___________________
Всеки човек има в живота си по една специална връзка. Една специална връзка, която ти ебава майката. Която ти причинява толкова много болка, че ако се събере на едно място, ще образува нова планета с размерите на Меркурий.
Дори той имаше такава. Всичко вървяло от чудесно към прекрасно. Булката се обличала от магазини втора употреба, но го правела със стил. Излизали, смее ли се, после се чукали. Къмпинг Градина, къмпинг Смокини.
- Обичам те!
- И аз те обичам!
Веднъж дори гонили влака заедно. Той се подхлъзнал на леда и паднал. Тя започнала да му се смее. После и тя се подхлъзнала и паднала. И двамата се заливали от смях. А по заскрежените прозорци на влака зъзнещи врабчета рисували сърца и предвещавали пейка в парка в 3 следобед с 3 деца и захарен памук.
Обаче един ден мацката сменила second hand със sisley и оттогава нищо не вървяло. Едно лято отишла на Слънчев бряг, купила си слънчеви очила тип маска на Dior и той повече не й видял очите. Пепеляшка се превърнала в Злата мащеха. Набила си камшика. Сменила влака с BMW. Превърнала най-истинската приказка в най-шибания кошмар, който те буди в 3 през нощта. Без помен от пейка в парка. Само горчилка от захарен памук останала като оловно топче в гърлото.
Преглъщаш. Тя пак е там. Върти се и не иска да си ходи. Мамка й! Сякаш единствената задача на този свят е да се запъне в гръкляна ти и да ти напомня какъв си нещастник.
Няма нищо по-мило от това да попаднеш на човек, съдран от болка. Той винаги ще те изслуша. Винаги ще оцени това, че си облякла любимата му риза. Ще ти подаде ръка, когато слизаш от тролея. Ще те завие недодялано с одеалото и ще гледа дълго как докато спиш една мигла толкова сладко е застанала под лявото ти оченце.
Не защото му пука за теб. А защото не може да преживее още една буца в гърлото. Не иска да прекара още една Коледа без да се облечеш като Снежанка, а после да се чукате. Не може да си позволи още една командировка без sms – „липсваш ми, прасчо”.
Та така. Вървя си аз из интернет пространството, подритвам фалшив профил след лесбийски и попадам на него.
О, небеса! Май някой доста е слушкал тази година и за първи път от детската градина се оказва, че това съм аз. Аз!
И ето го дядо Мраз стои пред вратата ми, почесва се по гъза и ми носи най-милия подарък! Пакетирал ми е чувствителен мъж с нечовешка ерекция и собствен апартамент. Не знам за него, но мен определено ме чакат весели празници!
Край на секса в кола! Край на изречението „Да изчакаме – майка си ляга след новините”. Край на мъката да спреш, когато най-много ти се иска да извикаш...
След зарята на първите споделени секрети животът се покри с холивудски захарин. Греяно вино и хубав филм. От който нищо не разбираш, защото си заета да изследваш всяка гънка на кура му.
Всичко придобива страхотни форми! Свършваш по три пъти на вечер, а после денят ти пак започва със свършване! Приятелките те гледат малко накриво, защото им писва да те няма, а като се появиш да говориш само за него. Обаче на кого му пука?
Рая вече си има име. Той се казва Орлин и се обажда по 3 пъти на ден, само за да провери как си. Вече има кой да ти звъни с любимата мелодия на Gravity Co. Имаш втора четка за зъби, която грижливо поставяш до самобръсначката му всяка сутрин. Влизаш в мъжки магазини без просто да си се объркала. Всичко върви като шейна, която Господ е намазал с три пласта масло. Побутнал е возилото, а на вас не ви остава нищо друго, освен да го благославяте и да вплитате тела в сложни форми.
Докато един ден маслото свърши точно пред думата компромис. Тя е най-лепкавото нещо, на което можеш да попаднеш по пътеката на любовта. Тя е като гадните жълти следи от препикано в белия сняг. Като онова късче месо, което се е завряло между зъбите и от 1 час не можеш да извадиш. Думата компромис е като трън в очите ми.
- Айде, стига вече!
Въпросът е обаче, че никога на никой не му стига, а и да му стига – иска още от алчност. Too much is never enough.
Въпросът ми беше за компромисите. Още в началото той каза:
- Нещата ще се променят постепенно. Една връзка не може без компромиси.
До края нито нещо се промени, нито направи компромис. Или не – промени се като че ли височината ми. Понякога имах чувството, че е хванал голяма плоска дъска, която преди това грижливо е лакирал и ме удря безмилостно по главата, а аз ставам все по-малка и все по-малка, и все по-малка. И дано поне се е забавлявал, защото мен ме болеше.
