Freedom and other disasters

_______________________________________

Живяла едно време една принцеса. Тя управлява сама собствения си дворец. Четяла женски списания. Падала си по фюжън кухня, както и по принца от Южното царство и веднъж седмично го чукала. Принцесата също така харесвала начина, по който принцът от Северното царство й правел френска любов. Затова понякога отваряла краката си и за него. Не повече от веднъж месечно и само след полунощ. Когато развявала златните си коси в съседство, тя отново обвивала дългите си крака около някой знатен принц. После кръгът се завъртал пак отначало.
Ако днес трябва да четем приказка на децата си, тя положително трябва да звучи по този начин. Не, не се шегувам. Никакви три дена яли, пили и се веселили, освен ако под това нямаме предвид, че принцовете са яли сочни манджи от лявата гърда на принцесата, пили са соковете на нейното възбудено тяло и са се веселили в свещения й храм, както наричаше дядо ми мястото, което днес повечето мъже без въображение наричат путка.
Ето това са историите на настоящето. И то не защото принцесата се намира в Турция примерно и няма никакви права. Въобще не! Просто днес принцесата е по-хедонистично настроена от всякога. Както и целият свят между впрочем.
Не знам откъде започна всичко. Още си спомням деня, в който майка ми четеше детски приказки, а аз върху оранжевите тапети мислено рисувах него – прекрасния принц с руса коса – едновременно смел и гальовен, с бял кон, който беше единствения ми проблем, защото къде, мамка му, се е чуло и видяло някой да си гледа кон в апартамента. Спомням си, че тогава много се притеснявах за животното, дори бях намерила един изоставен фургон, близо до моя блок, в който белия ат можеше спокойно да дъвче сено, докато стопанинът му ми предлагаше брак в нашата гарсионера.
После пораснах и видях, че принцове няма. Имаше само Геша от 3-тия етаж, който ми пипаше циците, ако му се отдадеше такава възможност. Единственото хубаво нещо в този период беше моето среднощно откритие, моята малка тайна и върховно наслаждение – порното. Вечер, когато родителите ми заспиваха, аз се промъквах в кухнята на пръсти и с трептящо сърце натисках копчето на дистанционното на номер 8. Там беше безплатния порно канал след 12. Там беше моят разкъсващ оргазъм. Там беше всичко, спестено от приказките. И беше жестоко!
Аз пъхах ръка под пижамата и с несигурни движения стигах до състоянието, до което днес отивам танцувайки. Моят принц от детството се беше превърнал в порно актьора от екрана, който шляпаше с огромния си кур върху клитора на актрисата, после го вкарваше вътре, после пак я удряше закачливо и накрая й го подаваше в устата. Няколко месеца по-късно порно каналът стана платен, но това нямаше значение. Аз вече имах нов герой, който рисувах вечер в тъмното върху оранжевите тапети. Вместо огромна шпага той имаше огромен хуй, вместо расов кон – расова мръсница.
Днес, когато дойде време наистина да срещна моя принц, аз съм се качила на една висока кула, премрежила съм слънцето с лявата си ръка и оглеждам напрегнато. Този е прекалено дебел, този е прекалено висок, този е прекалено тъп и то толкова тъп, че му личи от една кула разстояние. Минава още някакъв млад господин. Иска да му хвърля плитка да се качи при мен. Аз си казвам е, хайде, ако ще като Карлсон да изглежда, няма значение. Само да иска да ме спаси от целия свят и от самата мен. Обаче не! Взирам се и той не просто изглежда ужасно. Той може да бъде нает за дубльор на Шрек. Давай към следващата приказка, пич, казвам, докато клатя крайниците си от външната страна на перваза.
Постепенно ми прави впечатление, че всички поданици, които жужат долу в краката ми, са сами. Няма нито една двойка, само от време на време да се появи по някоя и то толкова рядко, че се чудя това мираж ли е или слънцето вече наистина ме напече. Мъже и жени се отблъскват като магнити. Разминават се, сякаш са в отделни коридори на лабиринт – не се гледат, не се усмихват един на друг, само от време на време се чукат, а после пак въртят из лабиринта. Ако можем всички да погледнем от тази високата кола, ще решим, че дружно сме полудели.
Защото ще ми обясни ли някой къде отиде оная любов от времето на соца и панела, оная любов тип „аз и ти завинаги”. Днес връзките между хората са аз и ти, ама до 10 щото после съм с приятели или където и да било другаде, но без теб. Днес хората живеят със своя индивидуализъм. Отношенията са еднократни – взимаш, обелваш и хапваш, а после отиваш да тичаш във фитнеса, за да се погрижиш за собствената си обвивка. Връзките са полуфабрикати – лесни за приготвяне и консумиране, но често от тях се образуват хемороиди. От цялата тази не-на-връзките история светът изглежда като сбръчкана бабичка с изкуствени зъби, много грим и червено BMW кабрио. Днес светът е заприличал на гротеска – празнува свети Валентин все по-усилено и все по-често седи сам вкъщи. Днес все по-често чувам – искам връзка и все по-рядко виждам двойки около себе си.
И в един момент си казвам - майната му на BMW-то, предпочитам на 60 да седя в моя старец, макар и той отдавна да не го вдига. Предпочитам да поставям очилата си до неговото чене, но не и да разтеглям бръчки пред огледалото самотна. Предпочитам да направя всичко и да сгреша, отколкото всяка вечер да галя моя индивидуализъм по главата.
Затова сега седя в кулата сама. Имам достатъчно търпение да дочакам и достатъчно консерви да изям. Имам и с какво да се забавлявам - премрежила съм слънцето с лявата си ръка и наблюдавам поданиците в краката ми. Мъже и жени се отблъскват като магнити. Всички те са сами. Толкова сами, че им иде да се застрелят в гордо вдигнатите глави.