30 май 2009 г.

Ти знаеш ли, че

______________________________

Докато аз съм върху него,
Докато той е в мен.
Един пияница седи на тротоара
Със счупените си очи
И нощта рисува тъмни квадрати по прозорците на хората.

Докато целувам бенките му
Във формата на малката Мечка,
Над главите ни виси стар портрет на жена,
По-красива от Мерлин Монро.
А тапетите са мухлясали и накъдрени
Като изсъхнало парче пица.

Докато той оставя следи по врата ми,
Пътя на хиляди малки охлюви.
Жена му е до късно на работа,
Сърфовете прашасват
И нищо няма значение.

Докато ръцете ми се стичат по гърба му,
Ситен пролетен дъждец.
Кучетата са сами
И приятелите изчезват.

Докато мократа ми коса оставя мокри следи по възглавницата,
Майка му лежи в другата стая и не мърда с лявата си половина,
Парализирана.

Докато той е нежен като пуха в завивката.
Съседката се лакира в 2 през нощта,
Защото и тази вечер никой не я покани на чаша бяло вино.
И един старец скита в леглото си
В апартамент в центъра с високи тавани
И жълти портрети,
Отдавна забравен.
И се моли, всеки ден, моли се,
Да чуе как вратата се отваря
Или да умре.

Докато той ме чука,
Докато аз крещя.
Полилеят ни пази тишина,
Събрал в пашкулите си
Прах за три средностатистически живота.

Докато двамата свършваме е хубаво.
Телефоните са на вибрация.
Запалките в очакване.
Цигарите са заредени.

Докато пълним нашето квадратче с дим,
Аз съм мека и разнежена.
Сметана от разбити ягоди
И му казвам, че вече ще ни возят само феи.
На крилете си.
Че вещиците са погребани
С метли вместо кръстове.
Но не е така.

Говоря пълни глупости,
Но то е защото ми се иска
Само сега, само с него
Някак да повярвам,
че всички ние
Имаме шанс.

17 коментара:

Petar Yovev каза...

Много силно! Браво.

Анонимен каза...

Много добра поезия. Такива картини си прожектирах.. Финалът е супер, адски кеф да те чета!!

Bruno Dante каза...

браво ного ми хареса а и преди време исках да ти пиша колко ме впечетли ония пътепис за едни мадами едната дето забременяла поради наивитет ли поради някавки други солидни аргументи както и да е..писах ти за Буковски и ДанФанте за херни Миллер и Керуак но май пощалиона дзъни само 1 път..като и да е ..еваларка за лириката дет се вика ю мейд май дей..весел уикенд и наздраве.

Анонимен каза...

Страхотно пишеш. Направо си любимата ми авторка вече:))

Анонимен каза...

миличка (лирическата аз), в главата ми е пълна каша, точно както си трябва

Анонимен каза...

Покъртителна сетивност...във всяка дума. Благодаря сърдечно!

Marina D каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

Колко е малко разстоянието между щастието и нещастието. Почти колкото между редовете които си написала. Имах две лели. Бяха богати и със самочувствие. Но толкова сами, че висяха по цял ден на стълбите, на по 70-80, перфектно гримирани и напудрени, и се надяваха някой да мине и да им обърне внимание. Без деца, без приятели. Получаваха по-голяма пенсия от многодетната ми майка. Починаха докато 'скитаха в леглата си В апартаменти в центъра с високи тавани И жълти портрети'. Бързо ги забравихме. Не ги харесвах, но ми беше много жал за тях. Не че не са имали достатъчно възможности. Така и не разбрах защо бяха останали сами.

vlad каза...

- Случайни сме...
- Блуждаем в посока неясна.
- И сме ужасни...
- Не е ли прекрасно?
- Не ти ли е тясно?
- Незнанието считам за по-ужасно.
- А и наум е опасно...
- Казваш го гласно!
- Помогни ми с глаголите.
- Ако поискаш, намираш им място.
- Стрелките, и времето бясно?
- Това е склонение, частно.
- Нали ти казвам, случайни сме.
- Не е ли прекрасно?
- Кой е прекрасен?
- Не ти ли е ясно...
Как беше пастелно... нещо, нещо такова - инвентаризация на спомените.

Глаголите отначало и поне както разбирам са символ на решителност.

Там някъде също:

През блюдото във плато от кристал,
до плод - натюр, от голото ти тяло.
Не питай мен: що бих си пожелал.
Кимни със поглед, като за начало.

cuteater каза...

пляс, пляс, пляс !!!

go! каза...

kill fuck die

Анонимен каза...

ве4е съм влюбена в душата ти:)пиши по-често!

Ani каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Bia каза...

Уникално...

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

интересно написано, совичка. напомня ми нещо но не се сещам какво. ти си от аристократично семейство както пишеш, затова дръж на нивото - всеки който не може да си позволи да заведе жена на хотел, където да й поръча шампанско в стаята, я обрича на блогърстване след прекараната нощ с него. хубавото чукане затова е хубаво, защото след него не остават други спомени звуци и асоциации, най-малко за жена му, освен за самото чукане. ей такъв аристократ на духа е за теб! ♥