5 декември 2008 г.

Най-отзад, вдясно до прозореца

______________________________________________

Бях на 15 или 16 години и въобще не се харесвах. Имах рядка коса, която колкото по-дълга се опитвах да пусна, толкова по-неприятно изглеждаше. Завиваше се в краищата - тънка и изтощена, като изсъхнал отрязан край на гъсеница. Бях чупила носа си четири пъти и той заемаше някаква странна гротескна форма на лицето ми като крива удивителна, която привличаше погледите на непознатите в рейса. Знаех, че никога няма да бъда кой знае каква красавица, но това не ме притесняваше. Нито ме караше да се старая с учебниците. Разбирах, че светът е за умните или красивите, но въобще не мислех да участвам в менструалната им революция. Исках просто да слушам Oasis на дискмена си и да бъда незабележима.

Бях на 15 или 16 години и единственото, което ми доставяше удоволствие, бяха джойнтът и музиката. Моите съученици намираха спасение в групите, които образуваха помежду си, в интригите, които сплитаха на рибена кост в голямото междучасие, във физическото, новите рокли, старите книги, оценките по биология. Аз пушех и слушах по цял ден - The Verve, Green Day, Blur, Radiohead.

Бях на 15 или 16 години и ужасно мразех да ходя на училище. Отивах винаги за втория час, защото успявах да се успя дори когато бях втора смяна. Първо се качвах на автобус 102, а след това го сменях със 76 и се возех до последната спирка. Оттам имах 5 минути пеша до училището. В клас винаги сядах на последния чин вдясно до прозореца и дълбаех по дървения плот пред себе си имената на любимите ми групи.

Един ден, докато чаках 76 на спирката в "Иван Вазов" и четях некролозите, от рейса слезе момче. Беше малко по-голям от мен и имаше големи негърски устни. Челото му беше високо и изпъкнало, а в ъгъла на очите му се събираха десетки малки бръчици като скупчени сухи съчки. Никога не бих му обърнала внимание, защото по това време хората рядко ме впечатляваха, както и аз тях, но той не спираше да ме гледа. Не го правеше като останалите, а някак различно. Разгледа ме с интерес, спря се в очите ми, а после се усмихна и подмина. Аз се качих в рейса, без да се обръщам, и седнах най-отзад, вдясно до прозореца, както правех винаги.

На другия ден това се повтори. На третия и четвъртия също, а след това дойде уикендът. Той ми се стори непремерено дълъг. Екстензираше не в дни, а в седмици и години. Колкото повече пушех, толкова повече си мислех за момчето от рейса, а неделята се прозяваше, сякаш не 24 часа, а 100. Сто часа самота. През това време успях да изпера раницата си на "Найк" и да сложа безцветен лак на ноктите си. Правех го само в специални случаи, когато ходех на дискотека. После бях готова за понеделника.

На сутринта се събудих необикновено рано. Понеже нямаше какво да правя, крачих известно време нагоре-надолу из стаята. Напуших се и пуснах музика. Достолепният съсед военен над нас започна да тропа по тръбите. Аз усилих звука още повече и той престана.

В 12:35 заключих входната врата и тръгнах. Времето беше златно и есенно. Хората минаваха покрай мен, а аз им се усмихвах. Никой не ми отвръщаше, защото бързаше по пътя си, но всички ми изглеждаха по-красиви. За пръв път имаше за какво да мисля. Нещо гъделичкаше мозъка ми като мека гъсеница, която свива и разтяга пухеното си тяло по гънките му и го кара да се смее. Целият град беше залят от светлина - топъл и уютен, сякаш се разхождах в утробата на огромно спокойно животно. Рейсовете бяха неговите кръвоносни съдове, които ме отнасяха в различни посоки.

Няма как да наречеш един град свой, ако не си се влюбвал поне веднъж в него. Бях на 15 или 16 години и за пръв път усещах София като най-красивото място в галактиката. Тя разпростря улиците си пред мен като килим, които разгъваш от раз, и ми даде достъп навсякъде - по всеки булевард, ъгъл или будка, която подминавах - всичко беше мое.

Седях на спирката в "Иван Вазов" и тревожно чаках рейса. Ръцете ми пречеха и не знаех къде да ги сложа, за да ме оставят на мира. От време на време ставах и правех няколко кръгчета наоколо, колкото да не се схвана от напрежението. После сядах обратно.

Най-накрая оранжевата муцуна на 76 се появи. Изведнъж стана много тясно - градът сви артериите си и имах чувството, че ще се задуша. Момчето с негърските устни беше там. Стоеше на последната врата и ми се усмихваше. Аз нищо не правех. Всяка човешка фибра в мен се беше вкочанясала до състава на стоманата. Забих поглед в бетонните плочки пред себе си и започнах да проследявам траекторията им, докато не стигнах до вратите на рейса. Скочих бързо вътре, добрах се до седалките и светът постепенно започна да придобива реалната си форма. Огледах се и видях, че до мен имаше малка жълта бележка, сгъната на две. Отворих я. Вътре с разкривен, недодялан почерк пишеше: "Здрасти. Аз съм Вальо. Приятно ми е." Първата мисъл, която ми хрумна, след като го прочетох, беше, че щом сляза от рейса, трябва да се напуша веднага.

