29 февруари 2008 г.

Съседът

______________________


В блок 23А срещу нас на 5-тия етаж, апартамента вляво от асансьора живее Ясен. Той е завършил Строителния техникум с отличен, за което техните му подариха Опел Тигра. Е, не беше най-подходящият подарък за момче, но Ясен не е от хората, които се оплакват. След това завърши Университет по архитектура, строителство и геодезия отново с отличен и техните го заведоха на тържествена вечеря.
Ясен става всеки ден точно в 7 сутринта и прави упражнения до леглото си. Знам това, защото понякога го наблюдавам, докато пия чай, облегната до прозореца. Не че някога съм ставала в 7, но често тогава си лягам.
Ясен е отличник. Не защото е нямал 5-ца, дори в детската градина. Просто Ясен е перфектният мъж. Във всяко едно отношение. Той не е нито прекалено висок, нито прекалено нисък. Когато застанеш до него по кецове не се чувстваш твърде ниска, а когато обуеш токчета не ставаш твърде висока. Има розов цвят на кожата и сини очи. Няма лош дъх, но има две редици перфектни бели зъби. Ръцете му са достатъчно силни и мъжествени и това личи, дори когато натиска копчето на асансьора.
Ясен е по-дългите връзки. Когато няма сериозна приятелка, той зачестява тренировките във фитнеса. Когато има - винаги се грижи нея. Прави го точно толкова, колкото е необходимо, така че нито става досаден, нито студен.
Той е от мъжете, които те изпращат не просто до входната врата, а до асансьора. Не прави това, защото очаква покана за секс. Просто Ясен е човек на дълга, а освен това е много отговорен. Той е от хората, които майка ти много ще хареса. Той ще те заведе на море в Турция, за да сте само двамата. Той няма да те изведе с пияните си приятели в някоя дупка с беге алкохол. Не защото го е страх да не го зарежеш. Просто Ясен няма такива приятели.
Той може да готви и често те кани вкъщи на свещи, а после грижливо избърсва малко крем брюле от левия край на устата ти. Подарява ти цветя без повод. Освен това може да свири по малко на китара и е съчинил специална мелодия за теб. Ясен е романтик-реалист и това му помага никога да не прекрачва прага на собственото си достойнство. Дори сестра му е перфектна. Тя има дълга кестенява коса, която никога не боядисва и сини очи като неговите. Ясен не изпада в крайности. Единственото дразнещо нещо в него е, че те нарича „моя любов”.
- Здрасти! – казва ми той, докато се разминаваме пред блока.
- Здрасти. – изстрелвам аз и се спирам.
- Ние се познаваме задочно. Виждам те понякога. Живееш срещу нас.
Започвам да се чудя кога ме е видял точно. Дали докато съм го шпионирала – обикновено неделя сутрин или докато танцувах на новата песен на Шакира и гледах в огледалото дали правя точните движения. Май забравих да пусна щорите. Всъщност аз въобще нямам щори. При последната мисъл ми идва да се гръмна.
- Нали ти живееш в този блок на шестия етаж? – пита ме малко объркано. Явно паузата ми е била твърде дълга.
- Да, да. Просто не си спомням да съм те виждала – лъжа яко, ама от неудобство, нали и ми е простено.
- Както и да е. Само исках да кажа „Здрасти”... Хайтов ли четеш? – интересува се Ясен, като вижда книгата в ръцете ми.
- Не точно. Всъщност да. Това са интервюта, които е давал. Не са разкази.
- Страхотен автор! Чела ли си дивите му разкази?
- Е как! Чела съм почти всичко негово. Много ме кефи. Баси изрода е!
При това изречение Ясен повдига лявата си вежда. Аз повдигам дясната. Мамка му, можех да го кажа и по-добре. Иска ми се да обясня, че в моя речник срещу думата „изрод” стои снимка на някакъв много мил и мъдър човек. Иска ми се да се изразявам като френски литературен критик, обаче мисълта за щорите не ми излиза от главата.
- Утре ще ходя до книжарница „Отворено общество”. Скоро не съм купувал книги. Ако искаш може да отидем заедно? – хвърля ми ръкавица благородния рицар.
- Тази седмица приключих с пазара на книги. – казвам аз и отрязвам всякаква възможност да бъда наречена „моя любов”. Поне в този живот.
- Окей. Много ми беше приятно!
- На мен също. Весела вечер!
- Чао.
Замъквам се към блока. Чакам асансьора известно време. Преди си бях обещала да не го ползвам вече, а да изкачвам шестте етажа пеша. Тренировка уж, защото се е видяло, че така или иначе на фитнес няма да тръгна. Аз съм от хората, които си създават правила, за да ги нарушават. Асансьора идва и се качвам.
Дори не паля лампата в стаята. Седя си ей така на тъмно и се чудя защо преди броени минути прерязах гърлото на щастливото птиче, дето веднъж кацало на рамото. Аз съм от хората, които мислят, че птичето по-скоро ще ги осере, отколкото да им даде щастие.
Освен това никак не съм перфектна. Сутрин задължително се успивам, а после в работата обяснявам как „абе, тая София съвсем се е претъпкала, баси задръстванията, баси чудото, начи!” Винаги закъснявам за среща, а после излизам с номера, че то нали точността е пълна загуба на време.
Не подреждам сака си от морето дълго след като съм се върнала. На бюрото ми стои плажно мляко, а календарът показва 23 октомври. Веднъж забравих да изхвърля кофата с боклук една седмица и от гнилите ябълки вътре се зароди жив организъм.
Лакирам се в последния момент, а после половината лак остава по волана на колата. В 90% от случаите се гримирам на огледалото за обратно виждане. В другите 10 – въобще не се гримирам. Когато се прибирам, хвърлям якето си на леглото, а не на закачалката. Поради същия навик дрехите ми се намират по-скоро по столовете, отколкото в гардероба.
Имам десетки натрапчиви мисли, невроза и страх от летене със самолет. В театъра винаги сядам на местата по края, защото страдам от клаустрофобия и се налага да излизам по средата на пиесата. Гледам порно често, но не си падам по аналния секс.
Поглеждам към петия етаж отсреща. В стаята на Ясен също е тъмно. Надявам се не съм го обидила с нещо. Надявам се, че скоро ще си намери приятелка, която да изпраща до асансьора. Надявам се майка й да го хареса.
Всъщност в това не се и съмнявам. Просто Ясен е перфектният мъж.
Мразя се, че никога няма да обичам човек като Ясен.

