_________________
Истинският мъж е като любимата блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със състав, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.
Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и въобще всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат, ще го направи. Без колебание и без да ги изпусне – със замаха на цирков артист. Но в желанието си да не сбърка, той винаги е в грешка.
След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена, така както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден.
После обуваш ботушите на самовлюбения мъж и го чакаш нетърпеливо до вратата, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статусът на фамилията ти - на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко очакваш. С аромат на канела, дъжд и ванилова торта, изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.
Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Както и осанка на шаман. Когато влезе в стаята, въздухът се огъва. Движенията му са красиви и небрежни едновременно и се влюбваш в него след не повече от 20 секунди. Само като го гледаш как налива водка в хартиена чаша, се сещаш за всички велурени изгреви и залези, които някога си виждала, а те ти изглеждат нагласени и пластмасови в сравнение с мекотата на ръцете му.
Истинският мъж се различава от всички останали по това, че ще те промени завинаги. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще напръска обилно с „Мухозол” по ъглите и ще убие всички пеперуди в корема ти. Хладнокръвно, но внимателно, така че дълго, след като си тръгне, мястото до теб да остане свободно.
Той е любимият ти европейски филм - с много скандали, страст и олющени стени; суров и драматичен. Ще остави белези по теб, но никога няма да те остави безразлична. Нито към света, нито към себе си. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.
Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди. Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Той не обича да те вижда слаба. Просто иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш скачате на ластик. Той е интензивен курс по любов - изстрадана, изживяна до дъно, с надписи от рок парчета по себе си. Със салфетка с набързо надраскан стих в любимия ви ресторант. С двете чаши за вино, които ще пазиш винаги в дъното на кухненския шкаф. Той ще ти вземе всичко, но ще те накара да стъпваш на метър над земята. Да оценяваш всеки ден. Или седмица. Защото няма как да знаеш колко ви остава. Знаеш само, че скуката никога няма да се намърда между вас.
Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Не държи на количеството, защото е сигурен, че когато можеш да си легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.
В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.
44 коментара:
Благодаря.
Добре дошла отново. Липсваше ми.
Това вече е публикувано някъде, нали? Чела съм го, но не помня къде :)
Много е хубаво. И хубаво, че върна.
Толкова ли много държиш на болката? Може и иначе; може и да ти хареса иначе.
И аз благодаря.
Липсите - взаимни.
Беше публикувано в Капитал Лайт преди няколко месеца.
Поздрави,
Сожичка
:^))
Тези паузи са много полезни и много заразни. Поздрави и ако не бъркам - Честит имен ден на патерица!:)
Бях на края на силите си.... време беше да ме заредиш отново!!! БЛАГОДАРЯ!
Крайно време беше!
Вчера преглеждах блога ти за нещо ново:) Днес го има, нищо, че е четено.
Радвам се, че си тук.
Честит имен ден:)
Радва това произведение.
На всички ни липсваше добре дошла отново.
Напразни усилия, Lyd ;)
Веуи найс и много вярно :)
"Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Не държи на количеството, защото е сигурен, че когато можеш да си легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа."
Браво! За целия текст, но особено за параграфа по-горе!
Честито на патерици и добре дошла отново!
Ама хайде другия път да не се бавиш толкова :).
Добре...Много ми хареса как "рисуваш" с думи и залагаш силни емоции в редовете. Контекста обаче нещо ми намирисва...Толкова красота, емоции и чувства, а резултата...нулев! Къде е хепиенда, къде са "и заживели щастливо", децата и прочие...Излиза, че всичката болка, емоция, страст, израстване и т.н. е нищо друго освен тънката димна цигарена струйка промъкваща се между посетителите на заведението...Не се връзва.
Променянето заради някой друг, за да покриваш нечии чужди идеи и стандарти рядко е смислено. Част от описанието на истинкият мъж ми звучи порсто като комбинация от самовлюбения и обсебващия.
Хората рядко са по рафтчета или пък толкова съвършено отрязани.
