Лодкарчето 3

____________________________

***


Най-неподходящото време да останеш без гадже е зимата, като тенджерата прекипява на Коледните празници. Аз съм се сгушила в странната си връзка с лодкарчето, която продължава поради липса на нещо по-добро. Нито в кишата навън, нито в задимените дупки се появява оня рицар, който да ме спаси от лавината на безсмислените ми връзки.
Оглеждам се от време на време за конски следи в снега. Поглеждам дали на закачалката в заведението не виси рицарско наметало, обаче не и не, а Коледата наближава. Старая се и аз да оставям знаци тук-там. Понякога сменям кецовете с обувки на висок ток, за да покажа, че съм дама и няма проблем да ме заведе на новогодишния бал. Закачила съм и семпла черна рокля с гол гръб в гардероба, като всяка уважаваща себе си принцеса. Гледам през прозореца дали пред входа не е паркирана някоя каляска.
- Аз съм горе, бейб, шестия етаж, вратата вдясно от асансьора.
- Ей сега се качвам. – маха ми лодкарчето и затръшва вратата на червения Опел.
Пристига с една голяма раница, в която си носи дрехите за утре. Аз съм направила спагети, защото се хванахме на бас колко километра са от нас до Витоша и загубих. Цели 25 километра са, мамка му, а аз си мислех, че са най-много 10, защото колко му е от тук до Алеко. Поне спагетите ми се получиха. Разбила съм айрян и пием ракия в малки чаши пред лап топа. Предварително съм записала половината хард диск в европейско кино.
- Ти гледаш най-извратените филми, Катя. Честно! – казваше ми бившият, докато аз ентусиазирано обяснявах колко е як най-новият на Алмодовар.
Илко също много го харесва. Няма нищо по-сгряващо душата от това да харесвате едни и същи филми и да пиете ракия. Илко си е омазал ръката с йод и през цялото време миризмата ме блъска в сетивата, обаче аре са, какво толкова, мисля си аз, то и ракията мирише на спирт, ама си върши работата. Освен това ми е донесъл книгата на някакъв французин, написал една и съща случка по 14 различни начина.
- Баси, тоя тип трябва да работи в рекламна агенция! – не знам защо решавам аз.
- Давам книгата на теб, защото знам, че само ти ще я оцениш. – отговаря ми лодкарчето.
После гледаме филма „Нашествията на варварите”. Аз го знам наизуст вече, защото ми е любимата френска комедия, обаче винаги го пускам на мъжете в началото. Наблюдавам ги как го гледат. Имам едно правило - ако го харесат, значи ще ги харесам и аз.
- Катя, ние какви сме си? – пита ме той внезапно.
- Приятели. – констатирам.
- Приятели, които се консумират.
- Може и така да се каже.
После млъкваме. Кранчето на парното ми е наместено срещу цифрата 5. Аз се наливам с ракия, ама на малки глътки, защото не искам да се напия и после да не мога да свърша шест часа. Гледам и той да не пие много, защото последните пъти нещо не му ставаше като хората.
- Не си виновна ти – успокоява ме той, докато търси нов капут – Аз от малък имам проблеми със секса. Преди като го правех, след това по два дни така ме болеше, че не мога да отида до тоалетната дори. Така с години. Ходех по лекари, какво ли не - хапчета разни, нищо не помага. Накрая едно гадже, дето имах – медицинска сестра, ме заведе при нейния лекар и той ми каза, че само обрязване му е майката. Аз в началото въобще не се навих, ама после, ща не ща, легнах под ножа. Сега съм рязана пушка. По-добре е така, де. По-хигиенично. Вече всичко е окей, ама на мен ми е останал като стрес секса. А и бившето ми гадже искаше всяка вечер да се ебем. Напие се такава и айде, айде, а на мен не ми се прави секс. Така че не си виновна ти, споко.
