______________________________
Докато аз съм върху него,
Докато той е в мен.
Един пияница седи на тротоара
Със счупените си очи
И нощта рисува тъмни квадрати по прозорците на хората.
Докато целувам бенките му
Във формата на малката Мечка,
Над главите ни виси стар портрет на жена,
По-красива от Мерлин Монро.
А тапетите са мухлясали и накъдрени
Като изсъхнало парче пица.
Докато той оставя следи по врата ми,
Пътя на хиляди малки охлюви.
Жена му е до късно на работа,
Сърфовете прашасват
И нищо няма значение.
Докато ръцете ми се стичат по гърба му,
Ситен пролетен дъждец.
Кучетата са сами
И приятелите изчезват.
Докато мократа ми коса оставя мокри следи по възглавницата,
Майка му лежи в другата стая и не мърда с лявата си половина,
Парализирана.
Докато той е нежен като пуха в завивката.
Съседката се лакира в 2 през нощта,
Защото и тази вечер никой не я покани на чаша бяло вино.
И един старец скита в леглото си
В апартамент в центъра с високи тавани
И жълти портрети,
Отдавна забравен.
И се моли, всеки ден, моли се,
Да чуе как вратата се отваря
Или да умре.
Докато той ме чука,
Докато аз крещя.
Полилеят ни пази тишина,
Събрал в пашкулите си
Прах за три средностатистически живота.
Докато двамата свършваме е хубаво.
Телефоните са на вибрация.
Запалките в очакване.
Цигарите са заредени.
Докато пълним нашето квадратче с дим,
Аз съм мека и разнежена.
Сметана от разбити ягоди
И му казвам, че вече ще ни возят само феи.
На крилете си.
Че вещиците са погребани
С метли вместо кръстове.
Но не е така.
Говоря пълни глупости,
Но то е защото ми се иска
Само сега, само с него
Някак да повярвам,
че всички ние
Имаме шанс.
16 коментара:
Много силно! Браво.
Много добра поезия. Такива картини си прожектирах.. Финалът е супер, адски кеф да те чета!!
браво ного ми хареса а и преди време исках да ти пиша колко ме впечетли ония пътепис за едни мадами едната дето забременяла поради наивитет ли поради някавки други солидни аргументи както и да е..писах ти за Буковски и ДанФанте за херни Миллер и Керуак но май пощалиона дзъни само 1 път..като и да е ..еваларка за лириката дет се вика ю мейд май дей..весел уикенд и наздраве.
Страхотно пишеш. Направо си любимата ми авторка вече:))
миличка (лирическата аз), в главата ми е пълна каша, точно както си трябва
Покъртителна сетивност...във всяка дума. Благодаря сърдечно!
Колко е малко разстоянието между щастието и нещастието. Почти колкото между редовете които си написала. Имах две лели. Бяха богати и със самочувствие. Но толкова сами, че висяха по цял ден на стълбите, на по 70-80, перфектно гримирани и напудрени, и се надяваха някой да мине и да им обърне внимание. Без деца, без приятели. Получаваха по-голяма пенсия от многодетната ми майка. Починаха докато 'скитаха в леглата си В апартаменти в центъра с високи тавани И жълти портрети'. Бързо ги забравихме. Не ги харесвах, но ми беше много жал за тях. Не че не са имали достатъчно възможности. Така и не разбрах защо бяха останали сами.
- Случайни сме...
- Блуждаем в посока неясна.
- И сме ужасни...
- Не е ли прекрасно?
- Не ти ли е тясно?
- Незнанието считам за по-ужасно.
- А и наум е опасно...
- Казваш го гласно!
- Помогни ми с глаголите.
- Ако поискаш, намираш им място.
- Стрелките, и времето бясно?
- Това е склонение, частно.
- Нали ти казвам, случайни сме.
- Не е ли прекрасно?
- Кой е прекрасен?
- Не ти ли е ясно...Как беше пастелно... нещо, нещо такова - инвентаризация на спомените.
Глаголите отначало и поне както разбирам са символ на решителност.
Там някъде също:
През блюдото във плато от кристал,
до плод - натюр, от голото ти тяло.
Не питай мен: що бих си пожелал.
Кимни със поглед, като за начало.
пляс, пляс, пляс !!!
ве4е съм влюбена в душата ти:)пиши по-често!
Уникално...
интересно написано, совичка. напомня ми нещо но не се сещам какво. ти си от аристократично семейство както пишеш, затова дръж на нивото - всеки който не може да си позволи да заведе жена на хотел, където да й поръча шампанско в стаята, я обрича на блогърстване след прекараната нощ с него. хубавото чукане затова е хубаво, защото след него не остават други спомени звуци и асоциации, най-малко за жена му, освен за самото чукане. ей такъв аристократ на духа е за теб! ♥
Публикуване на коментар