Двайсет и четири часа по-късно седях на същата спирка и пейка и държах в ръцете си малка бяла бележка, на която бях написала: "Мислех, че никога няма да попиташ. Катя." Преди това бях изхвърлила в кошчето точно 28 подобни бележки, защото едни ми се струваха прекалено дръзки, други просто тъпи, а на трети не ми харесваше как изписвах "а"-то. Рейсът отново се появи. Момчето с негърските устни седеше все така на последната врата, сякаш никога не е мърдало оттам. Аз станах, пъхнах бележката си в един от некролозите, събрах всички сили - погледнах го и му се усмихнах. После тръгнах по траекторията на бетонните плочки, качих се в рейса и седнах на моето място. Там отново ме чакаше бележка: "Ако сега не си ми отговорила, да знаеш, че се чувствам много тъпо."

Погледнах през прозореца и видях как момчето с негърските устни гледа моите буквички от белия лист хартия и се усмихва. После ме погледна и ми махна. Аз залепих ръката си за стъклото и си помислих, че изглеждам ужасно глупаво, но за първи път въобще не ми пукаше.

На третия ден в рейса ме чакаше трета бележка. На нея с неотменния крив почерк пишеше: "Днес в 18:30. Зад 104-о училище. Ще те чакам." Тъкмо започвах да свиквам, че си пишем, а сега трябваше да се науча и да говоря. По това време бях прочела някъде в Библията, че на човек винаги му се полага толкова, колкото може да понесе. Имах чувството, че на мен ми дават с една чаена лъжичка в повече.

През целия ден сгъвах и разгъвах бележката. Не знаех какво ще му кажа, как ще се държи и какво ще се случи, но бях сигурна в едно - в 18:30 ще го чакам и аз. Ето защо след 6-ия час прибрах бавно единствената си тетрадка и химикалка в раницата. Сложих я на двете си рaмене и тръгнах към 104-о училище, което беше от другата страна на улицата, точно срещу моето.

Вървях, а ръцете ми се потяха в джобовете. Винаги съм мразела първите срещи - косъмчетата по цялото ми тяло се изправят и заемат отбранителна позиция; очите ми се въртят трескаво из орбитите си; сърцето ми бие на мощни, шумни подскоци. Усещам как ще се пръсне всеки момент и ще ме унищожи. Ще се посипя по земята цялата. Само ноктите ми ще останат, паднали върху купчината пепел.

Хората завещават след себе си провалени бракове, рак на простатата или панелни апартаменти, покрити с китеници. От мен ще останат само 20 броя нокти с безцветен лак. Поглеждам ги, а ръцете ми треперят. Може би имам време да се откажа. Мога просто да се завъртя на пета и да се върна обратно. Стигам до ъгъла на училището, поемам дълбоко въздух и продължавам напред.

Той е там и ме чака. Седнал е в едно от малките правоъгълни прозорчета на училищното мазе и си играе с нещо в ръцете си.

- Здрасти! - казвам аз, щом се приближавам достатъчно.

- Шалом! - отговаря ми той.

- Ти какво... Да не си евреин?

- Не, но много ми се иска.

- Аха.

После млъкваме и двамата. Аз гледам глупаво пред себе си и с всичка сила се опитвам да кажа нещо. Но през цялото време имам чувството, че изглеждам нелепо. Като купчина пепел с нокти. Поглеждам го отново - и той е смешен. Целият е едно изпъкнало чело и огромни, меки устни, на които могат да се заселят цяло племе африканци. Продължава да върти нервно малкото бяло пакетче в ръцете си.

- Какво е това? - питам, колкото да разбия вратата на тишината с крак.

- Пробвала ли си хероин? - казва той и се спира право в очите ми, както първия път.

Аз се огледах. Наоколо нямаше никого.

90 коментара:

Анонимен каза...

Еее, не си го представях така края, честно! Направо обърна емоцията на 180 градуса с този завършек. Все си представях някакви по-софт тинейджърски вълнения, първи целувки и т.н... :) But that's just me.

п.с. GREEN DAY Forever!

shentov каза...

high-octane emotional fuel!
thank you for this one, really!

shentov

PS nyamam kirilica, zatova reshih taka: na Anglijski. *blush*

Анонимен каза...

Стана ми ясно защо седиш на последния чин вдясно до прозореца.
Добрите литературни герои седят винаги на първия чин до прозореца, вляво. И са добри ученици :)

Lil каза...

