Мъжът като Дядо Мраз е мъртъв

_________________________________________________

Мъжът на моето детство беше дядо Мраз. Той беше достатъчно недостъпен, така че да го искам винаги; достатъчно щедър, така че да не го забравя никога и достатъчно артистичен, така че да не мога да го заменя с друг.
Беше човекът, който причаквах ту на балкона, ту зад вратата, само и само да го видя поне за миг. Защото Рая от 1-и „Г” вече го беше срещала на някакво тържество и твърдеше, че има голям златен пръстен с червен камък на малкия си пръст. Това не го пишеше в нито една приказка, освен това не харесвах Рая и ето ме стоя пред целия клас, леко притеснена - с изпотени ръце, но готова да я притисна в ъгъла:
- Дядо Мраз няма златен пръстен на малкия пръст! – треса се аз.
- Напротив. С него той се телепортира в домовете на хората, за да остави подаръците. – отговаря спокойно Рая.
- Глупости! Той влиза през комина. – изстрелвам уверено, защото съм го виждала десетки пъти по телевизора.
- Във вас комин да има? – пита Рая и тотално ме засрамва пред целия клас.
Стоя с пламнали уши насред стаята и няма какво да кажа, просто защото наистина нямаме комин. Седнах на столчето и намразих още повече Рая. Оттогава спрях и да причаквам дядо Мраз зад вратата. Знам ли го къде ще се телепортира тоя дебелак?!
Вече като по-голяма разбрах, че белобрадият старец не съществува, но също така разбрах, че баща ми може достойно да го замести. И то по всяко време на годината. След командировка в Русия – с матрьошка, след командировка в Париж – с кукла Барби с бебе и след завършване на 4-и клас с отличен – с мъжа на Барби – Кен и то на кон със зелен панталон и черни ботуши. Благодарение на последната придобивка станах най-популярното момиче в училище за две седмици, докато на Елена от 4-и „А” не й донесоха огромна тъпа кукла, която имаше руса коса чак до глезените и дрънкаше някаква противна песен на Доли Партън.
Когато смело нагазих в тръстиката на моето юношество, установих, че дядо Мраз може да бъде всяко момче, което гледам достатъчно дълго, а после целуна. След това трябваше само да посоча с пръст витрината. Така се сдобих със сребърна шнола за коса, 4 палитри гримове, златни обеци във формата на сърце, дантелено бельо и няколко херпеса. За съжаление по това време разбрах, че съм моногамно увредена. В един ден целунах Пешо от 9 „Г” и Марин от подготвителната паралелка. До голямото междучасие двамата някак бяха разбрали за „измамата”. Първо се сбиха помежду си, а после се изредиха, за да си вземат подаръците обратно. Така се озовах насред двора на училището – без сребърна шнола и златни обеци. Обаче в никакъв случай засрамена, въпреки че всички ме сочеха с пръст, сякаш бях манекен от витрината на лъскав магазин, на който му е паднала ръката, или е останал по някаква причина без перука, или най-малкото там, където се намира сърцето, има празна, куха дупка.
Днес - малко след 25-тия ми рожден ден и дни преди Коледа, съм сигурна, че дядо Мраз... съм самата аз. Финландският дебелак е мъртъв и погребан окончателно. И то не само телом и духом, но и икономически. Дори типичната мутра не може да го замести. Просто защото тя също не подарява. Съюзи се с хитрата лисица и отдава скъпи Кайени само за временно ползване, но не и като подарък. После си ги взима обратно, за да ги даде на следващата мис Снежанка.
А на нея не й остана нищо друго, освен да се еманципира. С идването на тази сложна думичка, дядо Мраз си отиде. Първо хвана артрит – краката не го държаха. После го налегна пронизваща кашлица, която обхвана белите му дробове, както вечерната мъгла поглъща панелните блокове. И така дебелият старец умря в една дълга финландска нощ. Ненужен. Забравен. Изхабен.
Снежанка намърда изтощения си от антицелулитни процедури задник на лапландския трон. Смени бялата рокля с черен outfit на PRADA. Сложи квадратни очила с тънки рамки на малкия си нос и започна да вижда надалеч. Чак до Доминиканската Република, където реши да прекара следващата Коледа с коктейл на плажа. И с приятелки.
Тя вече нямаше нужда някой дебелак да й подарява подаръци. Имаше нужда да управлява света. Не искаше да чака принца. Искаше да смести двете си кръгли като портокали гърди между световните амбиции на мъжете. Да забие ток там, където са минавали само мъжки подметки.
Ако има приказка днес, тя със сигурност ще е със знак 18+. Дори на джуджетата вече не им пука. Те половината са гей, а другата половина са се разпилели по съседни приказки. Отдавна знаят, че 21 век е векът на жените. В него няма място за дядо Мраз, Батман или Супермен. Камо ли за някакви гей-джуджета.
Това е векът, в който кралицата управлява това, че и съседното кралство. В който песента “It’s a man’s world” забива в дискмена. В който Снежанка реши да престане да чака тъпия принц. Стана, изплю отровната ябълка сама, поизтупа се и се записа на йога.
Младата госпожица така вкорави характера си, че половината мъжко кралство й завижда. Понякога дори се чудя дали не е някаква нова генна модификация. Понякога имам чувството, че Снежанка е травестит. Но не – тя дори е още по-безсърдечна. Уби дядо Мраз с лопата, зарови го в задния двор и направи градинско парти. С приятелки.