27 февруари 2008 г.

Зорница

_______________________

Винаги когато гаджето си тръгне, приятелките идват. Няма нищо по-неустойчиво и същевременно по-жилаво от женското приятелство. Ту е тук, ту го няма, като някаква пунктирана линия, която продължава до безкрай.
Преди се оприличавахме на „Приятели”. Аз бях Рейчъл, защото нито мога да готвя, нито да пускам пералнята, а освен това лицето ми е ръбесто като нейното. София беше Джоуи, защото винаги изръсва нещо нелепо. Зорница не знам кой е. Тя трудно се вписва в рамки.
Понякога й викаме каката, защото е по-голяма от нас. Понякога й подаряваме черна тениска на черепи, защото е пънкарка по душа. Рядко си слага лак за нокти, защото пръстите й са пълнички и някак не върви. Обаче много се гримира. Напоследък се е зарибила по един осемдесетарски грим – дебела очна линия и ярко червено червило. На нея й отива.
Зорница е спала с 53-ма мъже, ако точно ги преброи оная вечер. При това е правила тройка с двама 19-годишни. Според нея е много яко, ако мъжа има обица на кура и ако се задържи за повече от седмица. Последното рядко се случва.
- Копеле, понякога имам чувството, че в предишния ми живот съм била мъж и съм чукала всички пички наред. Сега някой ме е превърнал в женско копие и да ти кажа не е много сполучлив експеримента. – това ще ти каже тя, ако си една от най-добрите й приятелки.
Крача с ръце в джобовете към „Блейз”, защото имам среща с нея. Влизам вътре и минавам през бара за редовното черно Bacardi с кола. Докато чакам презаетата барманка мислено да пише sms-и на гаджето си, а гласно да обяснява какъв е тъпанар, се заговарям с приятели, познати, даже успявам и с един непознат. Всички са токова различни и същевременно всички си приличат по едно – работят в рекламни агенции. Или в краен случай се подвизават в някоя медия. „Блейз” е най-таргетираното заведение след „Най клуб”, мисля си, после се качвам на втория етаж и намирам Зоо да ме чака в ъгъла.
- Това от вчера ли е? – пита тя, докато гледа снимката, която бутам в ръцете й.
- Да. Погледни на какво се е направила София! Направо се обезобразихме! Много мразя да има фотоапарат в такива случаи.
- И ти, а? – изучава ме с поглед.
- И аз. Ама на мене не ми личи толкова.
- Имам история и аз от оня ден. Как се напих, мазало!
- Къде ходи?
- С тоя малкия дето се забих преди, нали съм ти разказвала? С него пихме в „Марихуаната”. После той ме заведе на няк’ъв пуберски купон, където аз изпих една бутилка вино сама и вече бях готова.
- Ха-ха!
- Да бе, мазало! После ходихме в „Тънка червена”. Малкият нещо се спече. Не искаше да оставаме никъде, където познавам хора и си тръгна. Аз започнах да пия с даскала ми по Photoshop. Той е друг даскал от тоя дето се забих преди 2 месеца с него, де. Оня беше по Illustrator.
- И откара до сутринта с тоя по Photoshop, а?
- О-о-о не, чакай! То най-лошото предстои! Будя се аз по едно време в някакво помещение. На някакво легло без гащи. До мен някакъв младеж ме е прегърнал и той гол... Аз нищо не виждам и не знам къде съм.
- Ха-ха!
- Започвам да си мисля, че това е тоя по Photoshop, защото последния ми спомен беше как с него пием текили на бара. И ми става кошмарно, защото грам не исках това да се е случило.
- Зоо, започваш да ме плашиш!
- Да, и аз се втрещих от себе си! Както и да е! Разбирам, че съм в „Тънка червена” все още.
- О! Там ли си без гащи?
- Ами не, намерих си гащите, ама трудно. На момчето му звъни алармата на телефона. Той става, светва лампата и аз в стрес и облекчение виждам, че не е тоя по Photoshop, а бармана от „Тънка червена”. Той нещо ми се увърташе вечерта, ама аз го отбичвах яко, до колкото помня. После съм заспала на бара върху чашите и те са ме завлекли в стаята. Той ми разказа на сутринта какво съм правила. Държала съм се гадно с него. Била съм се облегнала на стената и съм му викала: „Не ме пипай!”.
