______________
Петък. Целият свят е крив като траекторията на ранено животно. Вървя из офиса, а след мен остава кървава следа. Не искам никой да ме занимава, да трябва да говоря или мисля. Всъщност мисля през цялото време. Как се напих. Срещнах едно момче, красиво момче и правихме секс. После телефонът ми не звънна. Сряда. Четвъртък. Петък. Нищо. Целият свят ми е крив и се върти с лекотата, с която се изчукахме. Озовах се пак в същия шибан лабиринт – като 3-годишно хлапе, което пипа горещия котлон. Точно това съм аз. Единствената разлика е, че съм на 26.
Егото ми се е смъкнало в петите и квичи като пребито куче. Със сигурност трябва да се махна. Не мога да дочакам края на работния ден. Вкъщи хвърлям някакви дрехи в раницата, взимам белия си булдог и 20 минути по-късно се нареждаме на колоната излизащи от София. В най-лявата лента има верижна катастрофа – хора ръкомахат, говорят по телефоните си и тъпчат в остатъци от мигачи, пръснати по цялото шосе.
Излизам на магистралата и се плъзгам по нея като кубче лед в метална тръба. Знам пътя толкова добре, че мога да се движа със затворени очи. Наоколо есента е навлязла в най-силния си период. Тя е като 30-годишна жена – завършена, зряла, приспала демоните в главата си. Цветовете са ярки, пулсиращи, безумни. Цветовете са екстази. Сякаш онзи отгоре се е напил и е разлял напосоки палитрата с боичките.
От едната ми страна се изреждат Shell, MacDonald’s и отбивката за Пазарджик. Свивам вдясно и 10 минути по-късно паркирам БМВ-то си в циганския квартал на града – Пич ма’ала. Няма майтап! Блокът прилича на кибритена кутия, поставена вертикално. Във входа е студено, мръсно и тъмно. Сякаш си попаднал в някаква изпръхнала, запустяла изба, 5 етажа под целия свят. Разхвърляни по всички ъгли се веят паяжини и опаковки от вафла „Мура”. Двама цигани слизат по стълбите и говорят високо на техния си език. Когато ме виждат, спират и започват да ме оглеждат. Хубавото на това да ти е дошло в повече от всичко е, че нямаш страх от нищо. Просто ти е все тая какво ще се случи. Имам чувството, че мога да ги убия и двамата с голи ръце.
Подминавам и хвърлям един поглед на колата си от прозореца на втория етаж. Огромните й лети джанти лъщят на уличното осветление. Приличат на гигантски, стреснати очи, опулени откъде ще дойде опасността. Най-вероятно ги виждам за последен път. Майната му! Натискам звънеца на вратата вдясно и София ми отваря по клин, сутиен и чехли с муцуни на кучета.
- Аре, бе, копеле, колко време го взимаш т’ва разстояние?
- Имаше задръстване. – свивам рамене аз.
- Алкохол взе ли?
- Естествено!
- Супер! Много се радвам да те видя! – казва тя с мазна усмивка и ме целува по бузата.
Вътре ме посреща тесен коридор с най-кичозните тапети, които съм виждала през живота си и дълга пътека с цвят на лайно с тесни черни ленти от двете й страни. Холът е малък, притиснат от десетки мебели без никакво предназначение. На едната му стена се е проснал фототапет, изобразяващ пролетна гора и бяло, пенливо поточе. Нечовешко! Във време, когато цялата провинция се премести в София, моята приятелка отиде да живее в провинцията. Това може да го направи само тя.
- Погледни тука к’во е, копеле! Направо не знам как ще издържа!
- Аз не знам досега как си издържала?
- Ами не е лесно. Но ако нещата потръгнат, мога да изкарам доста пари от цялата история, така че просто се налага.
- Аха.
- В София как е?
- Все същото.
- Баси, как ми липсва тоя град, ако знаеш!
- Знам.
После се заемаме с бутилката Бакарди. Говорим си за останалите момичета, за секс, пари, дрехи и за секс. Колкото повече се напиваме, толкова повече говорим само за мъже. София е влюбена и очите й светят като две електрически крушки от по 100 вата. Само аз и Зу сме сами. Ние сме от отбора на лузърите. Носим сини потници с голямо “L” отпред и надпис „Ритни ме” отзад.
- Знаеш ли, днес една колежка в офиса ми каза, че има хора, които никога не намират половинката си. Просто ей така – не им е писано.
- О, я стига с тия глупости! – махва с ръка София.
- Мислиш, че не е вярно?
- Естествено, че не е. Всеки намира неговия човек. Въпрос на време е. Освен това трябва да започнеш да пиеш повече и да мислиш по-малко.
- Звучи добре.
- Искаш ли още? – пита ме тя и започва да замерва бутилката с поглед, за да установи точно колко сме изпили досега.
