Лодкарчето 2

________________________

***


Работя като посредствен сценарист в посредствено женско talk show. Единственото хубаво нещо в цялата история е един от операторите и столът в БНТ – с бабини манджи за лев и двадесет и соц табли за сервиране. Там се научих да изяждам цяла порция мусака само за 5 минути между предаванията.
В края на деня се забивам в „БГ бар”-а. Зорница е там с приятелки:
- К’во става, Зоо. – поздравявам и дърпам един стол към масата.
- Здрасти. Пием тука. Ти как си?
- Добре. Тъкмо свърших работа.
- Оф, с тая работа – ужас! Аз съм още на изпитателен срок в рекламната агенция, ама вече яко ми писна да ти кажа.
- Е, няма ли да те назначават, какъв е тоя стаж четири месеца?
- Де да знам. Правят се на луди копеленцата... С Илко к’во става?
- Нищо. Видяхме се вчера. Като ми е тъпо, звънкам – той идва в нас и така.
- Звучи добре? – гледа ме Зоо изпитателно.
- Да. – отговарям и изяждам лимона от колата – Каза ми, че не познава мъж, дето да не изневерява. Имал три сериозни връзки и на трите бил изневерявал. Аз му викам, ако разбера, че правиш секс с друга, повече няма да се чукаме. Той ми вика – ти никога няма да разбереш. Пълен задник!
- Леле, ужасен е! И как ти го казва само!
- Аха. Иначе е много грижовен. И ме целува по косата.
- Абе, забавлявай се е него, ама внимавай с чувствата.
- Аха. Четох в едно списание, че жената като правела секс и се отделяли хормони, които я карали да се влюбва в мъжа.
- Верно ли, бе?
- Да.
- Баси, още на генетично ниво сме преебани! Не знам, аз вече не вярвам на никого. Особено след Швепса, за когото не съм ти разказвала още.
- А-а-а, да! Какво стана?
- Нищо! Чувствата ми към него са напълно ампутирани вече. Край. Той така се насра! Сега втория път като се събрахме, ми каза, че искал да се ожени за мен, да имаме деца, че аз съм жената за него и най-яката, с която е бил. И в един момент край. Не се обади повече. Нищо! Все едно получи амнезия. Сега ходи с баси курвата. На външен вид, де. С огромни червени нокти, изрусена до болка коса и латексово яке. Ама е дъщерята на Деньо, а той е собственик на “80ties””, “Swing” и “Art”-a, та как няма да ходи с нея.
- Аз и преди ти казах, че Швепса не ме кефи, ама ти...
- Да, така е. Сега и аз не го харесвам, ама грам. Да си ходи с тая и да не го виждам вече. Нямам думи за тоя гъз. Не се обади дори да каже край – не искам да те виждам, върни ми ключовете. Просто изведнъж изчезна, ама и аз не му се обадих. Само върнах ключовете на рождения му ден. Опаковах ги като подарък и му написах картичка „Желая ти всичко най-хубаво”. Написах му и sms, че съм оставила подаръка в “Art”-а. Той нищо не отговори. Дори едно мерси не написа. Насрано си траеше. Видях го оня ден в “Back stage”, а той се държи все едно нищо не е станало. Абе, луд напълно! Ама аз се забих с един малък точно пред него.
- Въобще не го мисли повече.
- Аха. То сега ни е времето. Искам да правя каквото ми дойде наум, без да мисля за никого. Че след пет години вече трябва гнезда да свием май.
- Някой иска ли да играе дартс? – появява се Пилето - редовен обитател на бара.
- Ако искаш да ходим. – пита ме Зоо и сочи с муцуна момчето.
- Не, аз ще тръгвам вече. Аре, веселко ви на вас!
Навън е захладняло яко. Телефонът ми звъни.
- Катя, к’во става, ще се виждаме ли днеска? – чувам гласа на лодкарчето.
- Ти къде си?
- Пред президентството.
Замислям се за секунди. Спирам. Аре, бе, отделяли сме хормони - друг път, мисля си. Шибани женски списания!
- Идвам до 5 минути. – казвам аз и затварям.