Ей усмивке,знаех си че мъдриш нещо велико в тази 1 седмица мълчание.
Щом си визуализирах всичко,успяла си за пореден път да ни докоснеш.Темата е повече от актуално-страхотна :)
Keep walking Пич :)
Усмивки от мен :)

Bloodymirova каза...

За пореден път - пишеш толкова леко и с такъв замах - човек не може да се усети, че чете, ами все едно гледа филм. Повечето писатели биха убили за такава способност.

Стига съм ти правила четки :) Но разказчето е страхотно.

sovichka каза...

Casper, предизвикателство - напиши ни твоя край на историята! ти гониш :^))

drive like there's no tomorrow, thank u 2 :^))

Grimm, усещам, че и ти си седял по-назад :^)) лошо няма, има по-добро view.

Lil, усмивки и за теб! :^))

Bloodymirova, радвам се, че прожекцията ти е харесала. то и аз бих убила някои писатели за уменията им. особено двама, трима :^))

Анонимен каза...

Аз винаги гоня щастливата развръзка, та моят край би бил онзи, комерсиалният и приказен край "И принцесата и принца заживели щастливо..." - скучна работа на фона на това, колко разчупено и извън модела, представяш нещата :>

morrt каза...

Благодаря!
Ще изчакам втората част, преди да коментирам. Защото тази Катя я познавам. Лично.
Няма начин да няма втора част! Иначе сега нямаше да четем това, а графитите в някой подлез.
За да не ме обвиниш в сляпо поклонниество, ето какво.
Аз бих спестил последното изречение - след "шамара" на въпроса-отговор то, като че ли отнема част от шока. Разсейва ефекта.
Благодаря още веднъж.

linnah каза...

и на мен ми допадна края :) Ама предпочитам да няма втора част.

Анонимен каза...

Аз искам продължение ^^ Наистина краят е възхитителен!

sovichka каза...

мили хора, съжалявам, но няма втора част. или поне не й е дошло времето все още...

поздрави!

Nadia каза...

Мила Катя, ИСКАМЕ втора част! ... Пристрастени сме.
'..косъмчетата по цялото ми тяло се изправят и заемат отбранителна позиция; очите ми се въртят трескаво из орбитите си; сърцето ми бие на мощни, шумни подскоци. .............. Поглеждам ги, а ръцете ми треперят. Може би имам време да се откажа. Мога просто да се завъртя на пета и да се върна обратно. Стигам до ъгъла на училището, поемам дълбоко въздух и продължавам напред.'
Още докато четях това и си мислех как ще ти напиша, че знам точно какво имаш предвид. Даже, на моменти сме използвали същите думи. Обаче след този край забравих какво още исках да ти кажа.
Този път постингът не е просто много добър. Стряскащ е. Кой използва думата "шамар" малко по-горе...

Kali Maneva каза...

страхотно!

straight каза...

Бих искал да те поздравя! Разказът е изключително сполучлив, както като съдържание, така и като изказ. Освен това, случва се постоянно. Много хубаво щеше да бъде ако добавиш накрая нещо от сорта "не правете това в къщи" или подобно. Но това е мое мнение, щото ме е гнус от наркомани и дилъри, мамка им.
Талантлива си.

go! каза...

ето това е маркетинг бате...

Анонимен каза...

Великолепно!

И аз предпочитам да няма продължение. Не е нужно. Този край е съвършен, оставя много материал за размисъл и фантазия.

neonlicht каза...

И аз така на училище ходих. 102 и после 76. Училището беше 73то май.
Напомняш ми на една моя съученичка.Цвета се казваше. Даже не си и говорихме ама този разказ точно все едно нея описва.

Анонимен каза...

@neonlicht:
Коментара ти шега ли е? (разбирай и ирония) :)))

Щото ако не, става интересно :P

Unknown каза...

Интересно е, че повечето хора биха очаквали втора част на един текст, който сам по себе си е абсолютно завършен. Имам усещането, че разказът е замислен, така че да свърши точно, където свършва и по начина, по който свършва, т.е. без продължение. Една евентуална втора част би могла да има два възможни ефекта - или да доразвие идеята на първата част, нещо, от което първата част, обаче, няма нужда, или да банализира, повтаряйки, онова, което авторката вече е казала в първата част. Надявам се да няма втора част - първата е напълно самодостатъчна. А какво в крайна сметка цели авторката, завършвайки историята си по този начин? Аз мисля - да погъделичка читателя, давайки му свободата да си представи какво се случва след срещата, да "завърши" сам онова, което авторката подсказва... с една дума да остави топката в ръцете на читателя и, стимулирайки въображението му, да го въвлече в процеса на "storytelling"... Поздрави и поздравления, Совичка :)))

kaly каза...

Без продължение.Обичам приказки с отворен край:)Съгласна с Морт-без последните две изречения.

morrt каза...