След още два часа шишето ревностно пази последните си 100 грама на дъното. Белият ми булдог лежи на земята и хърка на равни интервали, сякаш отмерва времето. Аз съм изпънала единия си крак и го галя бавно по протежението на цялото му тяло. София е легнала на дивана до мен и спи с ръка на лицето си.
Една спокойна вечер в Пич ма’ала - мисля си – точно от това имах нужда.
***
На другия ден продължавам по магистралата към Пловдив. Там ме чака Златко. Златко е златното момче на татко. Има верига нощни клубове в по-големите градове и на морето. Пред тях спират колите си хора, които могат да купят цялата държава. А може би вече са го направили. Въпреки това или напук на него, Златко кара 10-годишен кабриолет и не може да понася заведенията си. Златко е пич.
- Ако искаш ще ти запазя маса, но нали знаеш, че там ходят само гъзове и едва ли ще стане забавно.
- Няма проблем. Аз ще пия едно и се прибирам. – кимам аз, докато оставям раницата си в апартамента му.
Златното момче на татко живее в мезонет в центъра на Пловдив със стаи, които не мога да преброя на десетте си пръста и тераса – футболно игрище. От последния етаж виждам целия град с маломерните му светлинки, сякаш всеки човек е запалил по една свещичка и върви неотменно с нея. Никакви балкони и гащи на съседи. Пред мен се е изправил само паметникът на Альоша и то в такава близост, че мога да му ударя шамар зад врата.
Обличам черната си рокля и слизам сред хората-свещички. Те крачат по групи, купуват си дюнери и правят планове за вечерта. Стигам до заведението и се разминавам с коли, запушили цялата улица, които, ако се продадат наведнъж, ще покрият целия брутен вътрешен продукт на Обединените арабски емирства. На вратата ме посрещат блондинка и брюнетка и се заемат да ме настанят. И двете са толкова услужливи и сервилни, че любезния лос най-вероятно се е скрил в кенефа от срам и няма да се покаже до края на годината. Или поне, докато тези двете не се разкарат.
Сядам в едно от сепаретата и си поръчвам голям ром с кола. След малко ми го носят в комплект с чиния, голяма колкото лети джанти 19-ки, пълна с нарязано на тънки листа месо и кубчета пъпеш. Навеждам се към масата, за да видя по-добре. Пъпеш е. Откъде, мамка им, са го взели по това време? Опитвам го, а той има вкус на нещо средно между ябълка и круша.
Облягам се удобно назад с чашата в ръка и се оглеждам – клубът е пълен с изкъпани, сресани, напарфюмирани млади хора, облекли най-новите си дрехи за вечерта. Седят, мълчат и чакат нещо да се случи. Чакат цяла вечер и цял живот. Да срещнат любовта, да дойде момчето с бентлито и да погледне точно нея. Да разбере от пръв поглед, че може би не изглежда като девойката от FTV, която гримират на телевизора над нея, но крие нещо специално и уютно в себе си. Нещо, което ще покаже само на него. Свой малък свят, пълен с индивидуалности. Веднага щом той й се усмихне, тя на свой ред ще покаже белите си зъби, а после ще хукне да отваря портите на душата си – бързо и енергично като циганче-ратай, което посреща господаря си.
После този с бентлито наистина се появява. В първия момент дори не мога да го видя, защото до него блести млада жена, която ако не беше изтъркано, бих нарекла убийствена. Тя е руса, кисела и е най-красивото момиче, което съм виждала от месеци. Всички искат да я чукат. Дори аз. Девойките на сепарето до мен се оглеждат тъжно. Искат да имат нейните обеци, нейния нос, нейните тънки като стъбла на маргаритки пръсти. После някоя от тях се обажда и всички се смеят на нищо. Пият още известно време и изчезват от заведението. И тази вечер никой няма да ги погледне.
Другите остават. Надяват се да ебат, да ги забележат, да изживеят нещо невероятно. Нещо, което ще бързат да разкажат на всичките си приятели на сутринта. Ще държи мозъкът им буден и стържещ в 3 часа през нощта. Ще го преживвяват пак и пак. Обаче нищо. Нищо никога не им се случва. Млади хора, които седят в нищото, пият нищо и им се случва нищо. Забиват остатъка от цигарите си в пепелника. 10 фаса разстояние и пак нищо не се е случило.
Аз се оглеждам в дъното на чашата си, което значи две неща – първо алкохолът ми е свършил и второ – време е да тръгвам. Излизам и вървя по осветените улици. Градът е топъл и красив, но няма как да го оцениш. Защото винаги, където и да се намираш, алкохолът свършва и се прибираш вкъщи сам. Винаги.
87 коментара:
Макар и пресилени, контрастите са яки.
има хора, които никога не намират половинката си.
"Защото винаги, където и да се намираш, алкохолът свършва и се прибираш вкъщи сам" - смисълът на живота, Вселената и всичко останало. Напипала си квинтесенцията :)
като чета този разказ и ми се прищява да идва вече пролетта и отново да виждам ухилени хора по улиците.