Мен въобще не ми дреме дали аз съм виновна или не. Просто не искам докато излитам с балон в небето, някой да ми го пука и после един час да се опитва да го лепи.
Филмът е почти към края си. Аз от време на време хвърлям поглед на лодкарчето с крайчеца на окото. Знам, че никога няма да се влюбя в него, колкото и да хареса филма. Обаче е приятно да има върху кого да си качиш краката, докато гледаш европейско кино. Добре е някой да оцени френския ти педикюр във време, когато чорапите са по-задължителен аксесоар от гащите.
Знам, че тази удобна връзка е обречена. Защото лодкарчето е от хората, които предпочитат да си пазят локвата, вместо да рискуват и да разберат, че океанът е две преки зад ъгъла. Това само би усложнило животът им. Би ги накарало да избират. Той е от хората, които ще се оженят, само защото така правят останалите. А после цял живот ще чукат съседката, но никога няма да напуснат жена си. Това само би усложнило животът им. Вместо да се вълнуват колко е шарен светът, те се вълнуват колко е олющена лодката им. Никога няма да разбера такива хора. А по правило това, което не разбираш, рядко можеш да харесаш.
„Несъвместимост с мъже, които виждат само до Люлин” – записвам в тефтерчето си с важни житейски открития. Отмятам важно един рус кичур. Филмът свършва.
Започвам да се суетя из стаята и да събирам чашите. Часът е някъде към 1. Телефонът на Илко иззвънява. За най-голяма моя изненада и той започва да се суети. Гледа ту телефона, ту мен и прилича на дете, което хем иска да разпечата близалката, хем го е страх да го направи.
- Споко бе, - викам аз – нали се разбрахме, че сме само приятели. Аз знам, че сигурно се виждаш и с други жени. Вдигай смело!
Излизам от стаята, за да занеса чашите, а и да покажа колко съм широко скроена, нали. Да си говори по телефона спокойно тоя. Връщам се и лодкарчето още гледа стресирано.
- К’во става – питам – нещо не е наред ли?
- Не точно. – отговаря той, гледайки през прозореца – Трябваше преди доста време да ти кажа нещо, даже още в самото начало.
- Нищо, давай сега.
- Просто не знаех, че така ще се получи, разбираш ли? Ние започнахме да излизаме с теб и ми допадна. Харесваме едни и същи филми, говорим си за жени... Тя се казва Веси.
- Коя се казва Веси?
- Приятелката ми.
Аз стоя права насред стаята и добре, че оставих чупливите неща в кухнята. Започвам постепенно да осмислям случващото се. Много странно. В единствения момент, в който съм подготвена, че ми изневеряват, се оказва, че всъщност изневеряват с мен. Чувствам се като туристка, която е тръгнала с най-хубавия си бански на плаж, но по пътя е завалял нечовешки порои. Нито да се върне, нито да продължи напред.
- Тя беше в чужбина за няколко месеца – продължава оня – но сега за Коледа се връща и ще остане тук. Обаче понеже много ти се кефя и не знаех как да ти кажа, как ще реагираш... Просто така се случиха нещата. Аз сигурно ще се оженя за нея. Брат ми и сестра й са женени. Ще си станем баджанаци. Така май е най-добре. Но това не значи, че няма да се виждаме повече. Тя не ни пречи.
- В смисъл?
- Това, че съм с нея, не значи, че не трябва да се виждам с теб. На мен не ми е проблем.
- Заеби тоя филм, Илко. Утре ставаш, тръгваш си и толкоз.
Отивам в кухнята да измия чашите и чиниите. Имаме миялна, обаче аз винаги предпочитам да свърша тази работа сама. Успокоява ме някак си. Едната чаша пада, удря се в другите и се чупи. Шибана чаша, викам си, точно сега намери да се счупи. Заебавам цялата история и се връщам в стаята. Лодкарчето вече е в леглото и ме чака.
Тази вечер червеният Опел за последно спря пред нас.