19 декември 2008 г.

0 на 0

_____________

В един дървен сандък, някъде под избата на съзнанието ми, крия всичките си криви качества, а освен това - два чифта параноя, невроза и няколко вида сезонни депресии. От седмица насам някой от тях е намерил ключа, отворил е катинара, докато съм спяла, и сега всички се забавляват в главата ми. Оттогава не мога да спя. Вместо това предпочитам да шофирам. В такива състояния винаги помага. Карам със 180 км/ч, все едно се опитвам да им избягам някъде по пътя. От скоростта няма да успеят да ме настигнат и ще измръзнат там в студа - на тъмно и мокро. Нещастници!

Магистралата свършва и виждам огромна зелена табела "София". След по-малко от 10 минути паркирам колата пред блока. Ослушвам се - в главата ми е тихо. Най-накрая! И точно преди да въздъхна с облекчение, на таблото лампата за маслото светва в червено. Аз съм го сменила преди месец и няма причина да премигва в този кървав цвят. В главата ми малкото неприятно дяволче започва да сменя табелки - теч на масло, двигател, колянов вал, основен ремонт на главината. После ми показва ценоразписа - 2000 лева, 3500 лева, 5000 лева.
Лампата продължава да си свети, без въобще да й дреме. Просто си има проблем и крещи в тишината, а ехото се удря в мозъка ми и пак превърта ценоразписа. Шибаната лампичка мига на червено, сякаш напук, а аз от опит знам, че това е второто най-лошо нещо, което може да се случи с колата ми. Първото е челен удар в стълб. Поглеждам нагоре и разпервам ръце.

- Добре, какво още можеш да ми причиниш, а? Какво? Колко още трябва да понеса?

Напоследък често си говоря с него. Затварям вратата на колата и телефонът ми звъни - Бившият. Окей, окей, можело да стане и по-зле. Винаги може. Не знам кой е този Мърфи, но е трябвало да умре от инфаркт, преди да измисли тъпите си закони. Оглеждам се объркано и не знам какво да правя. Оставям телефона на капака на колата и той също започва да вибрира. Целият автомобил се тресе и се превръща в огромна трепереща слушалка. Онзи отгоре съвсем се е ядосал. Сега седи в небесното си царство и се наслаждава на собствената си игра. Поставил е пешката си пред моя цар и се чуди как ще изляза от ситуацията. Къде ще се скрия, на кое квадратче ще избягам. Естествено, на погрешното. Вдигам телефона.

- Ало.
- Кате!
- Привет!
- Здрасти! Аз съм в Непал. Тук е супер! Обикалям вече 1 месец, но ми писна и след 2 дни се прибирам.
- Браво на теб!
- Ти как си? Още ли си толкова руса?
- Аха.
- Блондинка гадна!
- Еми...
- Иначе как си?
- Затънала в сезонното си социопатно състояние.
- Аха. Добре, като се върна, ще говорим. Купил съм ти подарък.
- Аз обичам подаръците.
- Знам.
- Окей. До скоро и лек път на обратно!
- До скоро!

Затварям и се замислям. Докато аз хвърча бясно около немската си кола и преглеждам мазното й като соев сос масло, той обикаля хималайски кътчета и яде бял ориз в купичка. Не мисли за течове, пари, ремонти. Аз съм на единия край на планетата, а той - на хиляди километри от мен. На високо, на чисто, на безпроблемно пътешествие към самия себе си, в което оставаш само с купичката ориз. Едно на нула за него. Винаги сме били на различни планети.
Три дни по-късно седя отново в колата си. Лампичката за маслото вече не свети, но тази в главата ми - да. Пак ще го видя, пак след толкова месеци, но онова наше пак никога не трябва да се повтаря. Пък и не би могло. Той си има приятелка, аз нямам никой. Две на нула за него. Мразя я тая шибана игра. Винаги той я печели.

Чудя се дали ще я доведе. По-добре не. Не искам да знам нищо, свързано с нея - как се казва, колко е дълга косата й, как мирише и какво мило име му е измислила, за да го нарича с него, след като правят секс и преди да заспят. Предпочитам да остане момичето X, което ме задраска от неговия списък. Нищо повече.