тръпки минават през тялото ми,чета и си мисля,нима някои мее наблиудавал отгоре и е писал за мен :).
"Аз се оглеждам в дъното на чашата си, което значи две неща – първо алкохолът ми е свършил и второ – време е да тръгвам. Излизам и вървя по осветените улици. Градът е топъл и красив, но няма как да го оцениш. Защото винаги, където и да се намираш, алкохолът свършва и се прибираш вкъщи сам. Винаги."
Бих добавил алкохолът ВИНАГИ свършва ВСЕКИ ПЪТ се налага да тръгвам,и ВСЕКИ ПЪТ сам,и ВСЕКИ ПЪТ съм си мислел за хората които остават там,от над 25 държави нищо не остана в душата ми,нищо не остана в спомените ми.Но пътят ми никога няма да свърши.Като кораб скъсал и изгубил котвата си и броди като призрак неиде из океани и морета.Оставил се на океанските течения."
Совичка питам се това са само мисли през главата ти или просто сцени от живота ти,чудех се дали само моят живот е заседнал някаде на дъното на фекаллите
предният анонимен съм към по-предния аннимен
мисля че си прав,има хора
Grimm, надявам се това да не е смисълът на живота, иначе - благодаря ти! :^))
dzver, чакай, чакай! къде прескочи белите писти, греяното вино и улейте на Седемте рилски :^))
анонимен предпоследен, това са сцени от живота на една девойка. не само твоят е заседнал, но както казва майка ми - колелото се върти.
благодаря за коментарите и поздрави!
забравих да добавя - това с БМВ-то е доста селско, надявах се да е инцидентно в предния пост, ама явно не е...
Като го четеш е толкова холивудско, а като започне да ти се случва се чувстваш като в някаква дупка.
това с БМВ-то постига контрасти, когато е нужно. друг път описва образа на притежателката бързо и без много приказки. за това сме писали и преди, когато сложих думичката iPhone в един разказ и всички скочиха. тъкмо се чудех как никой не е приревал все още :^))
ще го правя и занапред, споко!
Сигурен съм, че този с бентлито е ял филии с лютеница като малък!
Абе нещо напоследък предпочитам да си пия вкъщи. Може да е от студа, но си мисля, че е чист мързел.
Да, и аз мисля, че съвсем не е задължително човек да намери половинката си. Смея да твърдя даже, че повечето хора не я намират, а правят компромис, който после им излиза през...абе през където се сетиш, разчитам на въображението ти. И да, алкохолът все някога свършва, дори да ти го поднася някой с двустайна кола.
Много приятен за четене (през работно време, хехе) пътепис, ако мога и така да го нарека :)
Краят разбира се е малко спорен...
Затова трябва да се пие предимно по разни вилички или хижи, защото:
1. Никога не си сам
2. Няма го момента с прибирането към къщи. Всички пият, няма кой да шофира.
3. Винаги ще се намерят хора на другия ден, които ще ти разказват подробно какви си ги вършил през изминалата нощ - обикновено неща, на които ще се пулиш невярващо и ще отговаряш с "да бе, да" :)
То при мен точка 3 е станала традиция... Сигурно е от нередовното пийване... или от чистия въздух, хех.
Хайде чакаме да четем нещо за улеите на седемте рилски и греяното вино. После да свършва зимата и да почват хората да са хепи, а? :)
Тъжно, тъжно... и ...истинско?!
Много хора не намират половинките си, защото очакванията им са прекалено високи и не осъзнават, че идеални хора няма и компромисите са неизбежни. В общия случай дори най-забавния/та се изтърква в един момент. Хората трудно забелязват това, което наистина има значение и има бъдеще. Перефразирано любовта е сляпа. Един мой познат, по повод на това, че се ожени на 25 за едно не толкова красиво момиче, подметна 'Е, винаги ще има по-млади и по-красиви'. Малко пълничка, но приятно лице, свястно момиче. Голeми симптатяги и дамата. И до момента (след години) самотните вълци около тях ги заглеждат видимо със завист. Не искам да знам как се чувстват по Коледа например. Не че са нямали или нямат възможност, но продължават да търсят. Стават все по-взискателни и все по-самотни. Е, всеки си има глава на раменете, някои искат да са сами. И за още една 'мъдрост' се досещам. Старите хора казват 'човек трябва да се жени докато е млад'. Сега от дистанцията на годините мисля че има страшно много истина в това.
До АнОнимния..
тук мога да поспоря с теб"хората се женят докато са млади ",не съм фенка на подобни твърдения ..жениш се когато усетиш че е дошъл момента и когато разбереш че си намерил човекът за теб ,млад ,стар ,когато и да е,а още повече защо човек да бърза,защо да пропилява хубавите си години,живей ,радвай се ,скачай ,танцувай..а утре се ожени,и след 5 години се разведи и остави детето ти да расте психически разстроено..
