не им се иска да им е малък, нали :)) ... е малък ти е. Личи ти още от първия коментар след моя, а и с последния го доказа. За това не е нужно да съм психолог. Психологията свършва там където започва логиката. Аз получих каквото исках. Със здраве.

morrt каза...

Ами... щом настояваш, я да видим какво ще изкарам на прима виста:
"Извинявам се на авторката"
Трябваше да се извиниш по-горе, щеше да има смисъл. Сега е излишно.
"ако иска да затрие постинга, бих я разбрал."
След като го прочетох, и аз те разбирам. Далеч е от темата.
"morrt, случайностите може и да зачестят, това не те засяга. "
Всъщност, засяга ме. Аз идвам тук съзнателно, за да си почина. Ти минаваш случайно и почваш да плюеш.
Засяга ме и още как!
"твоя наистина е малък (само потвърждавам)"
Какво потвърждаваш?! Нещо казано от мен?! Изречението ми предполага, че моят е голям, но твоят е по-голям. Някъде да става дума за "малък", освен може би тук: "За моя не знам". Е, вече знаеш. Ние също. Не, че ни пука, де. Но това обяснява (донякъде) "падането на бетонните плочки преди години ".
Грубо, нали?
Да надзърнем по-нататък.
"Психоложка с няколкогодишен стаж."
"беше приятелката на бившата ми приятелка (т.е. и моя), която ме изправи на крака с две изречения и една прегръдка."
"Налице е способност за манипулация..."
Значи, изоставен от приятелката си, в която е влюбен до болка(затова е и отбранителната реакция "ставаше въпрос повече за злоупотреба с доверие от колкото за обич."), нашият герой е "поет"от общата им приятелка(с която вероятно изживяли една-две полюции). Тя, виждайки го толкова психически лабилен("моята кръв запълни не само фугите им, но и цялата канализация на един немалък европейски град"), лекува наранения Едипов комплекс, замествайки загубената реална женска асоциация с бленувана такава.
"и единственото което усещах беше безкрайна благодарност и уважение. Изпитвам ги до ден днешен"
Явно не ти се отворил парашута, щом още си само на "благодарност и уважение".
Хайде сега, бягай да ""кликаш по нета" или както там му казваш. И когато пак се почувстваш ""доволен и щастлив", не забравяй да се подмиеш, че съхне бързо.


С поздрав!

Анонимен каза...

---
Видях само съвет, който на теория знае всеки. Но в който не вярваме, докато не го изпитаме на собствен гръб. Като с малкото дете и огъня - казваш му, че пари, но то не знае какво е това, докато не се опари.
С две думи - хубава проповед. Има я във всяка книга, история, случка.
---

И се надявам в името на децата ти не само на теория, но и на практика да нямаш такива. Спирам вече, става досадно знам.

Анонимен каза...

Хахааааааа, това бонус ли беше? :)) Благодарско! Пич спри се, от тук нататък можеш само да се изложиш още повече. Правиш разбор на неща които дори не знаеш от къде са. Заяждане на лична основа в нета е най-тъпото нещо което можеш да направиш. Казах това вече. Отивам да си кликам :))) споко сега, пий една бира и не адвокатствай друг път. Авторката много добре си ми отговори. Давай и друг път шанс да го направи преди теб, особено когато коментара изрично е адресиран към нея. Стреса е вреден. Спести си го.

Анонимен каза...

morrt, никога не се опитвай да правиш такива разбори, че сега аз ако ти направя един 'лаишки' ще си строшиш монитора. Чак ми става гадно като се замисля. Сега без лоши чувства. Дали ти е малък или голям няма значение. От мен да мине голям ти е. По форумите заяждането води само и единствено до негативни емоции. Запомни това и се отнасяй с нужното уважение към съфорумците си. Никога не се опитвай да ги нараниш. Не знаеш кои стои срещу теб. Може да нараниш него, може той да те нарани, може сам да се нарани. Кому е нужно това. Те ти пречат точно толкова колкото и ти на тях и правата ти са не по-големи от техните. Голям залък глътни голяма дума не казвай. В нета има всякакви психари. Аз не съм фен на блоговете наистина и няма да преча повече. Но има и други. Не смяташ да се дръгнеш със всички нали? Извинявам се и на теб защото наистина умишлено те провокирах за моя изгода. Честно да си кажа не ми стана по-добре от това в крайна сметка, и честна дума, наистина се извинявам! На всички останали също. Поздрави с една много маниашка песничка Duffy/Mercy. 'Маниашка' няма връзка с по-горе просто намирам гласа и наистина маниашки и мен ме кефи и се надявам и при другите да е така. Лека вечер!

morrt каза...

Щом си ги заредил толкова един след друг, значи съм налучкал,а?
Жалко. Иска ми се да не съм.
Както и да е.
Казвах само, че не можеш да критикуваш, ако не носиш на критика.
Аз ти направих забележка за тона, а ти почна да ме обиждаш. Ами, давай.
Аз сядам да пия. Утре ще ти чета постовете.
Аман от комплексари.

Ralev каза...

Готина хрумка.
Винаги съм знаел, че си болна от нещо .... :D
Шегувам се, ей!

Чакаме следващото заболяване ;)

sovichka каза...

ralev - :^))

Peter Ivanov каза...

aaa Blaze :)

anonimen каза...

Забави се ;)

sovichka каза...

anonimen, тик-так, тик-так!
в началото на седмицата идвам пак :^))

anonimen каза...

yess :*))))

morrt каза...

Донннггггг!
Точно време:
Ще бъде...началото на седмицата...и малко.
Доннннгггг!
Ще бъде...

Le_Grand_Elf каза...

Стига ръчкахте бе :))
Оставете твореца на спокойствие, иначе няма да се получи добре следващото "нещо" :)

Dimiter каза...

Много обичам кървящите автори, тези, които откриват раните си, не се притесняват да си пуснат кръв пред отвратените погледи на хората. Обиковено това са жените, писателките. Мъжете предпочитат да покриват разрезите от бръснарско ножче, да напъхват револвера на дъното на най-тъмното и добре заключено чекмедже. Мисълта, че могат да си отнемат живота може да и да им е присъща, но се страхуват да я оповестят на света, защото се опасяват, че това ще ги направи по-малко мъже. Един мъж трябва да стиска зъби или мускули, да преглъща сълзите, да отваря чекмеджето, онова със скрития револвер, само когато е сам със себе си. Иначе не е мъж, никой няма да го вземе насериозно. Докато една жена, която кърви, тя е истинска, защото признава слабостта си... на жена, женското си начало, биологията си. Това значи ли, че мъжът никога не може да бъде истински пред себе си и обществото и да каже, да!, аз се чувствам слаб понякога и искам да си пръсна мозъка. И това ме прави не по-малко мъж...

toni каза...

Здрасти,нощна птицо...Случайно те открих в мрежата и изчетох на един дъх всичко твое.Подбирам точната дума,за да излея чувството,което оставя всяко писание-тръпчиво-човешко.
Онзи неописуем вкус в устата,които оставя докосването до истинския живот.
Keep walking!
Намигам ти с любов!

sovichka каза...

здрасти, toni! аз точните думи, когато пиша команетар, трудно ги намирам. не знам защо. обаче ти благодаря за милите думи. много. и до нови срещи!
keep smiling!