- Как сте стигнали до секс тогава?
- Да ти кажа той се е възползвал от мен. Аз съм била труп. Явно съм се събудила, защото после имам някакъв спомен от секса, но все пак... Нямам идея! Скъсала съм лентата брутално. И понеже пия от няколко дни, вчера вече бях нечовешки зле.
- Поне сексът ставаше ли?
- Ми да. То ние го повторихме и на сутринта, де, ама аз все още не знаех с кого се еба.
- Ха-ха-ха! Как не знаеш с кого се ебеш бе, изрод?
- Мислех си, че е тоя по Photoshop, казвам ти. Защото той е последният мъж, който помня. После изведнъж съм с някой в едно легло. Какво друго да си помисля? А то непрогледен мрак! ... Иначе барманчето е симпатяга. Държа се много мило. Прегръщаше ме нещо.
Поглеждам я. Само тя е способна да разкаже всичките си бруталии и после изведнъж да се разнежи. Понякога имам чувството, че в нея живеят двама. Единият – мечтател-романтик, който реди светло бъдеще и другият – пънкар-бруталист, който маца с черната боя отгоре. Пак я поглеждам. Свеж грим на изморена физиономия от вчера и особен блясък в очите.
- Сладък ли е поне?
- Да, сладък е. Замина за Стара Загора за няколко дни. Аз не му казах как се казвам, макар че той попита на сутринта. Но реших това да остане загадка за него.
- Е, има логика! Първо трябва да разкриваме вагините си, а после имената.
- Като се разделяхме, той ме целуна и каза – „Знаеш къде да ме намериш”
- Романтик, а.
- Да, мило е момчето. Ама не ми е баш по вкуса. Де да знам. То аз на сутринта бях още пияна. Не знам и аз какво ще стане, дали ще го видя повече въобще. Ама тая вечер беше толкова абсурдна. На всичкото отгоре Ру и Ивка бяха с мен и се драскаха с маркер. И на мен нещо ми драскаха, ама аз не помня. На сутринта видях, че имам писано на гърба „Сузи” в сърце със стрелка и изкуствена бенка на лицето. Едвам го махнах, казвам ти! Въобще като изваден от „Trainspotting” ми е този петък, мазало! Накрая Ива ми беше написала бележка, че ме оставя да спя в бара и на сутринта Пешо ще ме отключи.
- Кой е Пешо?
- Бармана... Така че София да не се срамува какви ги е вършила вчера.
- Да, нейните изпълнения ми бледнеят пред твоите.
- Абе, мани! Такива истории не ти трябват. Те са забавни, но отстрани. Баси, на 25 съм, а се държа като на 19!
- Споко, всички сме изпращели. Това е само някакъв период.
Или поне така се надявам. За малко се умълчаваме. После разказвам историята на София от вчера. Как се напи нечовешки и налази две лесбийки в тоалетната на “My club”. Никога не е късно да откриеш, че си бисексуална. Особено като се намериш сред гей-лесбо парти и музика от 80-те. На сутринта й дойде малко в повече спомена от снощи. Обади се на гаджето си и прекара целия ден с него. На мен изпрати sms: „Това, което стана снощи... Забравяме го.”
„А то какво толкова е станало?” – върнах й аз.
Тази седмица повече не се видяхме.

4 коментара:

Анонимен каза...

Prekaleno e brutalno tova. Ne go e kazala jena sus sigurnost.

Ivan каза...

Напълно е възможно да го е казала жена. А и да не го е, кво ти пука: яко е:)

Dimitar A каза...

хаха... прочетох 3-4 поста ... посмях се доста - доста добре... мерси :)))

ако те видя някой път по тия blaze mlaze и т.н. ще те черпя едно мохито :)) въпреки че как точно ще те позная не знам ама бих го направил :П

аре... keep on funnin' :)

Анонимен каза...

Pesho-barmana ot Tynka chervena mi e malko autistichen, inache e goliam simpatiaga. Abe romantik napravo :):):)

Vyzmozhno e da e kazano ot Zhena.
Slushal sym podobni istorii. Ama dali sa istina....