п.с:Совичка,продължавай да пишеш докосваш душата ми с разказите си!
anonimen, че к'во им е на филийте с лютеница? :^))
dzver, съгласна! :^))
fjuty, огледай се около теб и ти ми кажи дали е реално.
анонимен предпоследен, да имаш високи изисквания не означава автоматично да вярваш, че съществува идеалният човек, с който няма да ти се налага да правиш компромиси. второто е прекалено наивно, дори за идеалистите.
иначе сигурно наистина има хора, които са орисани...(егати думата:) да бъдат самотни вълци, знам ли...
анонимна последна, благодаря ти!
Цвета, много добър разказ.
К.
P.S. виж в в Перник каква културна революция се случва:):
http://golidumi.com/
Устната ми пари!
Не е от топлина, изгорена е...
Премръзнала, залепнала за непознатия под,
съхнеща и болезнено кървяща от последните погалили я капки алкохол.
Когато очите ми спрат да страдат,
поглеждам и от близко пред себе си виждам,
празна бутилка кореселин...
не е съвсем празна, няколко капки се гонят по дъното.
Дори няма светлина, която да си играе с тази течност.
Слава, на който и да е над/около/до/върху/с мен...
Фаса е изгорил показалеца и средния пръст на дясната ми ръка.
Не съм се запалил,
между краката усещам студено,
почти ледено петно.
Петно ли, цяла пързалка!
По жълта от Тиананмен по време на летен митинг.
Напикал съм се?
Кой ме би, че да се усирам така гнусно?
Кому бе нужно да злоупотребявам, лекичко... така, за пореден път.
Календара е паднал близо до мен,
часовниците не тиктакът.
Телефонът звучи от дъното на кенефската чиния, вибрацията скоро ще влезе в резонанс с критичната честота на каучука.
Само това ми остава,
свежа Трейнспотинг вода,
да ме залее в миг!
Ще получа просветление,
пробуждане,
абсолютен съншайн-курифей!
Не мога да се изправя,
крайници изтръпнали,
челюстта ми на една страна - схваната!
Очите все така кърваво премрежени,
непосилно ми е да виждам,
ококоря ли се, удря ме чак в гръбнака!
Болка, език прехапан,
вкус на желязо в устата ми.
Това е моят хемоглобин, чувствам че съм здрав!
Но психически... емоционално...
умирам!
За последен път!
Защото ти помахах, а ти дори не се обърна.
Захапа го, откъсна го страстно,
впи нокти в него, и го остави да допулсира последните си мигове на мокрия паваж.
Капките дъжд падаха върху него,
червения му цвят избеляваше, докато не зачезна съвсем, сливайки се с цвета на отмиващата го струя-безвремие.
Чувствам, че течността си е свършила работата.
Пречистен съм - отрових тялото си, за да намеря път към свободата от теб.
Сбогом!
анонимен К., ха-ха! ама верно си е културна революция - булка по бельо рецитира поезия, дето за нищо не става. :^)) поне циците да си беше показала, ами то пълна загуба на време.
le_grand_elf, леле, а после моите текстове били мрачни и депресарски!
Кхъ, well :^))
Благодаря.
Макар този път да не се отнася изобщо, ама изобщо за мен.
Първо, не мога да имам твоя петък, защото пия качествено(и количествено) и след това никакъв секс не ми е по силите. Дори мимолетен. :)
Второ, аз съм си намерил половинката. Или тя мен - спорно е кой кого. А пък вече не ми се спори.
И накрая, наистина ми е най-хубаво да пия в къщи. Ако ми е малко самотно, каня приятните за мен хора на гости. У нас идват само хора, които не се чувстват "на гости" - така се избягва служебната атмосфера.
След всичките глупости, които надрънках(все пак е 23.20ч.), искам да ти кажа, че кучето ти не е булдог. И не е бял.
Понеже вече обсъдихме IPhone-нцето и БМВ-то, а пък пропуснахме него. Вероятно е жълтеникав лабрадор. За равномерното похъркване съм съгласен.
Изобщо, прав е dzver - дай малко по-пролетно. Имаш нас, нали? Не е малко.
Хората също казват, че никога не се жениш за голямата си любов. Майната им, нека си говорят.
Не трябва да се правят компромиси. Най-малкото трябва да намериш поне едно нещо, което да ви свързва силно. Но зависи какво търсиш - някои хора искат изпепеляваща любов, други просто компаньонство. Може би в случая важното е да знаеш какво точно искаш. И да си го пожелаеш :)
Лека нощ.
Не трябва да чакаш, не трябва да подбираш, просто затваряш очи и се впускаш в страста... иначе винаги ще съжаляваш. Винаги!
sovichka предлагам ти среща :)
Имаме нов УЧАСТник, дами и господа...
Good luck!