Чакам го пред работата му и превъртам станциите на радиото. Още преди да се е появил, знам какво ще ми подари - гердан или колие. Имам по едно от Италия, Непал, Рио де Жанейро, Гърция, въобще от всяко място, на което е бил. По Jazz FM звучи Sade. Sade е добре. Поглеждам часовника - 21:21. Винаги намирам нещо дяволско в това съвпадение.
Тъкмо се замислям за ада и той излиза иззад стъклената врата на офиса си. Едва успявам да го видя от голямата му усмивка. Той е 32 броя перфектно бели, подредени зъби, смъкнати дънки и кецове. Всичко това влиза в колата ми и ме целува. Странно, но ми се вижда остарял. Говори някакви неща, изсипва ги с камиони пред мен и се смее. Смее се много. Аз само се усмихвам. Когато губиш играта, поне трябва да проявиш малко достойнство.

4 рома по-късно в ресторанта се смея и аз. За няколко часа вече сме направили антология на нашата връзка. Как той заспиваше винаги когато гледахме филм, а аз го събуждах със скандали. Как аз разхвърлях дрехите си из цялата му къща и той ме посрещаше със скандали. За секса, който правихме в склада на Седемте рилски езера, докато на главите ни падаха ски и сноуборд автомати. За тройката, която всяка вечер планирахме, но накрая винаги се прибирахме двамата сами.
Говорим си за нашето минало, а то изглежда толкова далечно, че е като избледняла пътна табела, която отдавна не води до никъде. Нашата пътна табела, която аз толкова обичам, че при всеки удобен случай я бърша от прах и се опитвам да издълбая в ламарината заличените от времето букви.

Едно жълто такси по-късно и няколко нелепи разговора между диспечерката и шофьора ние сме в неговия апартамент. Там винаги има още ром и много от неговата музика, която преди не можех да понасям. Обичам го това място! Той ми подава малка шарена кесийка и в нея откривам гердан от мъниста, който пазел собственика си от лошите енергии. Винаги е вярвал в тези неща. Целувам го.

Наоколо няма и помен от друга жена. Не се получи просто, казва ми той и свива рамене. Вместо това в стаята са пръснати предмети, които съм му подарявала за всеки празник - голяма дървена статуя от индийски магазин; ракитова лампа с преплетени в нея пръчки, стърчащи навсякъде; черно-бяла моя снимка в паспарту, на която съм гола и с отрязана глава. Точно в този момент осъзнавам, че колкото и месеци да не съм идвала, аз през цялото време съм била тук. С подаръците, снимките, спомените, недоизказаните неща.
Изведнъж ми става мило и уютно и явно при него протичат същите процеси, защото се навежда и ме целува. Усещам миризмата му - познатата, любимата, изстраданата. В първия момент се разтварям във въздуха на хиляди любвеобилни парченца, а после червената лампа светва в главата ми. Сирени вият и сигнализират тревога. Малкият ми мозък обявява аварийно положение. Теч на масло! Проклетото дяволче започва да сменя табели - 5 дни рев, 2 месеца депресия, 100 години самота. Отдръпвам се и го поглеждам.

- Какво правиш?
- Целунах те.
- Да, виждам. Обаче ние сме били вече там и това не трябва да се повтаря!
- Добре, тогава. Няма.
- Знаеш, че много те обичам, но просто не мога да се върна там.
- Ще бъде както кажеш, спокойно.
- Окей!

Лягаме двамата, гушнати в леглото. Той е чисто гол, а аз оставам по моите бели боксерки с кичозен златен ангел отпред. Какво ли съм си мислела, когато съм ги купувала? Със сигурност не съм подозирала, че ще се окажа в тази ситуация. Навън е тихо и тъмно, а препиканото улично осветление хвърля глуха светлина из къщата. Той заспива почти веднага, а аз оставам да разглеждам правоъгълните шарки, които се образуват по стената.

Лежа до най-любимия си мъж, прегърнала съм го полугола, но няма да правим секс. Не и този път. Тази вечер го губя като любовник, за да го спечеля на сутринта като приятел. Имам чувството, че сме преминали на съвсем ново ниво. Сякаш съм превъртяла първата част на "Супер Марио", преборила съм се с миризливото огромно чудовище, което пази портата, и съм отишла на второ ниво. А там е ведро и слънчево. По артериите на апартамента му тече спокойствие. 0 на 0 за двамата и край на игрите, обещавам си аз. После съм заспала.

