Коледата невъзможна

________________________________


Когато товарният влак на любовта мине през теб, след това е доста трудно да се изстържеш от релсите. Наподобяваш анимационен герой на напушен сценарист. Пичът ти е нарисувал пътека, но е забравил да ти нарисува крака. Не ти остава нищо друго, освен да се обадиш на приятел. Отивате в „703” на топло мляко с канела. Гледаш мълчаливо как на прозореца две капки дъжд се вливат в една. После май правят секс. После тройка.
- Заеби го тоя. Не си заслужава. – усещам несигурна усмивка отсреща.
- Просто е малко грубо някой да те качи на дървото и да се окаже, че черешката я няма, разбираш ли... – отговарям в метафори, за да не се издам колко ми е шибано накриво всичко.
- Виж сега. Никой не може да ме убеди, че един мъж на към 30 не те иска теб на към 20, дето идваш от страната на приказките. Тоя явно е пълен олигофрен. Сега може да ти е гадно, ама поне си на чисто. Оцеляваш и толкоз.
- Навън май е студено, а? Той ще ходи събота и неделя на планина.
- Да, бе – да получи прозрение сигурно. Да се пробва в големия каньон. Аз много робувам на предразсъдъци и все си казвам, че нямат значение, ама накрая се оказва, че важат. Например Лора не сваляше капака на чинията, а аз да. Това никога няма да се промени. Така и при вас. Просто не сте един за друг. Отписваш го и толкоз. Стига си е забравял пантофката. Вече е тиква!
Няма нищо по-лесно от това да запазиш достойнството си, когато това не се изисква в задачата. И нищо по-трудно от това да избуташ меланхолията от нивата на сивото си ежедневие. Тя е като огромно овче стадо, което е навлязло и тича хаотично в осем посоки. Опитваш се да го овладееш, а то още толкова се разпилява. И тъпче реколтата, мамка му!
Колкото и да си я направил с любов, накрая винаги трябва да развалиш коледната украса. А ми струваше точно 112 лева, кило нерви и около 6 часа тъпчене в кишата. Естествено с най-неподходящите обувки.
- Коледните празници са супер, но на мен никога не ми остава време да украся вкъщи. – каза Орлин и натисна бутона ми за активация.
Така се озовах с две торби гирлянди, една елха, един бял коледен спрей и два броя святкащи лампички. Въобще нечовешки капитал да сътворя най-секси украсата, която той някога си е представял. Целият ден обикалям с Ася по „Графа” и възторжено обяснявам как „леле-леле, колко ще е яко всичко”, „той така ще се зарадва”. Ася и тя се радва заради мене, пък и тя си има гадже за празниците, така че всичко е окей.
Само дето има дни, в който онзи отгоре сякаш ти казва: „мацка, днес няма да ти се получи”. А после само ти гледа сеира и повдига крайчеца на лявата си устна в усмивка.
Аз обаче имам неприятния навик колкото повече нещата се сговняват, толкова повече да се опитвам да им стъпя на врата. При което затъвам до ушите в лайна, естествено.
Като начало просто отключих вратата. След това се случи следното, но не непременно в същия ред:
1. Елхата явно нещо беше дефектна, защото не искаше да застане права, мамка й! Накрая стигнахме до компромисен вариант – завързах я с една гирлянда за тръбите на парното и тя се нави да стои права... За известно време.
2. Понеже съм почитател на лукса, бях накупила от най-скъпите гирлянди – по 10 лева парчето. Едни дълги и дебели такива. Приличаха на лайно, изсрано от кучето на Гъливер. И нали са по три кила едното и тиксо не ги лови. И на тях мамка им, и на цялата Коледа, баси! Накрая просто ги закачих за прозорците, щом толкова искат да е на тяхната. А те застанаха като изхлузени шарени ластици от прашките на проститутка.
3. В хола му има един огромен прозорец, дето той при ремонта ще избие до земята, и така всички, които си разхождат кучето в Южния парк, ще ни гледат как се чукаме. Та на тоя прозорец исках да напиша “Merry Christmas” и той като влезе, надписът да го удари по челото. После почти да се просълзи и да се чукаме, нали. Нищо, че никой няма да ни гледа.
