Албена 3

___________________

На другия ден сутринта е тежка. По-скоро обядът. Стигам до извода, че алкохолът е гадно, отмъстително копеленце и най-лошият любовник, който някога съм имала. Колкото ти е по-хубаво с него вечерта, толкова по-грозно е утрото. Светлината пробожда ретините ми като ръждясал касапски нож. Имам чувството, че върху главата ми са седнали 3 германски бабки и се мажат с плажно мляко. За пореден път си обещавам как повече няма да пия или поне не толкова, или хайде, може и толкова, обаче няма да смесвам алкохола.
С една колежка се замъкваме към залата за презентации. Имам чувството, че вървя с години. Май в далечината се мярка камила. Не, това е друга колежка. Стигаме, прикачваме се към парапета на залата, колкото да не припаднем, и зачакваме събитието да започне.
Докато проклинам тежката си съдба, Безименният се появява отнякъде и бута в ръцете ми обица. Успявам да различа, че е моя и не само това – тя е моята любима обица със скъпоценни камъни, скупчени във формата на цвете, която си купих преди много години от един лъскав магазин в подлеза на „Плиска”. Някакъв смътен спомен ми казва, че вчера оставих и двете на нощното му шкафче.
- То имаше и втора? – питам аз.
- Не знам, само тази намерих. – отговаря ми Безименният.
- Много неприятно.
- Ще я потърся пак. Ти как си?
- Добре. А ти?
- И аз... Ще влизам, защото презентацията ни е една от първите.
- Окей, успех!
Оставам с една обица и една колежка, която се усмихва многозначително.
- Изглежда симпатичен. – констатира тя.
- Все тая! – отговарям аз и не знам защо го казвам. Не ми е все тая, обаче винаги така се държа, от страх да не би наистина да ми пука.
Колежката пак се усмихва. Аз потъвам в мисли къде, мамка му, ми е втората обица. Представям си как лежи под леглото в хотелската стая до неговите гащи и чака някой да я намери. А тоя дори не си е направил труда да погледне там. Даже сигурно я е намерил и я изхвърлил ей така, без въобще да му дреме.
Презентациите започват и ние се вмъкваме вътре.