17 юни 2008 г.

4 чифта цици и едно погребение 2

_____________________________________________________

Винаги съм обичала момента преди да излезем. Дрехи, проснати по всички легла. Обличаш едно, комбинираш го с друго – не става, не и с тези обувки! Всъщност можеш да облечеш всичко. Само няколко парцала и изглеждаш както си пожелаеш – небрежна, стилна или лесна. Лесна е окей, мисля си аз, и поглеждам към най-късите панталонки. Разменяме гримове и съвети. Лилавото било в тенденция. Заклеваме се, че никога през този сезон няма да облечем лилаво. Вася и София се приготвят в другата стая, като се редуват да говорят на терасата с гаджетата си. Няма ли край?
Аз и Зу сме готови отдавна и чакаме. Зу е легнала на едното легло, качила е краката си на стената и е забила поглед в червения си педикюр. Имаме една игра – когато ни стане прекалено тъпо, вместо да броим овце, броим с колко мъже сме спали. Честно казано никога не съм била особено добра. Досега бях успяла да бия само Вася.
Сега броя отново. Излизат 11, но все имам чувството, че забравям някого. Колкото повече се връщам към тази бройка, толкова по-малка ми изглежда. Явно трябва да стана по-общителна. Чакам Зу да каже първа. Тя мълчи. Минута, две. На стената има някакъв кръгъл син часовник, който натъртва стрелката си на всяка секунда и сякаш я удължава.
- Зу? – питам въпросително.
- Броя бе, копеле!
- Още ли?
- Аха.
- До колко стигна?
- 48.
- 48???
- Ами да. Много ли ти изглежда?
- Дали ми изглежда много? Копеле, току-що се почувствах девствена!
- Е, стига, де! Не е чак толкова много.
- Да, бе! В сравнение с какво?
Пак се умълчаваме. Тя явно все още брои. Решавам да не я прекъсвам. Така или иначе пак изгубих. Вася и София влизат в стаята, за да излезем минута по-късно четирите. Вася смята, че приличаме на лелките от „Секса и града”.
- О, я млъквай с тоя тъп сериал! – процежда София.