50 коментара:

Nadia каза...

Gut. Sehr gut! :-) Харесва ми, както винаги.
Ще има ли част 2 този път или да започвам да философствам?
Искам да те питам, в тези неща има ли наистина второ ниво? А на другия ден, когато се събудиш до него и той мирише все така подлудяващо? А на по-следващия ден, когато пиете някъде ром/кафе/каквото-там-пиете и пак се озовете в апартамента му. А следващия път, когато той те целуне? Когато почнеш сама да си измисляш доводи защо това да сте заедно още веднъж, поне само веднъж - така по приятелски, не е толкова опасно-страстно-ужасно колкото ти е изглеждало първият път?
Или все пак второ ниво съществува и аз просто никога не съм успявала да превъртя играта докрай.

Emin Bei каза...

как би изреждало 2 на 2... :)?

ех такъв е живота на любовта, по-добре приятел за дълго отколкото любовник за една-две нощи... или?

YORK каза...

"Вместо това предпочитам да шофирам. В такива състояния винаги помага. Карам със 180 км/ч, все едно се опитвам да им избягам някъде по пътя..."

Страхотно. Похвално даже !

http://www.dnes.bg/article.php?id=55392

http://www.youtube.com/watch?v=JScH_5dSKzw

jamalka каза...

винаги съм се чудела дали това "да си останем приятели " в действителност съществува ..тук при мен абсолютно не...

Bloodymirova каза...

Cherish the day...

http://www.youtube.com/watch?v=9aBAMnIUi8Y&feature=related

Мдам, трудно се играе тая игра. По-скоро нещо средно между Супер Марио и руска рулетка.

morrt каза...

Бил съм там, на мястото на Катя, играейки същата игра. Загубих. На сутринта загубих. Предадох се.
Сега, след толкова години, дори не зная къде е.
Но ако се появи иззад ъгъла и ме погледне ЕЙ ТАКА, вероятно пак ще заприпкам като кученце. За което, вероятно, се мразя. Няма червени лампи, няма дори светофари, които да ме спрат. Аз обичам!
Който не е минал по тази пътека, никога няма да разбере. А който е минал, няма нужда от повече обяснения.
------------------------
Някак, очаквах по-"предколедно" настроение от поста ти. По подразбиране от Коледата и чудесата, свързани с нея.
Не, че съм разочарован, не. Но след седмицата, която имах, очаквах...
Какво, всъщност, очаквах, а?
ЦВЕТя, фанфари, лИбоФ?
И аз не знам.

Я, утре, на трезва глава, да си проверя маслото. Че вместо да го долея, вече десета година се чудя кога(мамка му!) ще блокира двигателя?!


Весела Коледа!
Бъди здрава!

vlad каза...

bullseye --

а и какво по-празнично от това, да постигнеш компромис - но не на цената на пълната загуба: заради хора, човеци и личности, които просто така, не могат да бъдат... хм, изтъркани - във който (компромиса) да вярваш...

---
ново начало. точно за края на сезона е...

Анонимен каза...

"Карам със 180 км/ч, все едно се опитвам да им избягам някъде по пътя..."

Мдаа, така има доста голяма вероятност да им избягаш. Завинаги.

Па каза...

тая игра sucks

MGP каза...

Харесва ми как добре играеш с думите и докосваш, и гъделичкаш и драштиш с тях....понякога до кръв, страшно много ми харесва да чета всичко от теб! А за играта- да аз я играх почти 3 години докато я превъртя, но сега съм с 2:0 напред, с моето дете /което обожавам/ и с баща му /който много обичам/. Живот...

Лора каза...

Страхотно!Тая игра не е за всеки, ама който може да я играе, рано или късно стига до тоя момент. Не че ми е най-любимият, ама наистина е уютен:)

Поздрави и много топли и усмихнати празници ти желая:)

anonimen каза...

абе ЖИВЕЙТЕ БЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!

мъдрия лешояд от Ледена епоха

Анонимен каза...

Най-любимото ми е когато пишеш за него ...

flummo

sovichka каза...