ИнтриЖка се заформи тука... С неонов привкус.


Still waiting.

Анонимен каза...

neonlicht и sovichka имат около 3 г разлика. Така че интрижката май ще отпадне :)

vlad каза...

Във всеки клас (едно време) имаше такива хора, момчета, момичета.
Последните чинове задължително разказваха за Soundgarden, Alice in Chains, Pearl Jam и школите от Сиатъл.
Тревата наистина беше хубава - а САМ почти никога не означаваше самотен.
И беше аналогово-приятно да се намираме.

Анонимен каза...

малко прозаично, но: на мен са ми казвали, че училищата ги строят така, че в класните стаи прозорците да са винаги отляво. Защото се предполага, че повечето ученици са десничари и в противен случай при писане биха си засенчвали падащата отдясно светлина с десните си ръце. И действително не помня да съм виждала обратното. Или греша?

sovichka каза...

мила Nadia, стига с тази втора част :^)) коментарите ти винаги ме усмихват. благодаря!

straight, благодаря и на теб! а относно "не правете това вкъщи" - кой съм аз, че да казвам кой какво къде да прави.

go!, бате, никакъв маркетинг не е това :^))

люта-чушка, и аз обичам разкази с отворен край... както и последните си две изречения :^))

Dimiter, благодаря за аналитичния коментар, както винаги :^)) поздрави и на теб!

vlad, абсолютно си прав! ето това е точната дума - аналогово :^))

анонимен последен, прозорецът е вляво или вдясно в зависимост къде си застанал. моята гледна точка не е твоята и вече говоря принципно.
иначе това е разказ - ако искам, мога да поставя прозореца на тавана и пак ще е вярното. капиш? :^))

поздрави на всички и уютна дъждовно-домашна неделя!

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Йее, зна'х си аз, че ш'е вкараш малко фентъзи еуемен' за мен - уоялния фен :) Тери Прачет рулс, Елин Пелин също! Моррт, бастуне, целия разказ е заради последните две изречения! Какво продължение очакваш, при положение че обаятелния сваляч се е дезинтегрирал напълно :)

morrt каза...

Цената, миличък, цената чакам да чуя... Щото ако не е на цена, къде е тръгнал, а?

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Morrt, e, сигурно първо щеше да има промоцийка, подаръче, ама Катя с това свое оглеждане не му остави шансове и го разпадна на съставни части (това май не се казваше точно "дезинтеграция" на български, както и да е, него имах предвид). Момичето явно е било все пак светнато донякъде, а и със свръхспособности. Лошото е като не знаеш за какво става въпрос - тогава се разчита само на бърза импровизация и слушане на вътрешния глас, не винаги се успява, шибана работа като цяло. Между другото благодаря, че не се засегна - аз съм бастуна :)
sovichka, адски ме кефиш! Сложих Тери Пратчет до Елин Пелин, защото вторият, освен че е майстор на късия разказ, е и автор на фантастичния роман "Ян Бибиян" :) Само да не помислиш, че те сравнявам с някой - няма такъв вариант :)

morrt каза...

Ето, че втората част почти е готова. Има, така да се каже, скелет. :)
Днес е понеделник! За да забравите този неприятен факт, усмихвайте се по-често и си мислете за този блог, за разни други приятни нещица и не обръщайте много, много внимание на действителността. Освен ако не сте на кръстовище...
Успех!

CBET каза...

Хихик. Какви трепети е имала младежта :) . Иначе поредната интересна историйка, но и мен малко края ме удари с "правата лопата". Въпреки, че моето поколение ползвахме алкохол за опиати...

Респект! ;)

Анонимен каза...

Познавам това момиче от историята да знаеш! Аз също висях по последните чинове и рисувах с нея...смяхме се и пкалахме заедно, напивахме се, закъснявахме заедно:) Гримираше ме, носеше моите дрехи, аз нейните... а бележките са нещо толкова сладко!
Завърши неочаквано, но почти нях сигурен че има нещо такова в тоя човек - описанието му пасва на психотипологията и ролята му....
Видях всичко което каза и също искам продължение...но след време-зада е по сладка и отлежала историята!

neonlicht каза...

Интрига няма.
Разказа е наистина с неочакван край.
Казах просто какво провокира в мен и какъв спомен изплува.
Анонимен можеш да смяташ с разлика до 3. Ухаа:)
Междудругото с голям кеф те чета!Това за автора:)

oblakoff каза...

Попадам за втори път на разказа, който много ми хареса и то съвсем случайно. Браво. Първият път ми попадна някакво приложение, към вестник, сега просто следвайки няколко хипервръзки. Продължавай в същия дух.

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
giulfia каза...

Страхотна си! На един дъх изчетох всичките ти статии и след тази вече не се сдържах да напиша... страхотна си! :)

sovichka каза...