"Хубавото на това да ти е дошло в повече от всичко е, че нямаш страх от нищо." :-) и не обръщаш внимание на поредното "Нищо", което обикновено на пук се появява, като че ли привлечено от останалите Нищо-та..а когато всички те престанат да те плашат вече, тогава грабни импулса и започни да ги превръщаш в "Нещо", а не продължавай да се блъскаш в станалата вече купчина от "Нищо" ...харесва ми, че като пишеш превръщаш всичко в Неща..., които забелязваш, чувстваш, мислиш и избягваш всячески от Нищото :-)
@Morrt и аз ти предлагам среща!
У нас или у вас, все ще е тая,
щото ще си пиеме и няма да се чувстваме като на гости.
Ъх... май съм сбъркала сайта... не е ли това сайт за запознанства?!
Сори! Чета отгоре - отгоре :)))))
видях, че се хвърлят предложения, харесах си пич и аз у кюпа...
Сори ... :)))))
morrt, и аз ти благодаря за коментара! на мен ми е най-добре, когато алкохолът е в комплект с приятели. мястото като че ли не е от особено значение.
имам, имам, колко да ви имам - ще спра да пиша и ще се ометете всички.
Green :^)) или ти си прекалено мил, или аз изглеждам тотално отчаяна.
анонимен последен, благодаря!
Светла, а-а-а, не пипай morrt - той е зает - ще има бой по капацинката! :^))
@ sovichka
Това е най-хубавото "имане". Затова и Светла ме кани на среща - защото само ЧЕТЕ, че пия добре. А ако ВИДИ колко...съм искрен, няма да иска да ме види.(Упс!)
@СВЕТЛА
Изправен съм пред голяма дилема.
Дали
"Да седна" и да се "омацам" едно хубаво, както аз си знам?
или
Да кажа "ДА" на Светла и да се "омацам" едно хубаво, както аз си знам?
Ти, на мое място, кое би избрала?
:)
За да не стане, че говорим зад гърба ти - печелиш първа награда в един блог. Има и доста коментари по-надолу в него.
http://asktisho.wordpress.com/2008/11/24/winners/#comments
morrt, не знам - оправяйте се... в който смисъл прецените :^))
анонимен последен, благодаря за информирането! видях, че съм material girl според коментарите, но не смятам да се оправдавам.
ако някой вижда в разказите ми само BMW, iPhone и т.н., то може би това му прави впечатление по принцип в реалния живот. точка.
Just a blind date ;)
@morrt,
не съм от плашливите,
но Sovichka така скокна, че се стреснах и не пипам :))))
Иначе моите духове в главата, можеха да се погонят с твоите ... :))))
@Sovichka,
Чест и почитания! - нахилена вдигам показалец и среден пръст стиснати един в друг, с оня специфичен жест, леко близвайки кузерката на фуражката.
Брей, къртиш все повече и повече, сериозно :)
И тук става все по-интересно :)
Светла, абе взимайте се. хубаво е да се обичат младите... пък ний ша помагами... с кот можим :^))
anonimen :^))
за да е точно... казва се: кот можи мИ...хе хе
лелййййй вийй си приказвайти (пишети) пък аз шъ си налея ;)
Пиле, дай нещо по розово де! Е не може само депресарската да го раздаваш! Ако трябва да ти пратя едни розови очилца? :)
@ СВЕТ: е какво ти пречи да си налееш и пак да пишеш :)
При повечето хора след една, две глътки ти идва музата.
GREEN: На мен специално не ми е нужен алкохол за да ми дойде музата или смелостта да пиша/говоря! Друг е въпроса дали се намира някой, който да издържи да слуша истината и искреността която те съдържат. А точно в настоящият момент съм изпаднал в един особен момент на искреност и думите се леят безспир ... а са доста болезнени! Хайде със здраве!
@Green
Ако може аз да отговаря на част от въпроса ти. По-точно, на първата част.
Отговорът е :
НИЩО!
Здрасти:)За първи път чета нещо подобно, написано от българин (а аз чета много). В смисъл, че хем ходиш по барове, мислиш съвременно и познаваш Златьо от Пловдив, хем пишеш така зашеметяващо модерно-поетично. Когато аз ходя по барове, напивам се зверски и изтрещявам, си мисля, че около мен има само клонинги. Не съм и подозирала, че от бара може да ме гледа някой, чиято душа осмисля нещата и се бори. Толкова си права за всичко, което казваш. И толкова болка прозира между редовете. Поне имаш дарбата да пишеш и да изливаш част от мъката, а понякога цялата. Аз също пиша и знам, че действа. Поздравявам те. Сега ще се заема да прочета и останалите ти неща. Предполагам, че ще се окажат вълнуващи:) А ако мога да си позволя да ти дам съвет, ще ти кажа, следващият път, когато искаш някой да ти звънне на другия ден, не му пускай от първия път, дай му време да стигне до тази интересна душа, за да иска да има още и още.. :) но ти си го знаеш.
Поздрави,
Елена
като няма нужда да се оправдаваш, що се опитваш ?
