30 юни 2008 г.

Пепеляшка

______________________________

Понякога любимите хора изглеждат далечни и непознати. Имаш чувството, че мислят, говорят и се радват на абсолютни тъпотии. Изплюват думи, които падат на земята и оставят мокра следа, но никога не стигат до теб. Или поне не този път. Не тази вечер.
Седя в бар, забит на метър под земята, и случаят ми е точно такъв. Заобиколена съм от най-близките ми хора, но никога не съм се чувствала по-сама. Опитвам се да следя изражението на лицата им, но виждам през тях. Старая се да уловя „мимиката” на ръцете им, но единственото, което забелязвам е как дима от цигарите се стрелка право нагоре към тавана, къдри няколко лупинга и пак продължава. Понякога имам чувството, че в мен живее противен социопат, които предпочита да общува с предметите и техните явления, но не и с хората и техните емоции. Точно днес точно този социопат се е излюпил от черупката си, здрависал се е моята приятелска същност и я е сложил да спи. Останал е да бди и да наблюдава естествения ход на цигарения дим. Нищо повече.
- Мисля да тръгвам. – чувам го да казва на приятелите ми. Те поглеждат учудено, но понеже така или иначе не го харесват особено, го пускат да си ходи с облекчение.
Излизам от заведението и вървя в права линия по бордюра. Ляв. Десен. Ляв. Десен. Връзките на единия ми кец са странно завързани и образуват сърце. Паветата свършват и някак естествено сядам и се кротвам на тротоара. Понякога, когато не искам да мисля за нищо, обичам да гледам колите, които идват насреща, и да познавам марката им само по фаровете. Почти никога не успявам.
В далечината, от другата страна на улицата, виждам силует в къс минижуп, високи черни ботуши и дълги негърски плитки. Виждала съм го и преди – виси тук всяка вечер – точно на ъгъла между площад Македония и Алабин и чака своите клиенти. Моят любим травестит. Никога не спира желаещите с ръка. Просто си виси, сякаш знае, че притежава нещо по-различно от всички останали. Нещо, което го отличава. Сякаш осъзнава факта, че дори с пристегнат в чорапогащника член, пак има кой да го пожелае. Завиждам на самочувствието му. Въпреки това никога не го приближавам, за да не разваля магията. Винаги ме е страх, че жълтеникавата светлина на уличните лампи ще раздрби лицето му на нещо уродливо и грозно. Предпочитам да следя от разстояние самоуверените движения, с които отмята плитките от едното рамо на другото.
Социопатът в мен обича да наблюдава хората и да се убеждава, че са празни, безсмислени и сбъркани същества. Просто една купчина от кожа, кокали, хрущял и никакъв мозък, която след известно време ще се сбръчка и ще стане съвсем ненужна. Така вече е сигурен, че наистина няма реална причина да си говори с тях.
Докато съм се загледала в поредната кола, до мен спира ръждясал Опел с хъркащ двигател. От него излиза още един травестит. Каква хубава вечер, мисля си. Той е облечен в бяло латексово яке, ужасно къс минижуп и чорапогащник на ромбоиди. Мускулестите му крака са завряни във високи бели ботуши 43-ти номер, отново латексови, с тънки като жилото на пчела токове, на които дори аз трудно бих ходила. Той обаче се справя блестящо. Вади запалка от малката си чантичка, пали цигара и ме поглежда учудено.
- Не ми приличаш на проститутка. – казва и процежда дима през големите си зъби.
- А ти не ми приличаш на жена. – отговарям аз.
- О, я, майната ти!
- И на теб!
Новият ми приятел затраква наоколо, прави няколко несигурни крачки и сяда на тротоара до мен. Поглеждам го – черна дълга перука, силен грим и отсечени мъжки черти. Заедно с цигарения дим в ноздрите ми нахлува евтин сладникав парфюм.
- Имаш ли нещо за пиене?
- Не.
- А какво правиш тук?
- Нищо.
- Харесва ли ти?
- Кой?
- Травеститката. – казва той и сочи с муцуна силуета на отсрещната улица.
- Аха.
- Това е Бианка. Тя е най-красивата! След нея е Емилия. Една дребничка такава, Джуджецето й викаме. Всички други са алкохолички.
- Справят се с по 5-6 мъже на вечер. Сигурно не е лесно.
- Така е. Ти по мъже ли си падаш?
- Аха.
- И аз. Обаче съм бил и с жена. Не я обичах, просто я съжалявах. Още в самото начало й казах, че съм гей и е рисковано да живее с мен, защото всеки момент мога да я изоставя. А тя ми отговори, че дори хетеросексуалните се развеждали.
- Има логика.
- Бях с нея, защото исках да създам поколение. Не всеки гей си вижда семето, а това ми беше мечтата. Малкият сега е на 10. Всяка ваканция се виждаме. Купувам му подаръци. Още отсега го карам психически да свикне с мисълта, че съм гей. Щото реално съм си гей. Обаче не искам сина ми да е такъв. Предпочитам да е нормално момче.
- Как да стане, като баща му се разхожда в пола на площад Македония?
- Е, никой не избира родителите си. И аз не съм искал баща ми да ме пребива, но какво да се прави...
Седим двамата един до друг, пушим и мълчим. До преди малко мислех, че аз имам проблем – не се разбирам с никого. Мислех, че жените сме по-глупавата част от човечеството, но тогава какво остава за мъж, който се опитва да прилича на жена? Какво съм си въобразявала! Пичът до мен воюва с целия свят или поне с по-лошата половина от него. Всяка вечер задушава ташаците си в найлонов чорапогащник и се надява детето му да порасне нормално момче. Всяка вечер описва с грубите си мъжки ръце припряни женски движения около члена на някой клиент. Всяка вечер излиза на площада, където светлините на нощта се сливат с блясъка на евтините му бижута. Просто защото това му е работата.
Имам приятел, който, когато е в депресия, отива в Пирогов, сяда пред кабинета за тежки счупвания и след по-малко от час излиза като нов. Без никаква депресия. Тази вечер аз седнах до мъж с тежко счупване в мозъка. Толкова тежко, че дори и в Пирогов не могат да му помогнат.
- Понякога, - продължава Пепеляшка - докато чакам клиенти, гледам хората в светещите прозорци и искам да съм като тях. Вися на тоя студ, гадно ми е, а те вътре се топлят, гледат телевизия. Аз клинча тука – за 10, за 20 лева. Ебаси мизерията! Минават коли, отварят се прозорци и ме замерят с каквото им падне – шишета, кисело мляко, прясно мляко...
Свила съм се до тротоара почти на кълбо и вече не го слушам. Той се е изправил до мен на високите си токове и не спира да говори. Двамата образуваме човешка удивителна, която стърчи сред центъра на София и доказва колко удивително нелеп може да бъде животът. Един травестит и един социопат по средата на своите недоизпушени цигари. И в края на своята поредна-нищо-не-значеща вечер.

