12 март 2008 г.

Лодкарчето 3

____________________________

***


Най-неподходящото време да останеш без гадже е зимата, като тенджерата прекипява на Коледните празници. Аз съм се сгушила в странната си връзка с лодкарчето, която продължава поради липса на нещо по-добро. Нито в кишата навън, нито в задимените дупки се появява оня рицар, който да ме спаси от лавината на безсмислените ми връзки.
Оглеждам се от време на време за конски следи в снега. Поглеждам дали на закачалката в заведението не виси рицарско наметало, обаче не и не, а Коледата наближава. Старая се и аз да оставям знаци тук-там. Понякога сменям кецовете с обувки на висок ток, за да покажа, че съм дама и няма проблем да ме заведе на новогодишния бал. Закачила съм и семпла черна рокля с гол гръб в гардероба, като всяка уважаваща себе си принцеса. Гледам през прозореца дали пред входа не е паркирана някоя каляска.
- Аз съм горе, бейб, шестия етаж, вратата вдясно от асансьора.
- Ей сега се качвам. – маха ми лодкарчето и затръшва вратата на червения Опел.
Пристига с една голяма раница, в която си носи дрехите за утре. Аз съм направила спагети, защото се хванахме на бас колко километра са от нас до Витоша и загубих. Цели 25 километра са, мамка му, а аз си мислех, че са най-много 10, защото колко му е от тук до Алеко. Поне спагетите ми се получиха. Разбила съм айрян и пием ракия в малки чаши пред лап топа. Предварително съм записала половината хард диск в европейско кино.
- Ти гледаш най-извратените филми, Катя. Честно! – казваше ми бившият, докато аз ентусиазирано обяснявах колко е як най-новият на Алмодовар.
Илко също много го харесва. Няма нищо по-сгряващо душата от това да харесвате едни и същи филми и да пиете ракия. Илко си е омазал ръката с йод и през цялото време миризмата ме блъска в сетивата, обаче аре са, какво толкова, мисля си аз, то и ракията мирише на спирт, ама си върши работата. Освен това ми е донесъл книгата на някакъв французин, написал една и съща случка по 14 различни начина.
- Баси, тоя тип трябва да работи в рекламна агенция! – не знам защо решавам аз.
- Давам книгата на теб, защото знам, че само ти ще я оцениш. – отговаря ми лодкарчето.
После гледаме филма „Нашествията на варварите”. Аз го знам наизуст вече, защото ми е любимата френска комедия, обаче винаги го пускам на мъжете в началото. Наблюдавам ги как го гледат. Имам едно правило - ако го харесат, значи ще ги харесам и аз.
- Катя, ние какви сме си? – пита ме той внезапно.
- Приятели. – констатирам.
- Приятели, които се консумират.
- Може и така да се каже.
После млъкваме. Кранчето на парното ми е наместено срещу цифрата 5. Аз се наливам с ракия, ама на малки глътки, защото не искам да се напия и после да не мога да свърша шест часа. Гледам и той да не пие много, защото последните пъти нещо не му ставаше като хората.
- Не си виновна ти – успокоява ме той, докато търси нов капут – Аз от малък имам проблеми със секса. Преди като го правех, след това по два дни така ме болеше, че не мога да отида до тоалетната дори. Така с години. Ходех по лекари, какво ли не - хапчета разни, нищо не помага. Накрая едно гадже, дето имах – медицинска сестра, ме заведе при нейния лекар и той ми каза, че само обрязване му е майката. Аз в началото въобще не се навих, ама после, ща не ща, легнах под ножа. Сега съм рязана пушка. По-добре е така, де. По-хигиенично. Вече всичко е окей, ама на мен ми е останал като стрес секса. А и бившето ми гадже искаше всяка вечер да се ебем. Напие се такава и айде, айде, а на мен не ми се прави секс. Така че не си виновна ти, споко.
Мен въобще не ми дреме дали аз съм виновна или не. Просто не искам докато излитам с балон в небето, някой да ми го пука и после един час да се опитва да го лепи.
Филмът е почти към края си. Аз от време на време хвърлям поглед на лодкарчето с крайчеца на окото. Знам, че никога няма да се влюбя в него, колкото и да хареса филма. Обаче е приятно да има върху кого да си качиш краката, докато гледаш европейско кино. Добре е някой да оцени френския ти педикюр във време, когато чорапите са по-задължителен аксесоар от гащите.
Знам, че тази удобна връзка е обречена. Защото лодкарчето е от хората, които предпочитат да си пазят локвата, вместо да рискуват и да разберат, че океанът е две преки зад ъгъла. Това само би усложнило животът им. Би ги накарало да избират. Той е от хората, които ще се оженят, само защото така правят останалите. А после цял живот ще чукат съседката, но никога няма да напуснат жена си. Това само би усложнило животът им. Вместо да се вълнуват колко е шарен светът, те се вълнуват колко е олющена лодката им. Никога няма да разбера такива хора. А по правило това, което не разбираш, рядко можеш да харесаш.
„Несъвместимост с мъже, които виждат само до Люлин” – записвам в тефтерчето си с важни житейски открития. Отмятам важно един рус кичур. Филмът свършва.
Започвам да се суетя из стаята и да събирам чашите. Часът е някъде към 1. Телефонът на Илко иззвънява. За най-голяма моя изненада и той започва да се суети. Гледа ту телефона, ту мен и прилича на дете, което хем иска да разпечата близалката, хем го е страх да го направи.
- Споко бе, - викам аз – нали се разбрахме, че сме само приятели. Аз знам, че сигурно се виждаш и с други жени. Вдигай смело!
Излизам от стаята, за да занеса чашите, а и да покажа колко съм широко скроена, нали. Да си говори по телефона спокойно тоя. Връщам се и лодкарчето още гледа стресирано.
- К’во става – питам – нещо не е наред ли?
- Не точно. – отговаря той, гледайки през прозореца – Трябваше преди доста време да ти кажа нещо, даже още в самото начало.
- Нищо, давай сега.
- Просто не знаех, че така ще се получи, разбираш ли? Ние започнахме да излизаме с теб и ми допадна. Харесваме едни и същи филми, говорим си за жени... Тя се казва Веси.
- Коя се казва Веси?
- Приятелката ми.
Аз стоя права насред стаята и добре, че оставих чупливите неща в кухнята. Започвам постепенно да осмислям случващото се. Много странно. В единствения момент, в който съм подготвена, че ми изневеряват, се оказва, че всъщност изневеряват с мен. Чувствам се като туристка, която е тръгнала с най-хубавия си бански на плаж, но по пътя е завалял нечовешки порои. Нито да се върне, нито да продължи напред.
- Тя беше в чужбина за няколко месеца – продължава оня – но сега за Коледа се връща и ще остане тук. Обаче понеже много ти се кефя и не знаех как да ти кажа, как ще реагираш... Просто така се случиха нещата. Аз сигурно ще се оженя за нея. Брат ми и сестра й са женени. Ще си станем баджанаци. Така май е най-добре. Но това не значи, че няма да се виждаме повече. Тя не ни пречи.
- В смисъл?
- Това, че съм с нея, не значи, че не трябва да се виждам с теб. На мен не ми е проблем.
- Заеби тоя филм, Илко. Утре ставаш, тръгваш си и толкоз.
Отивам в кухнята да измия чашите и чиниите. Имаме миялна, обаче аз винаги предпочитам да свърша тази работа сама. Успокоява ме някак си. Едната чаша пада, удря се в другите и се чупи. Шибана чаша, викам си, точно сега намери да се счупи. Заебавам цялата история и се връщам в стаята. Лодкарчето вече е в леглото и ме чака.
Тази вечер червеният Опел за последно спря пред нас.

