28 април 2008 г.

Freedom and other disasters

_______________________________________

Живяла едно време една принцеса. Тя управлява сама собствения си дворец. Четяла женски списания. Падала си по фюжън кухня, както и по принца от Южното царство и веднъж седмично го чукала. Принцесата също така харесвала начина, по който принцът от Северното царство й правел френска любов. Затова понякога отваряла краката си и за него. Не повече от веднъж месечно и само след полунощ. Когато развявала златните си коси в съседство, тя отново обвивала дългите си крака около някой знатен принц. После кръгът се завъртал пак отначало.
Ако днес трябва да четем приказка на децата си, тя положително трябва да звучи по този начин. Не, не се шегувам. Никакви три дена яли, пили и се веселили, освен ако под това нямаме предвид, че принцовете са яли сочни манджи от лявата гърда на принцесата, пили са соковете на нейното възбудено тяло и са се веселили в свещения й храм, както наричаше дядо ми мястото, което днес повечето мъже без въображение наричат путка.
Ето това са историите на настоящето. И то не защото принцесата се намира в Турция примерно и няма никакви права. Въобще не! Просто днес принцесата е по-хедонистично настроена от всякога. Както и целият свят между впрочем.
Не знам откъде започна всичко. Още си спомням деня, в който майка ми четеше детски приказки, а аз върху оранжевите тапети мислено рисувах него – прекрасния принц с руса коса – едновременно смел и гальовен, с бял кон, който беше единствения ми проблем, защото къде, мамка му, се е чуло и видяло някой да си гледа кон в апартамента. Спомням си, че тогава много се притеснявах за животното, дори бях намерила един изоставен фургон, близо до моя блок, в който белия ат можеше спокойно да дъвче сено, докато стопанинът му ми предлагаше брак в нашата гарсионера.
После пораснах и видях, че принцове няма. Имаше само Геша от 3-тия етаж, който ми пипаше циците, ако му се отдадеше такава възможност. Единственото хубаво нещо в този период беше моето среднощно откритие, моята малка тайна и върховно наслаждение – порното. Вечер, когато родителите ми заспиваха, аз се промъквах в кухнята на пръсти и с трептящо сърце натисках копчето на дистанционното на номер 8. Там беше безплатния порно канал след 12. Там беше моят разкъсващ оргазъм. Там беше всичко, спестено от приказките. И беше жестоко!
Аз пъхах ръка под пижамата и с несигурни движения стигах до състоянието, до което днес отивам танцувайки. Моят принц от детството се беше превърнал в порно актьора от екрана, който шляпаше с огромния си кур върху клитора на актрисата, после го вкарваше вътре, после пак я удряше закачливо и накрая й го подаваше в устата. Няколко месеца по-късно порно каналът стана платен, но това нямаше значение. Аз вече имах нов герой, който рисувах вечер в тъмното върху оранжевите тапети. Вместо огромна шпага той имаше огромен хуй, вместо расов кон – расова мръсница.
Днес, когато дойде време наистина да срещна моя принц, аз съм се качила на една висока кула, премрежила съм слънцето с лявата си ръка и оглеждам напрегнато. Този е прекалено дебел, този е прекалено висок, този е прекалено тъп и то толкова тъп, че му личи от една кула разстояние. Минава още някакъв млад господин. Иска да му хвърля плитка да се качи при мен. Аз си казвам е, хайде, ако ще като Карлсон да изглежда, няма значение. Само да иска да ме спаси от целия свят и от самата мен. Обаче не! Взирам се и той не просто изглежда ужасно. Той може да бъде нает за дубльор на Шрек. Давай към следващата приказка, пич, казвам, докато клатя крайниците си от външната страна на перваза.
Постепенно ми прави впечатление, че всички поданици, които жужат долу в краката ми, са сами. Няма нито една двойка, само от време на време да се появи по някоя и то толкова рядко, че се чудя това мираж ли е или слънцето вече наистина ме напече. Мъже и жени се отблъскват като магнити. Разминават се, сякаш са в отделни коридори на лабиринт – не се гледат, не се усмихват един на друг, само от време на време се чукат, а после пак въртят из лабиринта. Ако можем всички да погледнем от тази високата кола, ще решим, че дружно сме полудели.
Защото ще ми обясни ли някой къде отиде оная любов от времето на соца и панела, оная любов тип „аз и ти завинаги”. Днес връзките между хората са аз и ти, ама до 10 щото после съм с приятели или където и да било другаде, но без теб. Днес хората живеят със своя индивидуализъм. Отношенията са еднократни – взимаш, обелваш и хапваш, а после отиваш да тичаш във фитнеса, за да се погрижиш за собствената си обвивка. Връзките са полуфабрикати – лесни за приготвяне и консумиране, но често от тях се образуват хемороиди. От цялата тази не-на-връзките история светът изглежда като сбръчкана бабичка с изкуствени зъби, много грим и червено BMW кабрио. Днес светът е заприличал на гротеска – празнува свети Валентин все по-усилено и все по-често седи сам вкъщи. Днес все по-често чувам – искам връзка и все по-рядко виждам двойки около себе си.
И в един момент си казвам - майната му на BMW-то, предпочитам на 60 да седя в моя старец, макар и той отдавна да не го вдига. Предпочитам да поставям очилата си до неговото чене, но не и да разтеглям бръчки пред огледалото самотна. Предпочитам да направя всичко и да сгреша, отколкото всяка вечер да галя моя индивидуализъм по главата.
Затова сега седя в кулата сама. Имам достатъчно търпение да дочакам и достатъчно консерви да изям. Имам и с какво да се забавлявам - премрежила съм слънцето с лявата си ръка и наблюдавам поданиците в краката ми. Мъже и жени се отблъскват като магнити. Всички те са сами. Толкова сами, че им иде да се застрелят в гордо вдигнатите глави.