трябваше да се земете с тоя Динко...
Совичка пише добре. Ако не се лееше и известна доза злобичка и комплексчета от коментарите щеше да е доста приятно блогче. Отнася се баш за тези които си мислят че не се отнася за тях.
" Тя е като 30-годишна жена – завършена, зряла, приспала демоните в главата си."
Здрасти , Совичка ! Тези дни имах повод да си остана за по-дълго в къщи и познай какво? Изчетох почти целият ти блог. Няма да крия, че ми хареса - и как пишеш, и как мислиш..., и как пиеш ! Макар да съм разбрала отдавна, че както се казва в една реклама, " само с алкохол не става, трябва и ъкъл! "
Цитатът горе го сложих, за да ти кажа, че няма такова нещо като "приспиване на демони" или " завършеност ". Има временна умора, оттегченост и промяна в оборотите. Знам го от собствен опит. Независимо дали на 30 или 35. Просто " лудостта " / и слава Богу!/ продължава до живот. Ако я имаш разбира се! Ако имаш сетива и сила да я понесеш.
А иначе, леко ти завиждам, че все още можеш да ходиш по клубове. На мен вече тотално ми писна и честно, да съм си вечер в къщи и да зяпам огъня в камината..., осъзнавам, колко банално звучи, независимо с питие или без, по ме тегли. Знам ли..., може да е временно.
Поздрави!
Елена, здравей! :^)) благодаря за милия коментар. жалко, че не знам как изглеждаш, та като те видя другия път в бара - да те потупам и да си зяпаме двете :^))
поздрави и до нови срещи!
анонимен последен, то комплекси всеки има. на мен само злобата ми идва малко в повече, но явно и тя е начин на изразяване. един вид :^))
natalinda, приветник! много як ник между другото! веднага си представям главна героиня - протагонист в латиноамерикански сериал. в добрия смисъл, естествено. whatever.
радвам се, че си тук!
а относно нежеланието да ходиш по клубове - да ти кажа, май е от камината :^))
поздрави!
Ха-ха-ха, това с латиното не ми беше хрумвало. Животът щеше да е песен, па макар и чалга. Но нищо, нищо...
:)
natalinda-много си права
sovichka- нее само от камината
тя предава само известен уют и утеха,аз моита каминка много си я харесвам и червеното винце компле с нея.
По скоро е умората и ЕГН-то ни.
sovichka несе хващаи на думите относно разни бмв-та телефони и прочие,пиши си,ако ги няма тях няма да има тема за обсъждане :)).
Елена определено си попаднала на Блог които си струва вниманието,
бих аплекирал към всички читатили,гости и фенове на блога---несе хапете а просто си изказваите мненията,несе опитваите да се изкарвате над другите и да си мерите-дали сивото,дали бялото(вещество):)))),както се случи преди тема 2е,това е причината да спрЪ да чета някой друг блог.
мисля че е маловажно BMW-то 3ка ли е или кученцето дали е пикинез :)
макар че материалното показва стил и вкус
GOOD LUCK little owl
анонимен последен, има правила на коментиране. или критикувай адекватно и обосновано, или всеки път, когато обиждаш някой от коментиращите, ще трия. съжалявам.
С познания по литература на ниво детска градина :] сиреч чисто "потребителско" мнение:
Трудно ми е да направя връзка между лабиринт (нещо сложно и объркващо изискващо обмисляне) и ревящо дете пипнало горещия котлон (задействан прост и естествен механизъм за самосъхранение).
Мадама с тежкарско БМВ, бял булдог, вероятно добре облечена и ... раница. Че и вечрната рокля напъхана в нея. Жена никога не би се отнесла така към вечерната си рокля :) Протестирам!
Разхвърляни по всички ъгли се веят паяжини и опаковки от вафла „Мура”.
Паяжините и опаковките от фафли са прекалено различни неща, за да бъдат разхвърляни по един и същи начин. Визуализацията някак не е интуитивна. Звучи неестествено. Или нарочно?
А белия булдог изведнъж се появява в апартамента, без да се споменава как е стигнал до там. Аз го бях забравил още с излизането на магистралата. Къса памет. Пък и циганите при вида на бяла жена с булдог сигурно биха взели всички стълби в обратна посока за секунди :)) поне аз като си разхождам овчарката ме заобикалят със се градинката :)))
Защо лузърските потници са сини? :)
Млади хора, които седят в нищото, пият нищо и им се случва нищо. не бих могъл да го формулирам толкова кратко и точно :)
А дете пипнало горещ котлон не повтаря. "Дете което ПИПА горещия котлон" предполага че след това пак го пипа. Този път целенасочено и после пак и пак. Издребнявам ли? :)
Прекалено много анонимни тука та аз съм Калоян Пенов, не знам как се озовах тук, но прочетох всичко и бих казал само, че който не греши той не се учи, той не живее и блабла, като компютърджий (както казваше един приятел) опит-грешка е прогреса, не може само да се чете, така че действайте и умната/русата живота си тече :))
Ауу, тука голяма попрелка станала.