Сега остана само една цицина, която попадна в мозъка ми, търкулна се по челния му дял, свлече се по теменния, удари се в хипоталамуса, а оттам по гръбначния мозък се намери в сърцето. Там се настани удобно, сложи крак връз крак и си затананика ...
Чувството компромис е като трън в сърцето ми!
Иначе се надявам да престана да мисля за него, да изтрия файла “Аз и той в бъдещето” и най-накрая да затръшна вратата точно пред носа му.
Да, определено съм му ядосана! Много съм му ядосана даже! Преди време си го излях на лист хартия, обаче всичко не свърши дотам. Под всичко имам предвид моята болка.
- Абе, вие жените много задълбавате. – каза той, стоварвайки за пореден път дъската върху главата ми.
Мамка му, адът сигурно е пълен с хора като него!
А аз вече започнах да свиквам със самотата и без да звучи садомазохистично, дори започнах да се наслаждавам на факта и състоянието. Да, да! Аз съм сама! Това звучи гордо. Не ме е страх, нито срам, не е и меланхолия. И ако има любов в самотата – търсете я при мен. Сгушила съм се удобно в нея, мъркам кротко и от време на време подмятам опашка от удоволствие.
Това е един от онези моменти, който ти се струва, че ще помниш цял живот. Моментът, в който ти се иска да заговориш на езика на Буда, но не можеш, защото си на един малък полуостров, в една малка държава и в още по-малката й столица, в която едно малко момиче го удариха с дъска по главата. Обаче то стана и продължи! Продължи, за да докаже, че слабостта те прави силен, че черното е бяло, че вълкът нрава си смени, че старата любов ръжда я хвана, защото нищо не е както бе преди.
- Ти си много крайна винаги! – каза той и беше прав.
Стигам до ръба, затварям очи, разпервам ръце ... Обичам вятъра да си играе с косата ми, да целува очите ми, да шепти в ухото ми ...
Понякога единственото нещо, което можеш да направиш, е да сгрешиш ... Затова му казах, че го обичам.
15 коментара:
Много истинско! Благодаря ти за споделенета емоция и късмет занапред. Продължавай да пишеш!
Нещо не ми хареса особено. Несвързано седи. Отделните части са добре сами по себе си, обаче не усещам връзка между тях.
А последното изречение се сетих, че съм го чел. noname.doc, ако изобщо си спомняш този файл. Току-що го свалих и го отворих. От друга страна, за да се сетя за някакво изречение, прочетено сигурно преди година, значи епизодът е много добро попадение :)
Боян
А на мен ми хареса много.
Ще си позволя да кажа обаче,че няма ерекция,компенсираща подробен разказ за предишната Голяма любов.Първо информацията е едностранчиво предадена /в повечето случаи/.И второ сети се сама,кога някой ни става любима тема за предъвкване/дори и ако говорим за лошите му страни/.Когато още ни е в сърцето и ума.Или поне искаме да накараме някого да си мисли така.И да ревнува.Има нещо гнило винаги,когато ти разказват за бивши гаджета ,и то с подробности.
А компромис е много разтегливо понятие.И служи за да откажем нещо,без да дадем обяснение.
анонимен 2, ако някой наистина е бил "Голямата любов", както го наричаш, тогава какво значи - "още ни е в сърцето и ума"? Че той винаги ще бъде, просто защото когато обичаш истински ... обичаш истински.
Не искам никого да накарам да мисли по какъвто и да било начин. Пиша какво мисли/чувства девойката.
Предполага се,че всяка последна любов е Голямата.Иначе се получава малко странно животно-аз те обичам много,страшно ме кефиш,ама да знаеш ,че вече съм изживял Голямата си тръпка.И на тебе се пада честта да си ми следващата най-силна страст.И да си ми най-приятелското рамо,на което ще си хленча за Онази.Не че съм имал очи за нея де.Защото едни влюбен не забелязва дрехите секънд-хенд .Той вижда очите-езера,кожата-коприна,кораловите устни.Ръцете,които го качват в рая.И разни подобни неща.И в същност част от магията на влюбването е,че и момичетата виждат в очите на влюбения мъж себе си по този начин.И стават по-добри,слънчеви и омагьосващи.Получава се нещо като възходяща спирала.Наслагване на позитивен образ.Алхимия на любовта.До мига ,в който погледът Му се спира критично върху дрехите й.Докато той не се сконфузва при среща с приятели,защото вече не е с Най-специалното момиче,а с девойка,облечена с кофти дрехи.И чувството за неудобство взема връх над гордостта,че Тя е до него.Толкова лъчезарна,ведра и вълшебна.Ама с тези дрехи...И Тя прочете всички това в очите му.Защото очите не лъжат.И й стане тъжно,тъпо и студено.
"Истинската красота никога не ни поразява пряко. Залязващото слънце е красиво поради всичко това, което то ни заставя да изгубим."