- Абе, аре стига с тия английски глупости. Ние българи ли сме или к’во? – мрънка Ася през цялото време, защото е доста националистично настроена - Напиши му „Честита Коледа” и т’ва е.
Аз обаче си държа на “Merry Chistmas” и започвам да го пиша.
За най-непоправим мой ужас и най-голям смях на Ася шибаният спрей свършва точно на „y” на “Merry”. По-лошо нещо не ми се беше случвало, откакто един пич свърши, още като си съблякох суитчера. И в двата случая бялата смес е излязла от бутилката, ама не по разписание. Ася или жестоко се гаври с мене, или се опитва да ме развесели, защото подмята нещо от рода на:
- Сега като те попита коя е тая Мери, можеш да му кажеш, че си я извикала довечера да си правите тройка. Ха-ха!
4. Аз запазвам самообладание и решавам, че има светлина в тунела. Вадя лампичките и ги навирам в лицето на Ася, да види, че все още не съм свалила картите напълно. И това ми било приятелка! Мушвам кабела в контакта и се чува глухо „Бау”. Не само, че нищо не светна, ами контакта от бежов стана черно-кафяв, спаружи се и се обърна навътре. Сякаш и той не искаше да има нищо общо с мене, мамка му!
Повтарям същото упражнение с другите лампички в друг контакт. Бау! Мамка му!
Вече и Ася нищо не говори. Само от време на време намества елхата. Аз седя на дивана и ми иска поне да ме беше треснал ток. В джоба си имам 40 стотинки, които дори няма да ми стигнат да си купя куршум и да се застрелям. Да не говорим за нови лампички. Ася и тя няма една стотинка, ама аз не се предавам:
- Абе, гаджето ти дали не може да ми даде 10 лева до утре?
Ася звъни по телефона. Говори нещо с него. Затваря.
- Каза, че може. – обяснява, ама не е много вдъхновена. Разбирам я. Приятелството си е приятелство, но времето е секс. Вместо да пътува в 102, за да се гушка с любовта на топло и сухо, трябва да седи с мен и да ме гледа как пиша S.O.S. в снега. А после на всичкото отгоре двамата с гаджето й да затриват следите и да зъзнат на студа до моята лудост.
Стефан е бърз и отговорен. Идва точно след 10 минути с такси. Стефан е пич. Взимам 10 лева от него и веднага го записвам в графата „номинация за най-добър приятел”. Той гледа скептично цялата каша из апартамента и се чуди как точно от нея ще направя кекс. Вътрешно май си обещава никога да не дава ключовете от тях на Ася, а външно обяснява, че не е станало кой знае какво. Добре, че поне електро-инсталацията не е изгърмяла. На тръгване се опитва да влее малко разум в коледната ми глава: - Знаеш ли какво. Съблечи се гола, легни на дивана и така го чакай. Той може и да не забележи какво си направила. - Двамата много се смеят.
Моментално отписвам Стефан от номинацията. Тичам до супера, купувам лампички, връщам се. Не работят. Оня отгоре вече съвсем се забавлява. Отивам пак до супера, вдигам скандал - дават ми работещи лампички. Всичко започва да се нарежда, само дето вече няма читав контакт, в който да ги включа. Влача някакви разклонители. Лампичките светват! Тръшвам се на дивана, ама не гола, нали и зачаквам.
И ето той се появява! Виждам симпатичната му черна „Мазда”, която е доста стара, обаче му отива. Тичам между елхи и разклонители, гася лампите. Пускам любимата му песен на Pearl Jam. Той влиза.
Явно в него нахлуват противоречиви чувства, защото стои насред собствения си хол и гледа объркано. Лампичките гаснат и святкат ритмично в различни цветове. Той май се усмихва.
- Коя е тая Мери? – пита ме.
- Абе, дълга история! – отсичам аз.
После съм заспала.