7 март 2008 г.

Морски уикенд с продължение

___________________________________________________

След всички терзания с бившия, аз съм отворила файла: „Ние сме все още заедно, ама само като приятели” и чак успявам да си повярвам. Виждаме се всяка седмица. Чукаме се. Оставам да спя в тях. На сутринта измивам чиниите от снощи и затръшвам входната врата, сякаш нищо не се е случило.
Всъщност дебна всеки момент да разбера дали онова по телефона не е женски глас, да видя дали в гардероба му има други прашки, освен моите и да разпръсвам следи от себе си из целия апартамент. Забравям си ту обиците, ту пръстена и препикавам територията отвсякъде. С две думи – зациклила съм яко.
Решаваме да заминем на море през уикенда заедно. Той малко се замисля, но после пали Маздата и потегляме. По пътя качваме двама негови приятели – единият се казва Иван и прилича на морски гларус. Има руса коса, която в краищата образува къдрици и големи сини очи. Другият няма татуировка май само на кура, но и това не е сигурно. Има флешове, обици, две дълги плитки и чувствително сърце, както разбрах по-късно. Прилича досущ на Fieldy от Korn, само че със стотина килограма отгоре.
Паркираме си задниците и колата на къмпинг Смокини. Бившият по цял ден кара боди борд, а аз си разхождам оскъдния бански до бара и обратно. Хоризонта е чист и откъм облаци, и откъм досадни женски. Около нас се навърта само една девойка – Елена, обаче тя може да опече картофи във фолио на огъня, така че ми допада. Освен това ме учи как да въртя горяща пръчка и да правя форми във въздуха. Аз размятам дървото и пищя от удивление. Всички ме гледат. Всичко е супер.
На втория ден Орлин се запознава с някакъв пич дето кара кану каяк. Двамата цял ден се въргалят из вълните. Аз цял ден пия мента с мляко. Привечер решавам да извървя тежките 20 метра от бара до палатката и освен тях двамата ме посреща някаква банда разгонени женски по бански, едната даже по гащи. В смисъл, че това й беше банския.
За мой най-голям кошмар всички така се сдружаваме, че тия неуморно пърхат около нас и най-вече около Орлин. Аз обаче все още съм твърда и пускам реплики от рода на:
- Абе, на мене не ми пука. То всичко отдавна свърши. Аз даже имам ново гадже, ама е в София. Много работа нещо.
Явно съм убедителна, защото тая с гащите започва да го гледа с един поглед тип „в бунгалото няма място, ама нямам против и на плажа”. Аз привидно запазвам самообладание, но вътрешно си представям как я увиваме във фолио и я печем като картоф, докато останат само ластиците от шибаните й гащи.
- Имаш доста добро тяло. – чувам до огъня и виждам лодкарчето Илко, което е забило поглед в задника ми и го изучава все едно е рядка гъба.
- Знам. – казвам аз, защото съм наясно, че мъжете много се дразнят на тази ми самоувереност.
После започвам да го изучавам. Илко е симпатично мургав, с правилни леко азиатски черти на лицето и да – също има доста добро тяло. Татуирал си е ръцете с фрагменти от рисунките на Дали:
- Защото тоя е баси изрода просто! Много ме кефи.
Започвам да установявам, че с Илко имаме общи черти.
На другия ден го разглеждам по-обстойно на дневна светлина. И – о, изненада! Къде ми е бил умът досега, питам се аз превъзбудена. Тоя пич е толкова секси! Имам чувството, че досега очите ми са били за риба. Изведнъж са се прибрали. Намествам ги в орбитите им. Мигам няколко пъти объркано и виждам света – пъстър и цветен, пълен с ерекция, мръсни думи и аналенс секс. Чувствам се като Алиса в страната на сексуалните перверзии.
Вагината ми тържествува. Покатерила се е на най-горната ми мозъчна клетка, забила е знамето си и позира за снимка. Фанфари озаряват празничното небе. Отделни викове „Ура-а-а!” се чуват от края на тълпата.
- Край на ветото Орлин! Край на секса само веднъж седмично! – фъфли тя и пръска слюнка.
- Аз никога няма да спя с тая. Когато съм с теб някъде – съм само с теб. – прекъсва ме бившият и говори сериозно.
Фойерверките изгарят в небето и се посипват като пепел по земята. Аз записвам телефона на лодкарчето и се премествам по-близо до огъня. Fieldy от Korn надига бутилка български ром. Две сълзи си правят път по надупченото му от пиърсинг лице. Имал една любима жена, която вече не искала да е с него. А било толкова яко!
- Споко, бе! – прегръщам го аз – Заеби ги тия бившите, за нищо не стават... Ще ги сменим!
Малко встрани от огъня Иван е налазил вече втора мацка за вечерта. Скрита лимонка се оказа това момче. Пъхнал е ръка под полата й. Булката се киска известно време. После двамата стават и се отдалечават нанякъде.
Огънят почти си е изпял песента. Замъквам се в палатката и се просвам на дюшека.
Вагината ми се цупи яко нали, ама и на нея ще й дойде времето.

2 коментара:

silvercoin каза...

Просто отбелязвам докъде съм стигнал в четенето.
Виждам, че тук няма коментари, а също и шанс за някакви платонични взаимоотношения с противоположния пол.
Историите издишат малко съдържателно, но и без това ще мине. Лафовете обаче къртят, емоциите са като отвързани. Адски зарибяващо е!

Утре продължавам хронологично в обратен ред и се надявам докато стигна до края (началото), да се излюпи още нещо.
Благодаря ти за споделянето.

sovichka каза...

silvercoin :^))
и аз благодаря за коментара!
не съм сигурна какво имаш предвид под това с люпенето, но нов пост ще има в края на тази седмица.

поздрави!