Антонен Арто
На никой истински мъж освен ако не е латентен педал не му пука за секанхенд и други подобни глупости. Освен това облеклото си има код и ако се навличаш, просто ей така,значи казваш на всички, че не ти пука за дрехите. Човека до теб ако не е тъп ще го приеме. Ако е тъп изгони го. „Най-истинската любов е един театър на жестокостта.” Арто
Само така се връща страстта а единство тя е нужна и от значение.
Според мен страстта и еротизма не се състоят толкова във физическото излъчване, дрешките и дори не толкова секс, колкото в шеметна страст за ума. Трябва да се иска всичко иначе се задоволяваш с парчета :-)
:^))) Не знам каква е тази история със секънд хенд дрехите. Май май не тя беше важната, ама карай!
Борис, то със страст и баба знае :П
Много ми хареса как е написано.Исках само да кажа,че девойката не трябва да се коси повече от здравословното и полезното за писането.Да погледне на връзката ,като на "жива ваксина" .Да развие имунитет към пичове,ползващи "колко много страдам по голямата любов" като стръв.
От друга страна,трябва да е и благодарна на човека.Освен за всичко хубаво,и за въпросния момент с компромиса.Нещата ,от които ни боли,позволяват да научим за себе си повече,отколкото тези,които ни радват.И баба знае да се кефи,ако я събуждат с розички и целувки./и качествен секс :))/.
А темата за компромиса си е направо необятна.Това е много относително понятие.Като се замисля ,май нямам двама познати с еднакво виждане за непростим компромис.Сякаш то е по-обединяващо от еднаквия вкус за хубаво прекарване например.
"Той кръшка,ама пък си гледа много хубаво семейството." срещу "той нищо не прави за дома и близките си,ама не ходи по жени".
На даден етап в много връзки/бракове/ нещата,които другият НЕ прави,стават водещи за съхраняването на отношенията и добрия тон.Което си е парадоксално.
Обратното на страстта не е базстрастието. Обратното на страстта се нарича скука. „Животът е събиране на белези, момиче. Те са толкова по-скъпи и дълбоки, колкото по-страстен е умът”. За това артистичния мъж си тръгва така виртуозно, че влюбената жената да си помисли, че тя го е изгонила и връзката им е изчерпана. Никак не е трудно да се вселиш в една жена, нито е трудно дори да изнасилиш нейния ум и изцяло да я завладееш, това е обикновеното изкуство на плажните свалячи. Големя шедьовър е във виртуозната раздяла в изнасянето, всичко на което една умна жена може да научи един талантлив мъж е как да я мами:-))
Борис, думите ти ги виждам напечатани на мое дясно, където си държа четивата, и по-точно в списание "Amica" от ноември 2007 г. Така че или ти си Калина Андролова, или ... ти ми кажи :^)))
Иначе имах предвид, че страстта е до време и е добре, когато след нея има какво да ви свързва.
Поздрави!
П.С. В оригинал е - "Обратното на любовта не е омразата. Обратното на любовта е скуката." и да ти кажа повече ми допада.
Не съм но цитирах по памет някакво четиво сигурно е точно нейно.Страстта може да се възражда, номера с феникса. Мита за Сизи. Буташ камъка само за да погледнеш отгоре.
Еха, колко яко написано!!! Обичам фристайл! Супер ме изкефи!
От час съм забила нос в монитора, а съм стигнала само до 22 февруари. Специално проверих дали не е 2007 г. Или пишеш много, или емоциите са толкова силни, че ми идват в повече. Мамка му, още една безсънна нощ! Дано ми стигне, за да изчета блога ти.
Незнам как точно попаднах тук, но сигурно е "трябвало" да прочета този тест... Аз съм бившия, със Смокиня и Градина, с апартамента и бла-бла-бла, без историята с БМВ-то и Слънчевия бряг, но със счуено сърце. Е... по-скоро, вече със залепено и май съм леко апатичен, но не това е нещо за което ми се пише. Просто се замислих за проклетата лакирана дъска, която не бих искал да се окаже в моите ръце, както и че испадайки в мойте си настроения бих могъл да развивам трактати за компромисите без въобще да ми пука и без да направя и един. А не бих искал... Иначе-Браво мацка!!- Много ясно че ще кажеш "обичам", много ясно че ще си по силна като ти мине, много ясно че текста въкът може да попромени и нрава си(въпроса с козината отдавна е решен Шаума, Швацкопф или Ле лаборатоар Гарние), а за любовта...кой знае... Love is in the air и ще се появи отвново - страст, вълнения с прилежащото прималяване в корема, че дори и есемеси ;))
А
Уф мамка му! Моля простете правописа ми - "изпадам", слепени думи и изядени букви. Срааам
Публикуване на коментар