***

Таксито ни оставя пред Брилянтин. Влизаме вътре и някаква руса красавица ни настанява на втория етаж. Поръчвам бутилка черно Bacardi и решавам, че вечерта може да започне. Приятелят на София обаче не мисли така. Освен че е невъзможно тъп, той е и от онези противни ревниви типове, които звънят през 10 минути и се надяват през слушалката да доловят дали около нас случайно не се навъртат мъже. Тя започва да го успокоява с престорено-лигав глас, от което ми се повръща, и да обяснава как всъщност той е единственият. Понеже в заведението е доста шумно, се налага да излезе. Няма проблем! По-малко приятелки, повече алкохол за мен.
Зу отново е на вълна смс-и – да пише или да не пише. Дори дилемата на Хамлет не е траела толкова дълго време, мамка му! Аз й предлагам да му пише, защото това ми се струва единствения възможен начин да спра любовната агония, обаче не. Сега изниква още по-важен въпрос - какво да му пише? Поръчвам втора бутилка Bacardi.
Поне на Вася й падна батерията на телефона. Явно силите са все още на моя страна. Тя оглежда заведението с огромните си кафеви очи, като ги върти ту наляво, ту на дясно. Изведнъж ги спира в ъгъла на клуба, където друга женска компания се смее и празнува нещо. Преценява ги бавно от глава до пети, а после в обратната посока и заключва, че всъщност са ужасно красиви и трите. Не красиви, те са направо перфектни и дори нямат силикон като повечето, вълнува се Вася. Тези са си естествени и красиви – седят си и блестят в ъгъла на заведението. Само това ми липсва, мисля си. Някой, който да ми напомни, че където и да се намирам винаги ще има някоя по-красива и по-умна от мен. И това точно на рождния ми ден. Светът е кофти място за живеене!
Междувременно София се връща, но телефонът й пак звъни. Не си били казали нещо много важно. Ей сега се връщам, подхвърля и изчезва за още 30 минути. Забелязвам, че Зу сериозно е напреднала с алкохола. Разбирам го от липсата на втората бутилка и от момента, в който тя престава да отмята бретона си настрани и го оставя да пада свободно в очите й. Някъде по това време пънкарът в нея излиза на повърхността и започва да вилнее безобразно.
- Цялото заведение, копеле, е пълно с жени! Пренаселили сме света и накъдето и да се обърнеш има само путки. Не мога да повярвам!
Аз се оглеждам наоколо и установявам, че наистина почти няма мъже. И не само това. От всички усмихнати, разголени и цветни женски компании нашата е най-кисела. Взимам двете си приятелки и кроткото си пиянство под ръка и се омитаме веднага.
По пътя вече дори не се сещам, че имам рожден ден. Искам възможно най-бързо да стигна до хотела, да заспя и да забравя къде се намирам. Зу върви пред мен и леко се поклаща в двете посоки. Крещи как всички в Слънчев бряг са кисели гъзове и трябва да умрат в лайна. И курортът да потъне в лайна. Целият!
Някакви момчета от огромен лъскав джип ни гледат настървено, ама май не със сексуален подтекст. Всъщност много злобно ни гледат даже. Аз сритвам Зу в кокалчетата, обаче тя вместо да млъкне, просто пада и продължава да псува. Вася и София дори не я забелязват, защото отново говорят по телефона.
Вървя и се чудя откога мъжете станаха задължителност, за да можем да се забавляваме. Преди бяхме само ние и евентуално алкохола. Сега вече не е достатъчно. Защо ни е нужна патерица със закачен член на нея, за да се усмихваме една на друга? Човекът до теб не е ли просто този, който винаги те подкрепя, но не и този, без когото не можеш да дишаш? Дори само за един шибан морски уикенд. Ако човек не може да даде сам на себе си това, от което има нужда, защо смята, че друг ще го осигури?
Вървя и се чудя как е възможно да се намирам на морето с любимите си хора - тъпча в пясък, пече ме слънце и кожата ми мирише на плажно мляко, но въпреки това се чувствам като затворена в ковчег, който вълните подмятат из морето. Вътре е задушно, потно и миризливо и нямам никаква идея как да се измъкна. Вътре е някакъв шибан кошмар! Дори да извикам с всичка сила, няма кой да ме чуе. Просто защото понякога любимите хора са далеч, макар вечер да се прибирате в една и съща квартира. Те са се затворили в малкия си свят с гръб към теб и дялкат по своите си проблеми. Няма какво да се направи. Колкото и да кръжиш около тяхната вселена, те никога няма да те пуснат вътре. Не защото не ги е грижа за теб. Просто цялото им същество е заето с това да изваят от поредното дърво удобна патерица.
Сядам на левия тротоар на главната улица и забивам поглед пред себе си. Някакъв непознат мъж се приближава и на развален английски ме пита:
- How much for the whole night?
- Да ти еба майката. – отговарям аз, без да вдигам поглед от паважа.
- Excuse me? – пита ме неразбиращо онзи.
- Да-ти-еба-майката! – спелувам бавно и го поглеждам в очите.
Ставам и се отправям към най-близкото такси. Вече дори не ми дреме къде са момичетата.

26 коментара:

Vik каза...

Харесах написаното от теб...Странното е, че не звучи по женски, въпреки типично дамските ситуации...Дори се посмях на няколко места. Не съм литератор - просто обичам да чета.
Пиши, мисля, че ти се отдава пращай инфо, кога да влизам, за да си почета...
Благодаря за удоволствието.

Анонимен каза...

Ауууу, че хубаво ми стана:))) Совичка, прочетох ти това онова и сега ще си мисля за теб следващите 10 минути (в смисъл, отивам по голяма нужда, всеки го прави)
Поздрави ;-)

RRHand каза...

' ... for the whole night?' невероятно. човекът просто е искал да бъде любезен.

и кво - открихме цивилизацията май, а, т.е. патерицата с хуй. от всички измислени протези тая кат че ли най-ногу я бива, след дъската с дупка.
фалософия за деца и юноши. последното изречение - и аз, по повод на кръвните родственици по женска линия. отивам сега да праа революция в кенефа, после ш пия една ракия и се насочвам къмто тва, женското заведение.

morrt каза...

Мдаа-а-а...
Добре дошла в началото на края. Оттук натаък ще е така с приятел(к)ите. Малко помага, ако си "отдъхваш" от тях, преди да сте се уморили и наситили от ежедневното общуване помежду си.
А пък и ти ще си промениш гледната точка още щом видиш подходящото за дялкане дърво.
Горе главата, има още поне двеста-триста рождени дни. Другия път ще е по-добре.

shemet каза...