46 коментара:

CBET каза...

От известно време ти чета блог-а. У мен остава усещането, че си доста нещастна ... Иначе получаваш само адмирации за начина на писане

Анонимен каза...

Е*аси тия всичките неща наистина ли ти се случват?

Анонимен каза...

Не вярвам много на подхода "има и по-зле от нас, затова трябва да ни е добре". Ако вършеше работа, да взема да организирам екскурзии с образователно-възстановителна цел до "Пирогов", гробища, домове за психично болни и прочие гадни места.

Joro каза...

Гот

Nadia каза...

Браво! Харесва ми. Може би защото има по-малко секс и повече.. как да кажа... теб.. в тази публикация? Чудесна е. И е истина, че разказите ти звучат тъжно. Надявам се, че някой ден ще публикуваш и веселите истории някъде ;-)

J_Byron каза...

Ще кажа само, че когато прочетох една произволна публикация тук, това ме накара да изчета всичките.Сега с особен интерес чакам следващата.А конкретно за този пост - Браво.

kassitra каза...

да намериш в нещастието на някого усещането за лично щастие се случва.
а отговорът на въпроса защо понякога това е единственият начин, почти винаги остава без отговор.

номера е да не спираш да търсиш, ама е уморително и безсмислено.пак понякога.

поздрави за блога!

RRHand каза...

мдааа. имах един полулуд приятел анархист в Сан Франциско, от арменски произход, невероятно грозен. той ходеше да ебе трансвестити по Geary Str. понеже смяташе, че само той е в състояние да им даде/получи 'истинска' любов ... още си задавам въпроса, дали това беше пълна преструвка, нагон и тънка сметка при него (трансовете бяха/са по-евтини от жените проститутки) или той наистина беше в състояние да ги обича ...

morrt каза...