Ама, кажи, аз казах ли ти, а?
Казах ти!
Лабрадор е и това е. Кой бяга от лабрадор?!? Никой!
И за цвета съм прав - циганите не са го видели, защото не се откроява на ръждивата светлина от уличните лампи, прокрадваща се през прозорците на стълбището.
Въобще, преди да пуснеш каквото и да било тук, първо ще го пращаш по мейлите за коментар/критика/оценка и чак след това(повтарям - чак след това!) го пускаш тук, редактирано по вкуса на читателите.
Ама изречение стана...
Съгласен съм с Анонимен; и аз съм потребител и тъкмо щях да му обясня частите от текста, които не разбира, както аз ги разбирам, и му прочетох пак въпросите, и видях, че всъщност си ги разбира нещата. Значи лъже! За булдога първо помислих, че не е забелязал на втори абзац четвъртото изречение след първата запетайка, как булдога бива взет и занесен към колата, а после видях, че го притеснява че се появява пак отново чак в апартамента при приятелката. А иначе за всичко друго съм съгласен, освен с онова там дето такова и така :)
Тюх...докривя ми още повече от този цветущий образ на ежедневието-нищо!Ма ми дойде в повече русолявото,което е изплюло това оригинално четиво.Евала пич :) (копеле не ми 'аресва).Замислих се,че рядко може да се прочете истината ,пльосната ей така на черен фон и коментирана с удоволствието от четенето.Сещам се за siskata и нейното лаконично What the fuck?.
Животът пък ми прилича на онзи белият пес..докарва ми го на дрямка в будно състояние...много мисъл има еййй в тази Пич ма'ла.
А за либофтЪ-ще дойде,ама никой не я познава мамка й...при мен дойде и за малко да й видя гърба,'щото човеците сме налидничаво тъпи понякога.А ти совичка си униканУ -дръж я таз любов и недей рита нищото,щото все излиза Нещо :)
Усмивки
привет, Lili! и ти си пич :^))
благодарско за коментара и поздрави!
Значи лъже!
8| ...... aaaaaм ok .... това не разбрах, каква би ми била идеята? Просто написах елементарния си мисловен процес черно на бяло. Нищо, мисля че започвам да разбирам - ако коментирам то само позитивно и похвално. И все пак не разбрах защо синьо. На мен ми харесва цвета.
Кръстих се че стана много анонимно. Ако има някакво значение.
Булдога, не става въпрос въобще да пишеш само позитивни коментари.
не ти отговорих, защото смятам, че забележките ти са фактологически, дребнави и не ги разбирам.
какво значи добре облечена и не може да има раница? не можеш да бъдеш добре облечен и да си по кецове и дънки ли? девойката не пътува в outfit-а си на Прада към Пич ма'ала...
белият булдог изведнъж се появявал и не е ясно как е стигнал? ти сериозно ли? нали съм написала, че е в колата с момичето. как мислиш е стигнал - чрез телепортиране?
мога още много да пиша, но не виждам смисъл. не се обиждай - съвсем добронамерено ти отговарям.
и един съвет - гледай малко по-артистично на нещата. все пак това не е задача по алгебра, а разказче с елементи на литература.
поздрави!
Ти пък :) аз и литература, предупердих вече. Просто питах. Но чак пък да лъжа :]
Е некои по джапанки спортни мотори карат :) Сигурно съм свикнал да чета по проста литература. По описателна, да ме води. В случая някак не можа да изплува образ и звук, както съм свикнал. Както и да е де. Не е алгебра просто така дойде. И с алгебрата съм зле :)) ок артистично :)
А дали въобще съществува "половинка" за цял живот? При положение, че хората непрекъснато се променят - едва ли. Но пък е по-удобно да стоим при познатото, сигурно оттам се родил и митът за "половинката".
Иначе има и принцове на бели коне... В магазина, на щанда за детски играчки.
Булдог, сори, шегувах се! Правя се на интересен просто. Не съм те разбрал - мислех, че и ти се шегуваш в случая.
...но дори да не е винаги сам, някога и повече често по-правилно и доволно - да е така.
А най-лошата част е, че вечерта като се ливне към малкото утро, не са много онези които се сещат да ползват разумно полу_ съзнанието / тоновете / волята / времената / и пр. с изследователска цел. Че най-хубавия момент е когато си в двете среди - по средата на пропиления ден и средното от разбудено / дремещо изображение.
Гадничко е да чакаш....
P.S. във входа на кооперацийката ни честно съжителстват паяжини с брошури на кауфланд - и вярно, не са опаковки от вафла, но е възможно, сбират се по ъглите и - да, всеки ги вижда, само на брой мисля че се увеличиха.
Мда, като стигнах до момента в клуба и чакането и си казах - точно, точно! Точно това видях и аз след дълго отсъствие по дискотеките....именно този очакващ поглед - ти ли си тази? ти ли си ТЯ?