Tiamath, сигурна съм, че я познаваш. праща ти много поздрави и усмивки! :^))

neonlicht, благодаря! и аз с голям кеф ти пиша... :^))

Oblakoff, поздрави и до нови срещи!
:^))

giulfia, добре дошъл/дошла и благодаря за четенето и това, че не сдържа коментара. усмивки!

P.S.2.all. абе, сигурно изглежда странно, че благодаря на всеки поотделно, но когато чета коментарите, ми става мило понякога и трябва да си го кажа. та така... :^))
до скоро!

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
morrt каза...

"абе, сигурно изглежда странно, че благодаря на всеки поотделно..."

Не, Не е странно. Аз всъщност само заради това пиша. :)


Някакви срокове? Някакви планове? Искаш ли за Коледа да ти подаря...ъ-ъ-ъ...нова клавиатура? Още утре? Пишеш ли нещо? Да не ти преча?
Кога?
Хайде.
Браво!

sovichka каза...

Lililito, благодарско и на теб тогава. на т'ва Бой А му изгледах трейлъра сега заради теб, а тези дни ще видя и филма, че главният герой ми стана лигаво симпатичен :^))

morrt, вече никакви планове, дори и за Нова година. искам да ми подариш каквото ти искаш. още сега :^))
тези дни не пиша нищо, но имам нещо готово. него ще ви го подаря за Коледа обаче. не, че е нещо особено, де.
хайде! че кучо чака разходка :^))

morrt каза...

След декемврийския(07.12.) "Капитал Лайт" и интервюто с Начо Каменов, какво ли мога да ти подаря, което да те зарадва? Я, да не избързвам. Ще си помисля малко. А ти пиши, пиши. Не се притеснявай...
:)

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Прочетох разказа в притурката на едно списание, но дори не обърнах внимание на кое. Намерих там и адреса на блога. Исках само да кажа, че прочетеното много ми допадна и наистина се радвам, че намирам нещо подобно, което ми допадна. Радвам се, че още има хора, които пишат. Ще се радвам да прочета и други неща:)
Поздравления

Александър

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Абе аре говорете смислено бе, какви
притурки, кажете по-ясно, искам и аз да знам! совичка, са сигурно
трябва да мрънкам, че не ме
споменаваш и мене, нали!
сееба у лузъра начи!
как да е, ще го
преживея
някси
де

sovichka каза...

Lililita - добре! тогава към теб ще се обръщам за филмотърсене. аз понякога доста зациклям на тази тема и нищо интересно не намирам. но то и моят вкус е малко извратен май.

Александър, благодаря ти! и поздрави! :^))

anonimen, стига си се пенил :^)) относно притурката - става въпрос за Капитал Лайт, брой 48. там го има разказчето от последния пост. поздрави и на теб!

giulfia каза...

Много усмивки и за теб! :)

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Мерси, изпросих си го :)
На втория ред от пененето ми, ако джаснеш един ентър преди "аз", ще се получи равностранен триъгълник :P Aбе изкуство...

Анонимен каза...

На 15 или 16 никое момиче не е достатъчно красиво :) Но е достатъчно шантаво да пробва от всичко и затова са 16-те...

Анонимен каза...

Питай, питай, обаждай се. Доволен процент от ума ми е зает с тия неща.

Абе като говорим за притурки... А няма кю наоколо... Имаш ли друг (хмм) сборник, освен този, който излезе наскоро? Или тук е the core & the best source?

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

мхмсборник?

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

В смисъл, моля ви, кажете за сборника, sovichka, защо не кажеш за публикациите си, напълно в реда на нещата е да го направиш тук, в блога си :)

sovichka каза...

Lililita, няма друг. тук-тук :^))

anonimen, блогът е мястото да пишем и да си дърдорим глупости :^)) ако има нещо, което си заслужава вниманието, аз ще дам знак.

поздрави!

Анонимен каза...

Здравейте, при опита да отворя този сайт антивирусната ми (McAfee) блокира сайта и изписа следното:

sovichka.blogspot.com/ may try to steal your information.

Why were you redirected to this page? When we visited this site, we found it may be designed to trick you into submitting your financial or personal information to online scammers. This is a serious security threat which could lead to identity theft, financial losses or other dissemination of personal information.

Доколко е вярно не знам. Браузъра ми също издаде съобщение 'This page contains both secure and nonsecure items.'

morrt каза...

Ами, да. Може да се каже, че има нещо силно заразно в блога на sovichka.
А съдейки по постоянно коментиращите тук, явно заразата е повсеместна.
Все още нямаме случай с летален изход, но може би е въпрос само на време.
Какво пък, да няма да живеем с орлите? Веднъж се мре!
Хвърляй се смело, с главата напред!
:)

Анонимен каза...

I (still) wanna live...
I (still) don't wanna jump out of the window/balcony/roof...