Nadia, ама стига с тия втори части :^))
на по-следващия ден Катя ми каза, че пак било същото. това с "така само по приятелски" вече го била минала десетки пъти и знае да не ходи там. общо взето за 5 години всичко е минало.

emin bei, знам ли и аз... всичко е индивидуално. както казваше един мой професор по психология - сега ще ви издам най-важната рецепта във вашата практика - рецепта няма.

jamalka, на мен не ми се е получавало. оставаме познати. но понякога има и по едно мило, любимо изключение :^))

morrt, че то си е предколедно - имаме подаръци, любов, едно чудо и хепиенд на финала. ти какво искаш повече?... лакомийо!

vlad :^))

MGP, благодаря! ти не си превъртяла, а направо си пренаписала играта. :^))

Лора :^)) уютен и най-вече спокоен. и е супер, ако точно в този момент имаш нужда точно от това. найнакрая на някого да му се получи Коледа :^))
хубави празници и за теб!

blondie каза...

Началото ми заприлича на "Бог знае", а края - на мене си.
Както каза и анонимника по-горе, обичам като пишеш за него и за любов.
Браво!

Пламен каза...

* Едуард А. Мърфи умира на 72 години на 17.07.1990 ;-)

Nadia каза...

Sovichka, в такъв случай мога само да се възхищавам на Катя..
Нали ще й предадеш весели празници от мен! :-)

go! каза...

толкова разумно звучи,Супер Марионистично и кротко. аз много го харесах. така стават понякога нещата. обаче глей сега - нема драматизми нема кръв по мокета и само шепа коментари...

sovichka каза...

Nadia :^)) мерси, ще предам!

go!, няма щастие в щастието на другите, а :^))

CBET каза...

Я да си видя маслото :)!

Весели празници на всички!!!

Яс каза...

Много може да се коментира, но не искам да правя микроблог в коментарите. Засега само ще кажа "Ебаси явно трябва да минат 5 години, за да бъдем само приятели и пак не си защитен от болката". Трябва да го осмисля още ....

Харесава ми, че вадиш собствените ми мисли на показ. По-лесно ми е да се ориентирам, но не ми прави живота по-лесен.

Пак ми хареса :)

И ще те цитирам. "Ромен Гари - заради сравненията". Не знам от него ли си се учила, но добре се справяш :)

Анонимен каза...

Абе хора, вие тука сте като някаква секта бе! Превъзнасяте се с фанатична радост в опит да прехвалите неща, които по съществото си са съвсем обикновени, тривиални разказчета - такава история може да разкаже всяка втора жена с що годе нормален социален живот и няколко бивши гаджета зад гърба си! И се умилявате до безкрай колко талант трябвало, че да се сътвори подобна "уникална и проникновена" изповед! Вестник "Лична драма" пасти да яде пред това тук... Че вие нямате ли си собствени спомени, че да плезите език в телешко възклицание пред чуждите?!

morrt каза...

Ще си позволя да те коригирам леко.
Това, че "всяка втора жена с що годе нормален социален живот и няколко бивши гаджета зад гърба си", е преживяла(преживява) такива или подобни истории, не я прави добър разказвач.
Нали?
И ти вероятно не си седнал(а) да опишеш своите или нечии преживявания.
Нали?
Защото ако беше, ние, малката секта любители на кратки драми, досега да сме те налазили и да те превъзнасяме и теб.

Ако не ти харесва, просто не идвай тук. Не идвай и на петъчните сбирки, където се държим за ръце и плачем групово в "ла минор". Не си прави татуировка като нас, с образа на Катя в естествен ръст.
В мрежата е пълно с места, отговарящи на твоите критерии и потребности. Те само чакат да ги откриеш.
На добър час.
Весели празници.



Секретар на партийната организация
"Веселото Катенце"

подпис...не се чете

Анонимен каза...

много готин отговор на morrt, разсмя ме!:) наистина добро!!!:):):) весели празници!

sovichka каза...

morrt... приятелю :^))
не съм ти казвала, но много уважавам чувството ти за хумор.

усмихнати празници на всички!

Ясен каза...

Всяка втора жена!!! Бе ти жени срещал ли си скоро или си от късметлиите, които нямат позбати жени с никакви истински ценности, чиито разкази биха прозвучали ето така.

"Оня ден пак се видяхме с бившия и са напихме като свине. Той си направи думата да му пусна и ми се търка цяла вечер в задника, ама не го огря. След като ме заряза заради онази пачавра, ко си мисли? Че ще ме изведе, ще ме почерпи и пак ша му дам както преди ли? Докато не ме поглези както аз искам ще кара на ръчно пране. Друг път да си помисли дали ще ми прави номера .... и т.н."