Изчетох всички истории, които си публикувала тук. Освен добър стил на изразяване, показваш и значителна степен самоирония. Жалко е само, че и ти си жертва на еманципацията и на стремежа на много млади момичета да намерят себе си като избягат от себе си. Демонстрират агресивно поведение, пият повече от мъжете и се вкопчват в безразборния секс като изход от ситуацията. Да, ама при жените този модел не е ефективен, за разлика от мъжете. Една от одновните причини е чисто хормонално обусловена и в крайна сметка кара жените да се привързват, а мъжете да търсат новото. Като приемаш мъжкия модел на поведение, в опит да избегнеш лошия вкус в устата след раздяла, само задълбочаваш проблема и става порочен кръг. Не се наемам да ти давам съвети, пък и си интелигентно момиче, по всичко личи. Дано намериш своя път, щото си симпатична и ще ми е жал за тебе.

sovichka каза...

shemet, ааа, въобще не съм еманципирана.:^)) нямам нищо против някой да ме гледа, да ми носи сака от морето ... etc.
иначе за девойката пише, че е на 26 години и е правила секс с 11 човека досега. ако предположим, че първия й път е бил на 18-годишна възраст, това прави по 1,37 човека на година. това ако е безразборен секс... не знам какво да кажа...
обаче благодаря за аргументирания коментар!

п.с. за бягането и пиенето май си прав.

Анонимен каза...

Знаеш ли какво мислех да ти напиша следващия път, каквото и да отговориш - следното:

"Да бе, мила, точно това имах предвид и аз :))) Вчера една супер мацка - турбо резачка - ми пи мозъка в продължение на половин час. Беше толкова добра, че накрая я помолих да ми напише името си върху визитката на клуба, за да мога да си я взимам за вкъщи! Ти си по-добра. Но съвсем не ме задоволяваш."

Но ти явно се усети с какво си имаш работа и направи невъзможното и ме разубеди. ОК добра си в стила си. Бъди добра във всичко. Сори, знам, че ти се струва много, но не е достатъчно. Стискам палци за следващото ти дело ;-)

Анонимен каза...

Плюс това не се възгордявяй като казах, че си добра в стила си (мацката вчера беше по-добра).
Стилът ти е като по учебник и няма нищо чак толкова похвално, че си се постарала да научиш определени похвати, все пак работиш в рекламния бизнес. Тъпото е, че използваш тези похвати с единствената цел да привлечеш вниманието ми и да те изчетат докрай, не даваш нищо от себе си, арогатна си и парадираш с това, че владееш егоистичния стил на писане, който беше модерен, когато "Егоист" беше супер оборотно списание, но винаги ще е влиятелен. Кво да ти харесвам баси. Дразниш ме, защото провокираш много хора да се комплексират като те четат и тва е супер тъпо, щото Ъпсурт например също изглежда, все едно творят в същия стил, но няма АМА НИЩО общо. Буч вика:"Сине майчин, богат или беден, за мойте хора от България аз съм лечебен." Е кво общо с тебе.
Останалото ти го спестявам засега, щото съм пич.

go! каза...

О колко приятна вечер... така е с цветята на злото

Анонимен каза...

Прав си go!, но аз си взех поуката, тва беше, пък и цветята са си просто цветя :)

Анонимен каза...

Совичка, честит рожден ден! Сори за провокациите, но каквато почерпката, такъв и поздрава. Желая ти всичко най-добро!

elbi10 каза...

Незнам дали можеш да разбереш , че нещата , които пишеш с тази лекота са табу за 95% от хората . Ти си като светъл лъч , който е пробил облачното небе , толкова си естествена , че направо си нереална.Лекотата с , която представяш взаимоотношенията между хората е присъща за човек с голям житейски мироглед и направо настръхвам като чета всички твои мисли , чувства и мечти(може би). Чакам с нетърпение да прочета нещо ново за да излеза от монотонното си русло .

mrbronco каза...

@Елбитен: 95% от кои хора?
поздравявам те с horton hears a who ;

А бакардито има само 1преимущество - разпалва огъня ;

shemet каза...

sovichka, промискуитетът е нагласа, стил на живот. Бройката е само въпрос на време и надмощие върху предрасъдъците. Ако веднъж опиташ вкуса на запознанството след цяла нощ секс с непознат/а, може би скоро ще се пристрастиш. Не че е голяма беда, само че действа различно на половете - за мъжете е символ на успех и значимост, за жените - дори когато си говорят помежду си "копеле, тва е върха!" изпитват угризения, че нещо не е както трябва. Та затова, сексуалното и емоционално равенство между половете е мъртво родена идея и всички девойки, които й повярват после се напиват, друсат и чукат, за да им мине.
Още мога да ти говоря общоизвестни истини, ама ще досадя и на себе си.

SS каза...