6 коментара:

Анонимен каза...

Много приятно! Като го прочетох, ме накара да се усмихвам. Дори и когато го прочетох втори път след известно време.
Иначе героите са така описани, че не можах да не се сетя за онази реклама на "Спрайт", "Къде сбъркахме?"
А дано някой ден девойката се усети, че за някои неща мнението на "хората" е правилно и си струва човек да се съобразява с него. Обаче за други неща "хората" да си гледат работата. И да не се мрази, че не се влюбва в "правилните" според хората мъже.

Боян

Emin Bei каза...

Всъщност може би Ясен иска да избяга някъде в третия свят от цялата тая дисциплина и да се оригва, пърди, краде, да пие и да се бие, да ебе свободно жени, може и пък мъже, да се друга...

Но, както ти се си го слагаш така "не съм за Ясен" така и за него горнтото са само мисли докато прави лицеви опори защото така трябва, пък е просто пораснало моче без детство.

Прекрасен текст - всъщност това ми е коментара, другото са глупости, защото съм глупак

Анонимен каза...

Аз да ги чакам извънземните да влезат през парадния вход/демек с чиния,както му е реда/.А те били вече тук.Имитиращи живот,съгласно копнатата програма "съвършен мъж".
Много ми хареса написаното.От Ясен ми настръхна косата.

Denia каза...

Чудесно те разбирам. На кого му е притрябвал перфектен мъж! Много по-весело е да живееш с изрод, който си ляга в седем сутринта, танцува гол из къщи, пие всякакъв алкохол (стига да има) и никога не ти прави забележка, че ядеш в леглото.

Nadia каза...

Много хубаво..
Съвсем случайно попаднах на блога ти и засега само този постинг прочетох, но много ми хареса!
За Ясен, теб и всичко останало не бих могла да кажа много, само това, че понякога сами не познаваме себе си. И това, че може би по-често трябва да даваме шанс на нещата, за които сме сигурни, че нищо няма да излезе от тях. Защото се случва от тях излязат и неочаквани, много красиви, неща. Говоря от собствения си, макар и не толкова голям опит.
Имаш моите поздравления!

selezniov.evlampy каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.