Всичко е метафора казва Гьоте, но аз не обичам дефинициите за хора, линости, характери и поведение. Не обичам да лепя себе си и околните с етикети, а да бъфа истерична, обсебваща, ревнива, претендираща за нещо, което не съм, ми се струва тъжно и жалко, а не символ на връзка с истински хора.
Какво истинско има в това да се преструваме?
Да имаме желание да се развиваме, да бъдем стимулирани да се разгърнем, това е едно. Имитирането му е просто нелепо.
Поздрави.
wb :-)
С пожелания да измислиш нови готини истории, дори такива, дето ни вкарват в рафтове и кашони с етикети.
dzver, не е ли целта на историите да ни провокират да мислим и да се смъкнем сами от рафтовете и етикетите, вместо да се заковаваме за тях?
От друга страна, понякога историите са разказвани просто, за да бъдат разказани. :)
Много хубаво написано, но много тъжно :( Разбрах защо чета твоите произведения - ти злоупотребяваш с драматичното в мен :(
Искам си хепи-енд-а :(
добро утро и хайде пак благодаря:^) за коментарите, честитките и въобще всичко.
eneya, стимулирана съм да се разгърна отвсякъде:^)
иначе литературата (или в случая това текстче) не дава рецепти. то е поредната гледна точка. описвам една емоция - ако и ти си била там, ще се срещнем по пътя, ако не - здраве да е. моралният анализ е напълно излишен.
нямам за цел да казвам кое е правилно и кое не. не знам отговорите. ако търсиш такива - отиди на църква.
разбирам те какво искаш да ми кажеш, но ти разбираш ли ме?
аре, че стана дълго.
поздрави на всички,
Совка
Точно в десятката, казано! Много вярно, но за съжеление малко са тези, които знаят какво е или как да си Мъжът....
Чакаме книгата! Скороооо.....?
Истинският мъж не те убеждава в нищо - много точно казано.
Липсваше!Радвам се да те чета!Знаеш->още!
Това е едно от най-точните и ясни неща, които съм чела и за разлика от аксиомите-е и много красиво написано! Благодаря за възможността да се наслади душата,окото и сетивата ми на подобни творения!
невероятно!
доста неща, които и аз мисля са тук. определено човек израства след срещането на такъв човек. само не ми хареса изоставянето и слагането на жената някъде в кутийка, събирането на картини не ми харесва.
Този мъж? Той един ловец ли е? Защо трябва нещо да бъде колекционирано? Ако говориш за мъж, който обича дадената жена, той не би я оставил така..просто така. И не ми е симпатичен този тип мъж, които идва в животата ти, разтръсва го, 'сменя походката ти' и после те слага на някоя етажерка. Хубав човек ли е този, който влиза в животата ти и излиза по един и същи начин - тихо и безусетно?
Интересно ми е да видя какво мислиш. Не пиша високопарно и тн, както се пише в 70% от тия блогове.
Ще се радвам да чуя мнението ти:)
уважаеми анонимен,
ще се радвам да науча името ти :^))
иначе на твоите въпроси съм отговорила няколко коментара по-нагоре.
благодаря, че не изнасяш високопарни речи. оценявам.
поздрави!
Не се познаваме, но щом казваш - Зорница се казвам :)(не си бях влязла в акаунта)
Совичке, все съм се чудила как да нарека творчеството ти, какъв етикет (в най-добрия смисъл на думата) може да му се сложи като ориентир.Една думичка днес сама си изплува - плътна, плътна е твоята проза.
Желая ти усмивки!
Защо ли всичко това ми се струва до болка познато, до последната дума написана.
И все се обръщам да видя дали той не е там някъде, и него все го няма.
Много точно казано.
Поздрав.Цвета
Не си ли най-голямата? :)
Наистина пишеш страшно завладяващо!!Това е един от малкото блогове, които следя с голям интерес.Няма ли да има книга вече, искам ги неща да ги видя на хартия!!
Мисля, че няма нищо лошо авторката да каже нещо по въпроса в блога си ;)
Хм..стилът ти е доста променен напоследък. Липсва от предишната индивидуалност за съжаление. Нещата наподобяват на други такива. Всичко е "умерено".
Това има ли връзка с публикациите тук-там?