:))

Анонимен каза...

Бе опасно си е тук. Ако не си се въоръжил с вода и храна - може по някое време да се намериш обезводнен и с корем = гръб, а дори още да не си прочел всички постове.

Shifter каза...

Възедействащ разказ.Върна ме в годините назад...

Unknown каза...

еехе,совичка,ах ти малък тревоман такъв!!като бях в гимназията се запознхах се едно момиче и все едно чета за нея,съвсем буквално хаха...станахме страхотни пирятели с нея,какво ли не преживяхме заедно,къде ли не пушихме,голям филм еехее,тя ми показа за първи път,че момичетата могат да бъдат готини копелета,страхотни приятели,луди глави..,абе изобщо,че не стават само за ебане,чистене и гледане в саксия,както си мислех до тогава,гледайки телевизия :)
Хубаво е,че те има..йеаа,обаче е хубаво за мен/нас,имам чувстовото,че животът ти няма да е много розов,във голям цикъл си влязла с тая женска природа,дето ти е в главата,да мислиш и правиш планове по цял ден и да очакваш :))
Хубаво е,че те има...

Stan каза...

Шах с пешката!

Анонимен каза...

Ех,готин разказ,да ти е приятно да проччетеш, а и отвъд очакванията за сапунен сюжет :)

Анонимен каза...

готино, харесвам те :))

Анонимен каза...

промени бях на 15 или 16 с бях на 15(героинята ти знае точно на колко е била, може и 16). страхотно пишеш, браво

Анонимен каза...

Ще се опитам да бъда кратък.
Опитай да пишеш на английски и съм сигурен, че ще бъдеш легенда. Сигурен съм, че ще имаш пари и слава ако ги и искаш, но това което е най-важно е че ще стигнеш до повече хора.
Мнозина могат да пишат. Малцина могат да забавляват. Единици преобръщат представи.

Анонимен каза...

ужасно.....
любовна история с лайнян край....
и ти яко лапаш от зеления мед нали!!!!
последното изречение трябваше да е:
- НЕ, а и не искам! чао!!!

Анонимен каза...

много интересно кой каза, че това е любовна история ?(към коментатора с лайняния край). Иначе - към авторката - много ми хареса написаното :) оригинално, увлекателно, истинско... поздравления :)

Анонимен каза...

Страхотно!Благодаря!Нещата ти са като шоколадче за душата.
Пожелавам ти весели празници и много любов!И да не се отметнеш от обещания подарък-пост.Щото си закачихме коледните чорапчета на компа и чакаме.

sovichka каза...

Krasimir, голям филм в тая възраст, мда. с голям коз и голяма бира. не е лесно, прав си, ама то на никого не му е.
хубаво е, че се засякохме... :^))
до нови срещи!

oyne, благодаря ти! поздрави!

ей, анонимни. :^)) толкова много сте се наредили, че сега не зная как да ви разгранича и отговоря.

анонимен 5 нагоре, разказът е в минало време. а разказчавът (в позицията на сегашно) не помни, кога е пушил коз - на 15 или 16. та оттам този дисонанс. не предполагах, че не се разбира?
няма да го поправям. поздрави!:^))

анонимен 4 нагоре, благодаря ти за коментара. това за легендата ме погали по главата няколко пъти :^)) за английския си прав, но не съм толкова добра в него, че да си играя с думите така, както го правя на български.

анонимен 2 нагоре, всеки си я интерпретира историята както си иска. ама то това е супер :^)) благодарско и на теб и усмивки!

анонимен 1 нагоре, няма да се отметна, как! даже мисля предколедно да го постна в петък и после да се давя в алкохол до края на годината :^)) хубави, бели, снежни и уютни празници и за теб!

morrt каза...

"...после да се давя в алкохол до края на годината... "

Ааа, това съм го пробвал, даже няколко пъти - не става. По-добрия вариант е да се пие животоподдържащо - бавно, методично, напоително.
:)

sovichka каза...

morrt, това с бавно и напоително го пробвах. но винаги се подхлъзвам на някоя локва уиски и всичко отива по дяволите. затова редувам - пиянство, махмурлук, пиянство, махмурлук, пиянство, махмурлук. организмът ми по някое време свиква и влиза в ритъма на мелодията и той :^))
чийрс!

morrt каза...

СИге сЪ прибирам и виждам, че си писала. УтгУварям ти веднага къде бъркаш - грешката е в "махмурлук".
Ако не спираш да пиеш, а само намалиш темпото, махмурлукът минава много по-незабелязано, отколкото иначе.
И...от уискито боли глава.
А организмът свиква на всичко,нужно е само постоянство.

Ако решиш да ми направиш коледен подарък(защото и двамата знаем, че го заслужавам), нека приемем, че днес е четвъртък, 23.57 часа.
Което значи, че утре е ПЕТЪК.
"...предколедно да го постна в петък..."

sovichka каза...

morrt, добър опит :^)) обаче подаръка си го избери под друга форма. петък си е петък.
поздрави и до скоро!