7 коментара:

Erbabic каза...

Френска история за момиче с френски маникюр (очевидно е готина и това е едиствената асоцияция, която я прави френска иначе стара грозно) на фона на фрески филм, приключваща с фреснски?

Ебати животът е прекаресн, дори и моментите, когато е шатгав (не се сеща за останалите)

===

Nadia каза...

Хуабво! Май че от всичките този най-ми хареса. Вярно - не се смях с глас, нито ме изненада с неочакван край, но ме спечели още в началото и ме държа така до края, без да сменяш посоката някъде по средата. :-)
Много радваш, да знаеш.

anchett каза...

nice story, girl. продължавай да вярваш в шареното на света.

:)

sovichka каза...

Хей, благодаря!
Много сте мили :^)

Анонимен каза...

Историята много ми хареса. Може би защото също съм имал "приятели на консумация" и се открих някъде измежду редовете.
"Нашествията на варварите" е превъзходен филм! Факт.

Поздрави,
Фанфан

Анонимен каза...

„Несъвместимост с мъже, които виждат само до Люлин" i celiqt paragraph predi tova beshe absolutno epiphany za men!
Strahotna si!

Анонимен каза...

imah priqtelka na konsumaciq,predi mnogo godini,zagubih q zaradi gajeto si.Sled vreme i gajeto si smenih.k1sno osaznah 4e "priatelkata mi na konsumaciq" mee obi4ala pove4e ot gajeto no nesee prestra6ila da mi kaje a az nesam zabelqzal-liubovta e slqpa za da vidi 4ovek okolnite okolo nego.Tq be6e 4oveka koito misle6e za men,tq be6e 4oveka koito mi nose6e lekarstva,pita6e me dobre li sam,idva6e da mi nagotvi ne6ti4ko nab1rzo.Tq be6e 4oveka koito mi predlaga6e poslednata si kutiq cigari,spodelq6e problemite si i az s neq moite.Ne be6e krasavica ili barby.No sled godini si davam smetka 4e s neq sam se 4uvstval po dobre.Po vajno e koi te obi4a i kak te kara da se 4uvstva6 v tozi jivot.
opredeleno s1m za priqtel na konsumaciq-vinagi 6te ima koi da te ute6i v tejki momenti.