анонимен последен, това, което публикувам напоследък, са предимно есета. стилът е различен, защото форматът е различен. може би трябва да ви ги спестявам.
иначе разказите са си както преди, просто не пиша толкова често. или по-скоро пиша - но ги пазя за книгата. което отговаря и на въпросите по-горе.
п.с. тъй като вие четете блога, може би е по-добре вие да определите съдържанието му. за целта сложих анкета на началната страница :^)) vote!
Красиво. И както всичко красиво толкова много не се връзва. Не и с мен. Може би не и с теб. Не точно. Не докрай. Не е игра. Не е толкова ясно и елементарно. Не можеш с утрото да напълниш рамката с невидими думи, твърде сложно e да се изкаже. Никога не можем да ви обясним защо, какво и как, не искаме да бъдем ясни дори и на себе си. Може би за това изживяваме всичко по реда си, понякога изненадваме дори себе си. Вие просто го отнасяте покрай нас. Няма вина. Няма зло. Има поглед вперен в следващия миг. Мен ме няма още там, мигът е самотен. А аз мисля ли мисля за него...
Уникално!!!
Привет и от мен ;)
много интересно, как наистина успя да ме разгърнеш ня един чисто бял лист хартия,дори няма и една изпусната подробност. истински художник си истински !!!!
Не знам какво да кажа, освен че Вие просто не знаете какво искате...
Пожелавам все пак да го намерите някой ден, поздрави. :)
Много вярно! Харесва ми! <3
Това написано от теб, те кара да се замислиш, и е някак близо до това което противопоставям като поглед в себе си. Но мисля че грешиш, и то главно в факта за оценката на тежеста и отправната точка. Аз си мисля че хората(не само мъжете) могат да бъдат всичко това, въпроса е само в това усещане за равновесие, .. истината е че бих предпочел някой да е обсебен от мен, да залитва в усилието си да бъде част от живота ти, отколкото да стои на тази дистанция с вътрешното усещане за достойноство. Мисля че въпроса кого виждаме е преди всичко свързан с това кой се оглежда в огледалото отсреща, т.е. кои сме ние. И няй-важното един човек може да бъде всичко това, и понякога нищо от това. Защото сам по себе си примерно приличното разстояние така или иначе е или мнение че хората са спътници, а не едно цяло, или поглед към теб от позицията на нещо в което не можеш да се чувстваш като в свои води. Има сигурно още начини на тълкуване, .. но аз май писах достатъчно.
Харесват ми твоята откритос :)
Ох! Много ми харесва как пишеш! Явно трябва по-често да чета нещата в края на "лайта"...
Колко много философи само! Добре че и аз като всички вас не съм написал книга. Щях да си затрия блога (не че имам).
Аз не съм я чел, ама пък всичко в блога и в сайта на авторката ми харесва! И тя даже! Дори много!
Успех!
П.С.
... и да не ми викате 'анонимен'!
Ангел
Ех този истински мъж бе, чак аз се замечтах...
отлично написано, с добър усет за метафора и точни наблюдения. Нищо чудно, че е окрасило страниците на Лайта-а преди известно време.
Добре, след като вече знаем какъв е истинският мъж, няма ли да е само справедливо да прикоткаме образa и на истинската жена?
Интересно е, в крайна сметка, по какъв начин се разминава представата за идеалният партньор (от липса на по-подходящва дума ) от противоположния пол.
Да разчитам ли някой истински мъж, познал вече истинската жена, да сподели своите наблюдения за това мистично създание?
Аз не смея, не толкова от липса на талант, колкото от липса на срещи с дами, достойни за титлата "истинска" пред полът си. За мен би било чест и привилегия да можех да споделя опитa си с единт такъв стилно облечен изискан дългокос мираж, какъвто би била тя.
А след него какво (кой) идва?
Понякога те препрочитам, просто за да знам, че все още си тук :) Благодаря ти за думите - неведнъж са ми помагали да осъзная реалността. А, както знаем, качествената проза е за това - да ни напомня как всъщност изглежда животът. Поздрави и още веднъж - благодаря!
Многосилен текст! Много! Поздрави!
Публикуване на коментар