18 февруари 2008 г.

Стара история

_____________________

Неделя е денят, в който хем нищо не се случва, хем го прави по особено спокоен начин. Тогава е моят casual Friday. Размотавам се по дънки, тениска и суитчър. Косата ми е прибрана, а маникюрът е лишен от обичайните – заздравител, червен лак и безцветен отгоре. Седя в „703” пред чаша мляко с какао и канела и потресаващо за диетолозите количество захар в нея. Левият ми крак се поклаща небрежно, а дясната ръка държи списание. Чета. Не за да избегна неловката компания на самотата, а за да не мисля. Кофти скъсване.
Докато търкалям очните си ябълки по редовете, чувам плътен мъжки глас:
- Тези познания ще ти пречат в живота. Ще останеш с малко приятели.
Около 45- годишен, предполагам, висок с добре поддържано тяло. Обръщам се. Бинго.
- Аз и сега не съм с много. Кои познания? – питам.
- Общата култура. Многото информация ще те отдалечи от масата, а тя от своя страна ще те изолира, девойко.
- Какво предлагаш?
- Нищо. Това е проблем на човечеството, който остава неразрешен. Колкото по-прост си, толкова по-добре живееш. По-спокойно, не по-добре. Лукс е да живееш просто. Как се казваш?
- Ева.
- Ева коя?
- Просто Ева.
- Много секси звучи.
Мъжете над 45 винаги знаят какъв комплимент да ти направят. Няма значение, че те срещат за първи път. Те са като опитен колекционер. Ти – като произведение на изкуството. Изучават те, наслаждават ти се, избърсват ти прахта и засияваш по-силно, дори от времето, когато маслената боя все още е стояла незасъхнала по теб. Те са срещали толкова Еви, Вери и Виктории, че събрани заедно, правят число по-голямо от списъкът на Шиндлер. В битката за всички тези вагини, са научили безпогрешно как да се придвижват безшумно по пътеката на любовта, как да стрелят от засада, как да улучат право в сърцето. - Това ми липсва като контактувам с девойки. Флирта... Някак си не е редно да ти говоря за секс.
- Щом се притесняваш – недей. За мен не е проблем. Мислиш нещата преди да са се случили.
- Може би си права. Засега ние просто се забавляваме. Сексът не винаги е в менюто.
Сексът с мъж над 45 е сякаш баща ти те учи да караш колело. Или дори още по-хубаво - сякаш се учиш да плуваш, а около теб има невидим пояс. Каквото и да направиш – никога няма да се удавиш. Където и да сгрешиш – винаги има кой да те поправи. Отпускаш се и правиш неща, които дори не си помисляла. Защото щом веднъж легнеш с човек, възрастен колкото баща ти, всичко останало е позволено.
- Влюбена ли си?
- Не. От толкова време не съм била, че дори съм забравила симптомите.
- Толкова млада, а с опит. Последно се влюбих преди 20 години. Какви са симптомите?
- Нали ти казах - забравила съм. Аз се влюбвам трудно, но силно и за дълго. Като кучетата.
- Да ти ги припомня ли?
- Да.
- Лягаш с мисълта за един човек. Уж заспиваш, а си мислиш за него. Будиш се с чувството, че не си спал. Той е в главата ти нон-стоп.
- Хубаво ли е? Звучи ми като преразход на енергия.
- Силна си, но любовта е болест. И на теб ще ти дойде времето.
Мъжете над 45 винаги са поети в любовта. Те не са сигурни колко още им остава. Колко удавника ще успеят да спасят. Примирили са се отдавна, че следващата може и да е последна. Затова искат да го направят по-възможно най-романтичния начин. Те са естети. И ако красивият край е само този, в който ти се давиш, са съгласни да те оставят сама във водата. Да те гледат как плискаш истерично, как зениците ти се уголемяват от ужас и гълташ вода. Твоят последен писък е финалът на тяхната поема. Въздействащ. Затрогващ. Сладникав като края на „Титаник”.
- Бях влюбена, но не свърши добре. Видях се слаба. Не се харесах.
- Да, безпомощни сме.
- Тогава защо да си го причиняваме?
- Неизбежно е... Това е нагон.
- Знам за нагона и го харесвам. В повечето случаи се реализира като секс.
- Супер си! Ако беше 10 години по-стара, пиши ми влюбен в теб.
Мъжете над 45 са истински в тяхната фалшивост. Когато ти казват, че те обичат, те наистина го мислят. Когато се кълнат, че любовта ви ще е вечна, те искрено вярват в това. Нищо, че утре на улицата ще минат покрай теб като съвършени непознати, защото съпругата е подразбрала нещо. Те никога няма да напуснат семейното блато. Няма значение колко лошо мирише то. Ще излизат от време на време на лов в океана, но ще се връщат винаги, щом докажат на себе си, че все още ги бива, да, все още могат да опъват лъка и все така стрелят безпогрешно. Мъжете над 45 имат его по-голямо от озоновата дупка.
- Искаш ли да се разходим? – пита той.
- Неделя е чудесен ден за разходка! – съгласявам се.
Оставям дребна банкнота на бара и се измъкваме.
- Мъжете над 45 са най-приятната едноседмична почивка, на която можеш да изпратиш изтощените си тяло и душа. И на всичкото отгоре се учиш да плуваш. – казах след седмица на моите приятелки.

8 коментара:

Анонимен каза...

Интересно звучи, но не е истина. Дори на мен дето съм със седем- осем години по- малък от 45 годишните, в тази възраст са ми оеснафели и скучни, надувки. Дето слушат само джаз, пушат пури, миришат лошо и пускат тъпи лафове от 1985г. Иначе много мотивирано си го написала и ми харесва :-)

sovichka каза...

Борис, този не слушаше джаз. :^) А дали е истински ... Всеки за себе си преценява.

Анонимен каза...

Никое минало не е идеално :-))

Анонимен каза...

След 20 години ще ми е интересно да прочета как 45-годишната Ева казва на своите приятелки, че мъжете под 25 години са най-приятната едноседмична почивка, на която можеш да изпратиш изтощените си тяло и душа. :)

Боян

sovichka каза...

Боян, харесвам начина, по който мислиш :^)))))))

Анонимен каза...

клик,клик
какво за жените на 45 ?
на какво могат да те научат :) ?

няма ли някой Цветомир да разкаже и за тях, дееба..

Анонимен каза...

кимам ентусиазирано.
на мен много ми харесва и временният статут на фаворитка - на тридневната "любов на живота му".
страшна работа са тия 45-годишни.

Unknown каза...

Почувствах се толкова преждевременно остарял - "едва" на 32 съм, а част от определенията ти така ми паснаха, особено алегориите с блатото, океана и стрелите, че се подтиснах леко и една тиха тъга в стил "хубаво беше, дори неизбежния финал" ме налегна. Следобед.