Нещо такова ще е. А дори жените, които не са в тази категория, надали биха успели толкова образно да пресъздадат действителността. Не знам Совата с какво се занимава, за да си изкарва парите, но определно не всеки човек би успял да пресъздаде случващото се на всички нас в живота. На мене ми харесва как ме кара да се чувствам, макар че, повярвай ми не преливам от щастия като чета написаното. Повече ме боли. Но това, че успява да се докосне до сърцето на читателите, я прави толкова добър писател. Както беше във вица "Чукча читател, чукче не писател". И затова ние чукчите сме се събрали край огъня и слушаме приказки за ЧОВЕКА и цъкаме с език :) Пък който е надраснил времето за тия приказки, да ходи да чете друго.

Анонимен каза...

Brao mort,pozdrav ot o6te edin sektant,koito nemu ponasq da se iznasq

Podpis...N sektant

Светла каза...

Весели празници!
Творческата магия да не те напуска!
Здраве и попътен вятър!
Светла

Анонимен каза...

този разказ 0 на 0 е страхотен..искам да кажа поне за мен , понеже ме уцели в един странен период от живота ми и ме накара отново да дишам свободно.. да се чуствам жив отново и да се кефя на факта , че има още любов и секс под небето.. не знам какво си мислиш като ги пишеш тези разкази ,ама от тях лъха толкова на секс, на свобода и на авантюра , че просто нямам думи..
супер с забавлявах ..струваш ми се доста интереен човек.

иво

Mitko каза...

Весела Коледа на теб Кате и на всичките ти почитатели :) Приятно прекарване на празниците :)

Анонимен каза...

моррти, абсолютно съм съгласна с теб!! Всеки, който не може да опише преживяванията си поне като совичка, е пълен идиот. Или поне кръгъл. Не е за вярване колко малоумни са налазили по Интернет.

morrt каза...

@Анонимен последен

Аз, всъщност само казвах, че ми харесва как пише sovichka.
Избягвам да коментирам онези, които не са ми по вкуса, защото всеки от нас е "специалист" и "много можещ", когато става дума за негативизъм и критика.
Нека се опитаме да бъдем позитивни. Да гледаме на живота от хубавата му страна. Винаги има такава!
На теория е лесно, но на практика не е толкова.
Весела Нова Година!
Бъдете здрави!

sovichka каза...

Светла, благодаря! да ти се връща тъпкано и двойно. весело посрещане на 2009!

иво, благодаря и на теб! пожелавам ти много от любимите ти свобода, любов и секс под небето или там, където празнуваш довечера. усмивки!

Mitko, веселко и за теб и много усмихнато! :^))

morrt, с подаръците нищо не направихме, обаче ти изпращам ейй толкова (разперва ръцете си по хоризонтала) усмивки, положителни емоции и весело настроение.

поздрави на всички и много любими хора довечера и през цялата година пожелавам!

Анонимен каза...

Съгласна съм за специалистите и позитивното мислене, но все пак ... малко търпимост към смъртните, макар и явно несъвършени...? Когато си по-силен е лесно да удряш, но както вече знаем насилието не е решение. Или поне искаме да го вярваме. Ако се зачетеш по коментарите на предишните публикации, няма как да не забележиш, че си един от малкото които обичат да нападат. Хумор, както Совичка го нарича. Доставя ли ти удоволствие да мачкаш някого макар и 'хумористично'?

Честита Нова Година на всички, карайте се по-малко и се обичайте повече :-)

morrt каза...

Ами, само заради теб прегледах всички коментари. Всички коментари, не само моите. На всички постове. Отново.
И съм на мнение, че не съм нападнал никого, освен в случаите, когато съм бил поименно провокиран. Независимо от факта, че обичам да нападам.
Мачкането на много неща ми доставя удоволствие, независимо от това как го наричат хората. Хумористично?
Не! По-скоро бих го нарекъл "еротично".
Ако тази еротика не ти доставя удоволствие, разрешавам ти(великодушно, от позицията на явен автократ) да не ми предлагаш брак. Смятам, че ще го преживея. Трудно е, но смятам поне да опитам.


Честита Нова Година!
Бъдете здрави...