Анонимен каза...

Не си лоша за четене в свободното време - наистина, мъничко пошлост, вулгарност и семпли фразички си провират котешките лапички в текстчетата ти понякога, ама нейсе... Отдавам го на желанието ти да твориш (малко или много) популистка "литература". Не ме разбирай погрешно, совичке, просто понякога безкрайно ме отегчаваш с изразчета като "ебане", "чукане", "надървен хуй" и т.н. в същата стилистика. Разбирам, че "младежта сега така говори", но все пак предполагам имаш претенции да си някакъв що-годе творец... Разбирам и че едва ли ще стигнеш класата на Юго или Стайнбек, ама поне пробвай бе, совичке! А и мелодраматичните завършеци понякога дразнят... Присъщи за великите творци са двусмислените, кратки, но изпълнени с дълбок смисъл финални фрази, целящи да оставят края отворен и да развълнуват и провокират читателя към задълбочени разсъждения, така че ТИ ги избягвай. Последното, разбира се, е просто съвет!

С уважение за положения труд все пак - Силвия, на 25 г.

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Силвия, ала за какво й е на sovichka да си променя писането, нали схемата работи :D
Не че съм съгласен с теб - не! Не! Само мога да кажа, че изказването на Оскар Уайлд "литературата заради самата литература" е вероятно една от най-големите литературни простотии в литературната история. Изобщо не ми дреме иначе, че е бил главен редактор на "Женски свят" по неговото време. И 1002 нощи беше скапано предаване, нямаше нищо яко в това, че на водещата не й дремеше за това.

sovichka каза...

здрасти, Силвия на 25 г. прекалено насериозно ги приемаш нещата. аз си пиша някакъв блог, а ти до Стайнбек стигна. споко!
не знам "младежта" как говори сега. знам, че предпочитам да кажа вагина вместо венерен хълм, нейната женственост или каквото и да било друго. въпрос на личен избор. ако те отегчава - предлагам да не го четеш.
а относно класата - ми, пробвай ти, "бе" :^))
поздрави!

Анонимен каза...

Здрасти отново, совичке! Виждам, мъничко съм ти раздразнила совичиното ежедневие, но предлагам да не се ядосваш - какво стана с "градивната критика"?:)
На въпроса - разбира се, никой не иска да чете простотии от рода на "полова шпага" или "нежният мъх на нейната гореща женственост", просто се опитах да ти споделя мнението си на читател, че вулгарните ти "путка", "хуй", "ебане", "чукане" и подобни дразнят ухото ми (в случая - окото). Предположих, че мнението на тези, които те четат те интерсува - прощавай, явно грешката е моя.
Разбирам и че хората говорят така в бара, на кръчмата, в дискотеката - няма лошо! Тези обаче, които имат претенциите и самочувствието на "творци" (каквито ти явно имаш) е добре да ги избягват в писанията си. Така мисля аз и си го казах, като не ти харесва критиката (опа, грешка - съвета!), продължавай си по старите утъпкани пътеки. Ето защо няма как да влезнеш в аналите на качествената литература. Ама то на теб не ти и трябва де - ти нали просто си пишеш в някакъв блог бе, совичке!!! ("бе" бе използвано съзнателно - просто искам да ти вляза в тона:)

Айде стига критики, че ще ти дойде в повече, а както стана ясно не ти понася добре!

p.s. Изчетох ти всичките проблясъци, та да не бъда повърхностна и злобна в критиката/съветите и да не бъда обвинена в прибързани заключения. Някои от нещата не са лоши. Останалото ми удря на евтин лексикон, ще ме прощаваш..

Остани си със здраве, совичке
Поздрави - Силвия, (обърни внимание!Запетая!) на 25г.

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Еееее лелееее...... sovichke не знам просто са вечееее.....

morrt каза...

Като тръгнало със съвети, нека и аз да дам(отново) своя принос.
Ако много си притеснена от невлизанането ти "в аналите на качествената литература", ако допуснем пренебрежително малката вероятност предположението на Силвия, (обърни внимание!Запетая!) на 25г., "че мнението на тези, които те четат те интерсува" да не е вярно, ето моя съвет:
Мнението на критиката е важно. То ни помага да се развиваме. В правилната посока. Е, зависи кой от къде гледа.
Затова! Нека не чакаме петък, а направо дай новия пост днес, да се захващаме и да критикуваме докато е време. Че ей ги де са аналите, идат!
И в резюме, нека завърша с един цитат, около който трябва да изградиш голяма част мирогледа си:

"Баш ме боли курец, да Маджарска нема море"
Йосип Броз Тито

Анонимен каза...