Напоследък и аз като теб не чувам хората. Слушам шума от речта им, гледам мимиките и жестовете им, отговарям им механично, но не ги чувам. Не искам! Не ми се слуша повече.
Искам да се забода в някое родопско селце, с десет къщи и пет бабички и трима дядовци и да не чувам нищо за света. Поне година! Мечтая си социопатът в мен узурпира цялата власт. Пък нека ми е лошо. Ще го понеса някакси...




P.S.
Браво!
:)

straight каза...

Уверен съм вече, че един ден ще успееш...най-после да се самоубиеш. Ще ти стигне куража да претвориш мечтата си на дело. В никакъв случай не се подлагай на лечение - подозирам, че прозак няма да е достатъчен и ще трябва ЕКТ, а от нея много се оглупява. Не скачай от високо, защото ще изглеждаш ужасно в очите на тези, които те виждат за последно. Уверен съм, че ще проявиш творчество и фантазия. Само дето ще е много жалко!

sovichka каза...

хихик! straight, много си наясно с лекарствата и действието им сред хората :^))

morrt, идвам и аз с теб в родопското селце. майната им на климатиците!

nadia, и на мен ми се пишат различни неща, но понякога просто се налага да вмъквам секса.

благодаря на всички за коментарите и поздрави!

Click каза...

Така са те травестите... Аз живях с един навремето и често ми се случваше да виждам и неговите колежки на гости. Поне с тях е весело щото нямат сраму, както си го чувстват, така си го казват ;) А който не е виждал травестит с брада, той не знае!

Анонимен каза...

Впечатляващо... реално и неподправено цинично... като самия Живот. Бахмааму

Borislav каза...

...мааму... Кефи, кефи...

Анонимен каза...

Хубаво пишеш! На всяка цена продължавай да пишеш! България е една тъжна страна с много чудесни и талантливи хора, където лекуват депресията като гледат колко по-зле има от тях. Защото много грозни неща се изсипаха върху главата на хората, промениха се стойностите. Но ти ще оцелееш, защото се замисляш за това колко самотен можеш да бъдеш сред самодоволните еснафи. Аз потърсих спасение на 10 000 км от България. Видях колко нещастни могат да бъдат хората и тук, независимо че имат много повече, и намерих спасението в самата мен. Хубаво пишеш и продължавай!

Zvetanka каза...

mnogo interesno pi6e6 i slu4kata i na4ina na pisane.pozdravlenia i prodaljavai vse taka.osob. mi haresa tova s "pirogov" i sas s4upenia mozak na travestita-to4no v 10-kata.

Georgi каза...

Много потискащи теми и сравнения. За мен това е символ на изчерпаност,слабост, и пълен психотрилър, който е моден и характерен, поощряван последно време, та даже и награждаван от издатели и псевдо-литератори...
Тъжна картинка!

Д-р Фалос каза...

Отделих половин ден и прочетох последователно всичките ти постове отзад напред. Сега разбрах защо в порнофилмите, които и ти доколкото разбрах обичаш да понаглеждаш има мъже, които след като са чукали надрусаната блондинка с празен поглед отзад и го дават в устата.
Отвратително, но явно някои хора си го заслужават.

почитателка каза...

Мацка, много ме кефи как пи6е6!!!Чета всяка публикация с невероятно удоволствие. Като гледам последните коментари и ме хваща яд. Дано не им се връзва6. Това са хората, които отрязва6 по заведенията затова са толкова злобни. Бъди все такава, каквато си и не се променяй!!! Поздравления за блога.

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Aozora каза...

Пишеш страхотно за това, което се (мисля, че) се случва на всеки един от нас.
Виждала съм ги много пъти, защото пътят ми вечер често минава през площад "Македония". Ще се опитам да ги "видя" следващия път, без да ги тълкувам.
Много благодаря.

трите хикса и игрека каза...

А на който не му е правил травестит изкуствено дишане, той пък съвсем нищо не знае...
Площад Македония е най неправилният площад в София, не като контури а като склад за сърца

малката РУ каза...