и женските преценяващи погледи - "..хм, калкулацията е че носи по себе си във вид на дрехи Х лева, очила за У лева, пие нещо различно от водка, значи не се борим в една категория, ще я погледна злобно само веднъж."
Много са се навъдили напоследък заведенията за мъртви души...Чудно си ги описала просто. Като пъпеш през зимата.
Пишеш прекрасно, страхотен изказ!
С или без БМВ, както някой те е критикувал по-горе. Както ти прецениш, така пиши.
Поздрави!
Разказите ти просто са супер. Редовно проверявам и чета с голямо удоволствие, не пиша коментари, за да не спамя ;) За мен всеки намира различна истина в нещо прочетено/написано, и не ми е ясно защо някой трябва да дава акъл на автора какво и как да пише :)
Пиши да има какво да четем, а някой ден, надявам се, може да има и книга?
В общи линии ми връщаш надеждата, че ще има отново български писатели ;)
biliana, благодаря ти! аз съм свикнала вече с критиките относно колко порочно и нередно живея и даването на насоки как точно ще ми се развият нещата занапред. :^)) странно, защото никъде не съм обяснила, че проповядвам ценности и морал. просто си пиша. whatever.
усмивки! :^))
manara, пиша, пиша, обаче и ти ми пиши :^))
книга ще има предполагам, но чак другата година. ще разбереш :^))
благодаря ти и на теб за милите думи и до скоро!
поздрави на всички и слънчева седмица!
"Есента ли почука" ;)
Работното заглавие на разказчето спокойно можеше нещо стилизирано есенно, но тогава щеше да е нещо.
На мен обаче ми е любим сезон и емоцията не ми се вписва в картинката.
А колкото до това:
"никъде не съм обяснила, че проповядвам ценности и морал. просто си пиша."
Оскар Уайлд е бил съден за такава простъпка и в присъщия си изящен стил по време на процеса е отговорил:
"In writing a play or a book, I am concerned entirely with literature - that is, with art. I am not doing god or evil, but in trying to make a thing that will have some quality of beauty."
Е, и аз да си кажа мнението.Много, изключително хубаво пишеш. Прочела съм почти всичките ти разкази. Изумителна чувствителост и способности за изразяване. Поздравления.
silvercoin, по-добре не бих могла да го кажа. поклон пред мастъра :^))
Ирена, благодаря ти за мнението и най-вече за четенето :^)) поздрави и на теб!
Тoва нищо изпоутрепа рибата фактически.
sovichka има Машина в главата
пасатор, трактор, валяк и горелка.
Благодаря за разказа.Да си омъжена с дете вече не ми изглежда толкова досадно:)И все пак...както казва Наталинда-демоните не заспиват ,само се уморяват:)
Бах тиа демони дееба!
sovichka, аре вече малко фентъзи плийз!
Ех тези анонимните :))))))
тези анонимните - навън на разходка, малко да им се прочисти главата :^)))
Абсолютно! Чист въздух и весела компания :)))
Мисля, че има нещо като "pattern" в любовните преживявания на всеки. Сякаш, независимо от това колко се бунтуваш или искаш да промениш нещата, попадаш в изходна позиция и трябва, не!, задължен си да зпочнеш отначало. Не съм привърженик на психоаналитичната теория, още повече, когато е приложена към литературен текст - все пак един автор, колкото се открива в своите текстове, толкова се и покрива, пресъздава, моделира себе си отначало и отново. Затова не мисля, че "Совичка" от текста се припрокрива напълно със "Совичка" в реалността. И това именно е прекрасното на всяка художествена форма, че можеш да избягаш, да си различен, да чувстваш различно, да виждаш през очите на някой друг - твоя герой. Всеки творец е в поне малка степен раздвоен, шизофреничен, в добрия смисъл на думата, защото в него живеят много импулси, много личности едновременно. "Совичка" според мен успява да предаде интимната шизофрения на твореца, останал сам със себе си, с тялото си, с душевността си...
Dimiter :^)) благодаря за обстойните коментари! интимна шизофрения е силно много :^))
sovichka: :)) То са размисли, породени от твоите текстове. Интересен повод да говорим за неща, които ни вълнуват. Аз ти благодаря :))
Ааа, значи пасатори и трактори може, а вибратори не може!?
анонимен последен, ха-ха! :^)) може, знаеш, но си има правила на коментиране. когато ги спазваш - няма проблем.
Цвета, безсмислено е да обясняваш това, което си написала. Звучи като оправдание. Няма да се харесаш на всички.
Тук сигурно трябва да има и някакво новогодишно пожелание, но не се сещам за нищо смислено :)...следващия път
grafozo
чета, чета и пак чета и си мисля: нечовешки усет към формата и премерено, ненатрапващо се съдържание. АДМИРАЦИИ!
Публикуване на коментар