20 коментара:

Svuio каза...

Браво, чудесен поглед над нещата. Рано или късно обаче принцът ще се появи, ще изкачи кулата и ще те грабне. Убеден съм!

orbiorbi каза...

bravo, super, hubawi metafori i tochno w celta.
naj loshtoto e s hedonizma, horata w kapitalizma koito sa malko po slabi se otdawat na hedonisam, zashtoto drugo ne im ostawa i sistemata gi smazwa.

Nadia каза...

Браво, много ми харесва! Не съм съвсем съгласна с теб, но публикацията е страхотна!
А принцът... Ако може би за момент спрем да се оглеждаме за Него и просто..само се огледаме, ще открием, че всеки един от "обикновените" поданици долу е принц... Просто някои от тях още не са намерили правилната принцеса.

Generala каза...

Just like every fall will wither
Along the sidelines of lost reason
Into abiding shades of winter
I sit here breathless – amidst the season.

Astounded by beauty, delivered by liquor
Defined by restraint, saved by detachment.
Lost at the gates of Paradise
Just to be found the next morning

smiling in a gutter...



Случайно попаднах на blog-а ти -
най-накрая нещо свежо за четене. Keep it up

Я каза...

Добре си го написала. И аз съм си мислел подобни неща, но никога не съм успявал да ги формулирам толкова добре. Не смяташ ли, че пропускаш нещо. Мъжете и жените под кулата ти, също имат кули и сигурно много от тях гледат на тебе, като поредната жена, която минава под тяхната?

sovichka каза...

я, съгласна съм, но не мисля, че пропускам нещо. просто разказвам една гледна точка. тя не е непременно вярна или правилна, а е поредната гледна точка. не мога да опиша всички, нито да погледна от всяка кула.

поздрави!

Ясен каза...

Ей, опасна си! Като котките си, не падаш по груб :) Явно проблема е че аз често се опитва да погледна през очите на околните, не винаги успешно. А ти - не. Ама знам ли сигурно пак, греша. Твоите писания са зарибяващи. Продължавай!

пламен каза...

Btw, честито Ego-публикуване ;-)

Анонимен каза...

Много вярно казано :) Най ме е яд за това че когато хората се разминават не смеят да погледнат човек в очите. Отвръщаме глави се едно другия ще ни ухапе :(

invisiblechild каза...

много ина-григоровско, много сърцераздиращо. GJ :)

RRHand каза...

самотата е камъка, който освен че ни тежи от време на време на врата (и ни дърпа от кулата надолу), ни служи да си наострим жилото на инстинкта... ако искаш да хвърлиш камъка, късаш и част от жилото, и после много те боли докато зарасне. за тебе, моме, трябва някой с много здрава броня, да не му прави впечатление като го боднеш. че ти май най-вече гледаш обвивката да е лъскава, но не и здрава ;)

Анонимен каза...

Любовта на соца не е “аз и ти завинаги”, а “аз и ти ще се търпим между панелите, щот’ иначе трябва да се върнем на село при фъшкиите на белия кон”. Така че се радвай на свободата си и не мисли за бръчки и за дедовия.

ИСВЕВ каза...

От време на време прочитам какво си написала, няма да отрека че ми действа като порното даже и по-добре, но и от време на време се чудя що ги пишеш тези простотии? Оставам с впечатление, че за тебе целия живот е едно голямо чукане с преебване, или поне така си го правиш, живота де.А за да си намериш принца трябва да слезеш от кулата и да се заинтересуваш и от нещо друго освен от чукане, и кой как чука и по колко пъти и как му харесва, чукането си е просто кратко удоволствие докато вършим други неща, почнеш ли много да се чукаш и цулата шибана романтика изчезва и си остава едно сиво шибано ебане с преебване.

Анонимен каза...

Браво,пишеш чудно!joko

polya каза...

Наш кво - толкова ми хареса, че не го дочетох. Щото не обичам да чета хубави неща на компа. Вземи издай нещо. Ще те чета и препоръчвам!

beatlefan каза...

Само за ебане си мислиш Совичка. Защо ли не взема да те бодна та да мирясаш. Ако се ебеш толкова хубаво, колкото пишеш, ще се оженя за теб. Това за шляпащия по клитора хуй, който влиза вътре, а после е отвън, за да потъне отново в устата на принцесата, много ми хареса. Направо си чудесна, ще те взема, казвам ти!

Анонимен каза...

ей, омръзнА ми от тъпи комсомолци!
абе, псевдар сдухан, що не земеш да 'боднеш' майка си рано сутринта.
йеби се!

beatlefan каза...

Не се засягай, анонимен. Всичко е в кръга на шегата:) Ако си достатъчно интелигентен ще забележиш, че зад коментара ми стои единствено възхищение от авторката.

morrt каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
morrt каза...

Много приятно четиво. Което ми припомня, че днес се навършват 20 (двадесет) години, откакто сме заедно с моята половинка. И от позицията на тези двадесет години, нека споделя нещо. По-точно две неща:
За "моите очила до неговото чене" си много права. Колкото и да сме се (пре)наситили един на друг с жена ми, къщата е някак пуста, когато я няма.
Идеален принц няма!
Ще трябва да направиш някои компромиси:
или ще е красив, но няма да ти пасва в леглото;
или ще е красив и ще прави чудеса в леглото, но ще е интелигентен като тръба и/или чувствителен като тухла "четворка";
или ще е всичко, което искаш от един принц...но докато е трезвен.
Ще трябва да го намериш Единствения, докато мижиш срещу слънцето. И колкото повече чакаш, толкова повече ще трябва да мижиш. А като го намериш, ще трябва и той да те хареса.
Успех!