аз, д'еба, като анонимен 15 или 16, и мен ме боли кура, искам да заявя в подрепа на колегата, то е ясно. чудя се обаче на каквата леснината дет'се плюе д'еба и то когато са те поканили на гости. т'ва не заслужава хабене на думи.
колкото до корекциите, на които настоявам то е да се осветли за незрящия читател нарочната възраст на героинята с най-грамадна точност и обявявам ултиматум тъй щото, ако това не стане за 2 или 3 дни, то аз ще обявя братоубийствена война или ще направя пожар и/или ще започна академичен анализ на хронотопа на повествованието и наистина ще се чупят уши, и големи ще са страданията..

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

тц еее тъкмо си мислех че са стана женския бой :)

sovichka каза...

morrt, напълно съм съгласна с теб, а цитатът е точен. усмихна ме, благодаря!
за поста не настоявай, защото наистина няма как да стане по-рано - технически причини. но ти изпращам поздрав най-сърдечен.

анонимен, добре - на 16 беше. подпитах тук-там, където трябваше :^))

anonimen, тц, няма да сляза там, ако ще един самосвал с лайна да ми изсипят на главата.
лека!

Анонимен каза...

анонимен 16: ура

Анонимен каза...

Здрасти пак на теб, совичке и целия твой батальон защитници!:):)Пак съм аз, добрата стара Силвия на 25!:)
Хехехе, не вярвах, че чак такава грамадна кампания ще се подеме от теб и цялото ти орнитоложко войнство!
Няма повече да те тормозя с моите "мънинки забележчици", явно не намират място в този водопад от хвалебствия и култ към булевардната прозичка!

С пожелания за бъдещи гигантски успехи, мила совичке, ти пожелавам мноо здраве и ти обещавам, че ще се видим на Нобеловите награди за литература, когато ти, помъкнала (бремето на) тежка награда за писач на века, ще ми ливнеш една чаша черно бакарди в мутрата и ще ми кажеш: Виде ли ся колко съм добра! Ама критикари недни... :):):):)

Оставам си пак (твоя) Силвия на 25

morrt каза...

@sovichka
Много ти ходи тая "баретка"! Чудно!
А!
То не било "баретка", просто ти се "накривила капата".
:)

Па каза...

Ама Силве бе, ма много злобичка си събрало бе злато, айде усмихни се малко и стига плю, ша са обезводниш...

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Ee не, morrt, ти си ебаси неделикатния аналитик, бате :D Ще откажеш момичето да постне разказа и ТИ ще си виновен :D Но и с теб не съм съгласен, никой не трябва да бъде подцeняван, еле па совата!!
Совичке, а ти пък си ебаси неразбраното момиче начи :))
А сега внимавай!!!!
(споко бре, говоря по принцип, не конкр ;)
Идва "високомерие"!!!!
Нараства като метеорит, приближава демек!! Препоръчвам рязко отместване встрани с 1 см и като го пропускаш покрай себе си да му вкараш шут с подсечка! Или дезинтегриране. Бе както си прецениш.
:D

мъдрия лешояд от Ледена епоха

Анонимен каза...

Благодаря ви на всички и мен много ме усмихнахте :))))))) голям цирк сте :))))) особено разбирачите сте ми любими :)))

Анонимен каза...

Ако пишеше по-често щеше да ми спестиш от времето загубено за личен живот (и за работа). Просто можех да живея само с написаното от тебе и да се чувствам задоволен (е не сексуалано де :) ).Когато прочета някой твой разказ, мога да стоя отнесен с часове и да го препрочитам наум. И ако знаеш само как "бягам" по редовете увлечен от мисълта ти :)

Колкото до критиките по повод стила ти, ако беше иделална, нямаше да имаш какво да пишеш. Знам, че това не са истински истории или поне не всичко. Но именно неидеалния ти живот ти е дал материал за тези разкази.

А да, още нещо. Кои писатели би убила, заради уменията им?

sovichka каза...

Ясен, благодаря за коментара!
а относно писателите: Ботев - заради страстта. Буковски - заради простотата. Ромен Гари - заради сравненията. Уудхаус - заради чувството за хумор. Ървин Уелш - заради героите. Хайтов - заради дивите му разкази. и Габриел Гарсия Маркес - за цялостно творчество.
предполагам има още, на които бих теглила куршума, но на прима виста - това е.
усмивки и до скоро!

Анонимен каза...

Някои от авторите даже не съм ги чувал :( Личи си кой е чел повече от нас двамата. Но е по-лесно да гониш този пред тебе, отколко да опазиш първото место. Пу аз гоня :)

Анонимен каза...

Леле... не искам да свършва така, не трябва това да е края... Искам още, но щом не му е дошло времето... Но е красиво, а и чувствата са познати...


"Господар на своята воля за мечтите си се боря!"

Анонимен каза...

А нещо романтично не искате ли от мен ;)