Уау! Стилът ти на писане е невероятен! Изключително ми е приятно да чета публикациите ти, нищо че са малко натъжаващи. То ако видиш моите стихове, ще се хванеш за главата... В смисъл, че има хора, на които просто им е нужно да са депресари. Не знам ти дали си такава, но аз съм в такава възраст... Надявам се няма да имаш против да сложа блога ти в списъка си с връзки? Ако имаш, моля те пиши ми в блога. Мерси мн, предварително.
Малката Ру

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Све каза...

Ехм толкова познато ми звучи тази случка.
Стилът ти ми допада, макар да е малко твърде мрачен...

sovichka каза...

привет! нямаше ме тези дни и затова не писах :^))
анонимен предпоследен, благодаря за обстойния коментар. не съм политик, за да внимавам какво говоря или да се стремя да не изгубя случайно част от аудиторията. духовната страна си я имам, просто е различна от твоята.

малка ру, разбира се, че може да ме прибавиш. ще се радвам. принципно не съм депресар, но напоследък доста хора ми казват, че постовете ми са тъжни. не знам защо, някак се пишат сами. не мисля да им влияя. засега.

като гледам коментара на д-р фалос и започвам да виждам смисъл в цензурата. отсега нататаък подобни вулгарни коментари, които нямат никакво отношение към текста, ще бъдат изтривани. не защото ми пречат, но смятам, че са неуважение към хората, които са помислили и са оставили стойностен коментар.

благодаря на всички останали, поздрави и хубава седмица!

aleksandar каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
anonimen каза...

Е да ама вече влияеш и отдавна си влияла - ето, казах ти и вече не можеш повече да се преструваш, че не знаеш :-D
Не става въпрос да не загубиш част от "аудиторията си", а да не прецакаш част от "аудиторията си".
И изобщо, наречи ме тъп, ама не мога да разбера какъв ти е мотива да продължаваш в същия дух?
И изобщо, що не земеш да се пренасочиш верно за политик - май само за такова ставаш.

anonimen каза...

Шегувам се разбира се, продължавай, кефиш ме и вярвам в теб :)

Georgi каза...

Зачетох се в архивите и отидоха два часа. Много ми харесват историите, поздравления и давай все така.
Поздрави

Анонимен каза...

Здрасти,
няма ли да пуснеш нещо ново, всеки ден влизам по няколко пъти с надеждата, че си написала нещо...Страшно ми харесва стила ти :)
Приятно лято

sovichka каза...

здравей анонимен,
супер се радвам, че ти харесва. и много съжалявам, че напоследък не пиша често. обаче от отиване-връщане, отиване-връщане на море и къде ли не и от работа, просто не остава време. тези дни ще пиша задължително, обещавам :^))
хубаво лято и за теб!

Анонимен каза...

всички анонимни супер се радваме, че супер се радваш. и да пишеш често!

Анонимен каза...

Да, нипиши нещо вече, моля те. Липсваш доста! Повече от колкото предполагаш - и аз проверявам по няколко пъти на ден за нов пост но уви.
Стилът ти е много истински и някак си удря сетивата. Невроятно пишеш!
Продължавай все така!
Надявм се, че изкарваш хубаво лято, чиито ярки моменти ще претвориш тук след това:)

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
J_Byron каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
kaicevy каза...

Просто си виси, сякаш знае, че притежава нещо по-различно от всички останали

kaicevy каза...

Заобиколена съм от най-близките ми хора, но никога не съм се чувствала по-сама

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
sovichka каза...

я, тук е станало като на селския мегдан! последните 4 коментара ще бъдат изтрити, тъй като са безсмислени лични нападки и мястото им не е тук.

анонимен, ако искаш да обиждаш и да се псуваш с някого, в нет-а има достатъчно форуми с точните хора за теб. ако текстовете тук не ти харесват, или критикувай адекватно, или моля, насочи се към гореспоменатите места.

за останалите анонимни - съжалявам, че ви "разкарвам" по няколко пъти на ден, но и совата има нужда от почивка.
нов пост ще има в понеделник.

приятни жеги!
:^))

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
CBET каза...

Тръпнем в очакване до понеделник значи!

manara каза...

Дам, ще чакаме понеделник ;) и ако работата ти пречи на писането - спри работата (защото в писането те бива наистина много)

Анонимен каза...

какви депресии, каква тъжна страна, какво нещастие?!! Това за мен е съвременна българска литература и то страхотна и истинска! Която ти се забива в душата "до кръв", но всичко останало плува на повърхността.