Поздрави!:) Важното е че сте живи и здрави...след тая помия в Слънчев бряг. Ние последния път почти не излязохме от уютния комплекс, в който спяхме и обявихме бойкот на нощния живот - само спагети, плаж, приказки, две-три среднощни къпания с алкохол в басейна и смехове...И ни се получи да ти кажа. Само това с телефоните не можеш да го избегнеш, за съжаление.:) Започни да си преглеждаш коментарите, че и тебе са те нападнали разни лумпени гледам:)

Анонимен каза...

That much? For just one night?! Noooway...

anonimen каза...

tova poslednoto ne biah az, no me razveseli :-)

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
sovichka каза...

поздрави, Ана! :^)) голям е железобетон и кич на sunny, мда. преди съм си изкарвала и добре, но явно вече съм стара за подобни преживявания. :^))
иначе коментарите ги наглеждам, но понеже не обичам цензурата, съм оставила всеки да се изразява както си иска тук и само стоя и гледам :^))
някой хора нямат мярка наистина, но то май идеален вариант няма...

anonimen каза...

Има има, стига си лъгала хората :)
В твоя случай, ако изтеглиш героинята си от I-во в III-то лице (съвсем не е задължително), запазиш характеристиките, стила и нагласите й, подариш й едно хубаво осъзнаване и лееекичко я накажеш за прекалената й арогантност, ще стане направо супертиражиран роман, който - сигурен съм - само ти можеш да направиш перфектен с твоя стил! (Роман също не е задължително, пак беше само илюстрация :)) Блестиш, но можеш да засияеш, красива си, но можеш да си прелестна! Преди това си отвори очите и ушите за вдъхновение (Ъпсурт май верно са едно добро начало). И не забравяй децата - те сега ти се кефят най-много! И бъди добра, това ВИНАГИ е печелившо - мани ги кво те лъжат!
Иначе НАПРАВО КЪРТИШ, браво :)))

Carlin каза...

С такова настроение си отварям вечер да видя какво ново има, да ми стане хубаво, да се сетя за моите си приятелки, с които сме се пръснали из цял свят за лятото и аха се е случило и се изкушавам да прочета коментарите...Ей, развали децата! Силногримираните 15-годишни развали и последните девственици на 10 развали, пиши и че пушиш по кутия цигари на ден и вече те обявявам за обществен враг. ;) И не знам аз ли съм в грешка, но защо коментираме всичко като литературна творба, чието съдържание е фикция, а героите марионетки на автора? Аз съм на 20 и силно казано животът ми е коренно различен. Недоволните да се оплачат, но само в работно време и на съответното гише.

anonimen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
blondie каза...

привет,
поздравления за постовете, чак на мен ми стана мрачно и леко депресивно от двата последни поста...разбирам и безсилния гняв срещу половинките на приятелките ти - винаги съм го знаела че ще дойде, но като дойде този момент, пак ми беше много неприятно.
аз като старо куче във форумните битки не мога да разбера коментарите под постовете - може ли някой да ми обясни защо е нужно да те съветват с някакви безмислени и неприложими за теб "съвети", да ти казват - "момиченце, ти ще свършиш зле" и т.н. аз все си мисля че животът е за живеене, не за съобразяване с околните.
браво за непримиримостта ти и неуморността в търсенето на този, който ще ти пасне като ръкавица, а ти на него както ръка (е*аси сравнението)!

Анонимен каза...

аз този коментар отдавна го премълчавам (още от първия разказ, в който присъстваха племеницата и хипопотамът), но наистина ли на никой друг не му направи впечатление нон-сенсът "200-килограмов хипопотам"? Тонове - това е от ония бозайници, които се мерят в тонове. 200 кг може да тежи един човек и дори да е способен да ходи.(и други неща да върши)
А иначе Цвети добре пише - все по-добре. И много книжки е чела - проблемът е, че понякога взема едно към едно диалози, разсъждения и ситуации, които са я впечатлили.(и когато други хора като мен са се впечатлили от същите неща - веднага ги разпознават)
Критиката ми е добронамерена - просто трябва да доизкусуряваш нещата.

Анонимен каза...

Eх Совичке, филма, през който минаваш е неизбежен за всяка жена на твоята възраст. Поздравявам те, че си го описала толкова добре. Поздравявам те и ти благодаря. Напоследък бях изгубил надежда, че по света и у нас има и интелигентни момичета. Я кажи къде мога да те намеря или поне къде има други като теб? Май остарявам вече щото красотата не ми е достатъчна. Преди някак си външния вид ми компенсираше празните тикви, ама вече изпитвам непоносимост и искам да се спася.

xronisa каза...

Е не.
Тук вече се посмях.
Жестоко и коментарите не лъжат.