...за да носите на мачкане!

Анонимен каза...

О, Ваше Величие, благодаря Ви за усилията! Вярвам в чистите Ви намерения. Но уви, недостойна съм за Вас. Моля Ви, опитайте на всяка цена! Форума не би бил същия без Вашата еротика. Вие сте Мъжа на форума! Мъж на място или по-точно там където му е мястото.

morrt каза...

Смятам да използвам тридесет и шест годишния си опит в общуването с жени, за да ти отговоря:

Да, мамо. Добре, мамо. Вече ще бъда послушен. Няма да правя така.

Скъпа, не бях прав. Съжалявам, сбърках. Момент на слабост, който няма да се повтори. Извинявай. Прости ми.


Отново специалист-познавач на човешката душа. И отново анонимен. Този път поне грамотен.
За да общуваме по-лесно и за да мога да те различавам в тълпата анонимни, мисля да те нарека някак.
Ще те нарека ДОЗО("моля", "ако обичате"/яп.) -
Доброволен
Обществен
Защитник на
Онеправданите.
Според мен - точно на място.
Давай да видим какво си ми приготвила сега. Бой с пръчки? Подрязване на крилЦата? Навиране в миша дупка? Същата онази, от която съм изпълзял?

С много топли чувства.
morrt

P.S.
Някак познато ми звучиш - построяка на мислите, пунктуация...
"Има нещо гнило в Дания."

Анонимен каза...

Хахахах, абе, хора вие яко сте се задъвкали тука! Какво стана с милите думи, мнооооогото усмивки, ромонът от потоците хвалебствия по адрес на скъпата на сърцата ни, най-умна и велика сред великите и най-мъдра сред хвъркатите сова?
А ти, Morrt, ще те нарека "KELESH" (иде от келтски, осзаначава "онзи, който винаги си тръгва сам. Ще ти поясня, защото сякаш in vivo виждам как веждичките ти отскачат с изненада нагоре - ти си тъкмо онзи, дето е мноооого остроумен и мъдър, всички му се смеят и му казват колко е забавен, но после никой го не ще вкъщи за по-дълго, щото остроумието му почва да нагарча...), честит ти 37-и самотен рожден ден (когато и да е), като духнеш еротично свещичките, ела пак да драснеш некой и друг ред тука, не вярвам да имаш някоя кой знае каква важна работа... Още само 2-3 коментара ти остават и ще получиш почетния приз "Санчо Панса" на Совичката, знайш ли що народ се бори за тая най-свидна награда?

p.s. Някак познато ми звучиш, да не си ти онзи, дето го отрязах вчера? Ако не си, ще прощаваш, заблудих се по отчаяната ти пунктуация...:)

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
anonimen каза...

morrt, теб пък все те налазват разни готини женски анонимни :[

morrt каза...

По-скоро "разни", отколкото "готини".
Гледаш ли как хапе? Все едно съм си вкъщи...

Та, както вече казах - така е, права си. Извинявай и съжалявам. И т.н.
А относно приза - вече съм го взел. Да ми е дружка в дългите, самотни нощи по пътя към ада.


С още по-топли чувства.
morrt

anonimen каза...

Пътят към ада бил постлан с добри намерения - ББХАХХХАХАХАХАААААА!!!!
Това е една от най-известните сентенции в света - всеки я знае. Сигурно е измислена от някой злонамерен човек, който се е бил запътил право към рая :D
Бе що се драчите бе (ве)?

Анонимен каза...

Sovichka tozi razkaz e varha, no njama li da napishesh i oste nesto novo.. Az pone chakam s netarpenie.. .

I

fen каза...

0:0 е резултат, който води до продължения:)

go! каза...

има снег деца
заебете ги тия компютри

Анонимен каза...

нощната птица се изкуби неиде по WEB трасето :(((((

morrt каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Nadia каза...

Sovichka се изгуби някъде, а аз проверявам ли проверявам за нови публикации всекидневно :-/ И не само аз, сигурна съм.
Кога ще ни зарадваш? Чакаме те с нетърпение.

Анонимен каза...

ха спрете се с туй свежо бе!

Анонимен каза...

Познато до болка - някакво дежа ву - все едно се познаваме от друг живот. да е жива и здрава АННА че е сложила линк към блога ти!
Бобик