Учителят

_____________________

Той често спори със себе си. Макар със сигурност да знае, че най-голямата страст в живота му са жените. Русите дълги коси, късите черни бретони, тънките им глезени, кръглите им гърди, техните топли погледи и меки кожи. Той ги обича ... Всичките! Далеч, далеч на второ място стои фотографията.
- Точно така, моето момиче. Погледът малко надолу. Счупи дупето! – казва и се навежда ниско, за да смени ракурса. – Ама устните не така! Не ми прави муцунки.
Докато снима, той става пълната си противоположност, сякаш фотографът в него идва с пълен арсенал нови качества. Малко припрян, с нервен глас - три октави над нормалното. Косата му или това, което е останало от нея, леко щръква встрани, за да покаже, че и тя цялата се е вдала в процеса.
Той е на 57 години и използва думи като пулсофлекс, вместо софтбокс. Често говори за Варвара от 70-те, когато е била само едно селце с 8 къщи и много магия. Всеки ден се сеща за Киноцентъра – най-безгрижните години, които е имал в живота си. Освен това е най-страстният пушач, който познавам, след баща ми. Той е човекът, който ме научи да пия ракия и най-добрият ми приятел.
- Кате, свали с половин бленда. – казва ми учителят, докато пали поредната цигара ММ.
Мацката е стиснала един стол между краката си и стои пред черния фон. От него кожата й изглежда още по-бяла. Тя има малко, пластично тяло, съчетано с малки гърди с розови върхове. Първите й два зъба са леко застъпени и когато се смее, изглежда още по-секси. Никога не се притеснява от голотата си или от мен. Дори подозирам, че женското ми присъствие я прави още по-уверена. Аз също не се притеснявам. Гледката на всички тези вагини – малки, големи, раздърпани или прибрани, е станала по-обичайна за мен от отражението ми в огледалото.
Вагината е най-уникалният орган, които жените притежават. И това няма нищо общо с онези глупости как оттам се появявал нов живот. Тя прилича на пръстовия отпечатък. Никога не можеш да сбъркаш една вагина с друга. Тя е като жив организъм. Някои се смеят, други са нацупени, трети са прекалено сериозни. Те са чиста проба проекция на своята притежателка. Пазят най-съкровените им тайни и помнят с точност всички мъже, до които са се докосвали. Ако можеха да говорят, някои от тях сигурно биха повърнали.
- Май стига за днес, а? – изправя се учителят и изчезва в другата стая, за да свали снимките на компютъра.
Девойката се облича и веднага се отправя към външната врата. Имала час при гинеколога след 20 минути.
Аз дърпам един стол – от онези зелените за къмпинг с място, на което да си сложиш ментата, сядам до учителя и паля цигара. Винаги пуша от неговите.
- Нещо искаш да ме питаш ли? – пита ме той след кратко мълчание.
- Защо така реши? – учудвам се аз.
- Гледаш ме втренчено от пет минути.
- Защо мъжете изневеряват?
- Ние не изневеряваме, мила! Ние просто си чукаме.
- Сега как бих те ударила, ако не ме мързеше да стана.
- За мен изневярата не е в това да чукам друга! Изневяра е, ако променя отношението си към човека до мен, независимо дали има друга или не! Така приемам нещата и от другата страна.
- Намерил си удобна философия.
- Говоря сериозно.
- Знам.
- Не мога да изисквам от когото и да било да подтиска нагона и фантазиите си, само защото в момента сме заедно! И какво точно значи заедно? Животът е толкова кратък, а истинските, само наши и лични неща, са толкова малко.
- Добре, а ако другият ще страда?
- Защо трябва да правим нещата така, че да страда другият?
- Ако той не приема нещата толкова артистично, колкото ти - неминуемо ще страда. Освен ако не разбере...
- Ако ти парадираш с изневярата си, тогава да! Но ако другия не разбере по никакъв начин? Къде е проблема?
- Гледах много приятен филм наскоро – „Closer” се казва. В него има култова реплика – „Who needs the truth?”, демек кой се нуждае от истината.
- Виждаш ли! Ето това е тънката линия! Въпрос на разум и отговорност!
- Да, но тогава вече се криеш и лъжеш... Пък и истината винаги намира начин да излезе наяве.
- Ако си гузен - да! Но ако това е твоето мислене и не се чувстваш виновен - тогава? И ако си заявил това още в началото на връзката си, какво? За какво да си гузен! Човекът до теб те е приел такъв, какъвто си. Това вече е неговият риск.
- Аз никога не съм изневерявала. Звучи наивно. Понякога се опитвам да я приема, но не ми идва отвътре. За мен самата, другите си знаят.
- Естествено, Кате! Всеки е конструиран индивидуално!
- Според мен предизвикателството е да срещнеш човека, да си построите ваш свят, в който да се чувствате добре. Да има неща, които ви свързват. Ей такива работи. И на фона на това изневярата ми изглежда ненужна. Защо да търся нещо толкова малко, като мога да имам всичко?
- О, много си права! Но тук не става въпрос да търсиш изневярата! Тези мисли и мигове са много по-силни от нас! Нещо избухва, нещо се случва, утре може и да съжаляваш, но то вече е станало и не си могла да го спреш. Дори напротив! Цялото ти съзнание се е гмурнало, разтапящо се в това! Не е толкова просто, Кате! Повярвай ми, доста дълго живея.
- То не е просто, ама нали най-хубавите неща в живота са простите.
- Да, така е по-лесно.
- И изобщо защо искаме да ни е сложно?
- Нищо не е сложно - ние си го правим такова. Не задълбавай, а си допуши цигарата. – казва той и бута пепелника към мен.
Облягам се на рамото му и гася фаса. По радиото пускат “Angie” на Rolling Stones – песен в топ 3 на моите любими. От стените ме гледат десетки календари с голи жени. Точно такива, каквито искат да бъдат – гримирани, съблазняващи, с прически, които си правят само за специални случаи. Различни от това, което лъсва в 10 сутринта в огледалото.
Те са образът, който винаги искат да виждат. Портретът на Дориан Грей в женски облик. Стоп-кадър във времето, неподвластен на шибаните бръчки, увисналата кожа, петната от слънцето и целулитът. Те са нещо повече от жени за еднократна употреба. Те са едногодишни календари, които ще показват на внуците си.
На вратата се звъни. Аз отварям и виждам една красива вагина.
- Влизай. – каня я вътре – Ей сега започваме.
- Леле, навън колко е студено – казва тя и отива в другата стая да се съблича.