Кабриото

___________________

Седя и чакам да мине поредния безсмислен привечер в Блейз. Гледам безцелно в нищото между две бетонени плочки. В мен гледат три чифта разбиращи погледи. И трите на мои приятелки.
Допивам бирата, ставам и тръгвам към колата си. Най-тъпото решение в толкова тъп, горещ привечер е да се прибереш. Така или иначе друго не ми остава. Докато подреждам ситни крачки в тясната уличка на Блейз, усещам, че успоредно с мен бавно се движи автомобил. Обръщам се. Любопитният ми поглед леко се разширява при вида на черен, спортен Мерцедес кабриолет.
- Комерсиална кучка си ти, Катя! – усмихвам се на себе се.
- Здрасти! – чувам шофьорът на Мерцедеса.
Той е млад мъж, около 30-годишен, не повече. Има черна коса и хубави зелени очи с дълги мигли. Толкова хубави, че изглеждат някак женски. Облечен е в черна тениска, която още повече ги подчертава. Тениската има надпис PRADA, а мерцедесът - черен кожен салон, който е толкова нов, че миризмата на кожата ме удря право в ноздрите.
- Здрасти! – отговарям на свой ред аз.
- Искаш ли да те водя на кафе? – пита ме Кабриото.
- Не! – отговарям. После пак тракам по прашната улица с токчета. Оня в началото чак не вярва и за момент спира колата. После тръгва отново след мен.
- Просто искам да те заведа на кафе. Толкова ли много искам?
- Не.
- Тогава?
- Добре, но не сега.
- А кога?
- Утре.
- Как ще те намеря утре?
Вадя визитка от малката си чанта и я пускам в колата му. Тя пропада някъде между него и вратата. Завивам в съседната пряка и се качвам в колата си. След няколко маневри излизам отново на „Славянска”. Пичът с Мерцедеса е спрял по средата на улицата и все още търси визитката ми из колата си. Зад него безшумно чакат пет-шест коли и съвсем са задръстили движението. Егати тъпото. Давам газ и ги губя от поглед.