20 февруари 2008 г.

Катя

______________

Добре, какво толкова, ще запаля една цигара. След две седмици и без това ще ги откажа. И така от години. Спирам, за да ги започна пак. Една постоянна въртележка от дим и дъвки. Сякаш ми доставя несравнимо удоволствие да подритвам задника си от тигана на снега и обратно.
- Ти трябва да бъдеш мъчена постоянно! – казва бившето ми гадже и е прав.
Кутия Marlboro Silver лежи на масата. Компания му правят разпиляно кафе, преполовен чипс, луканка и някакъв черен диетичен хляб, който се навърта наоколо, откакто реших да отслабвам. Всъщност нямам нужда от диета. Сама съм с моите 47 килограма. Просто обичам да гледам мъжете и небрежно, но убедено да поръчвам:
– Само салата за мен. На диета съм.
И те започват да ме убеждават колко съм слаба и хубава и с това перфектно тяло как въобще нямам нужда от диета. Плюят слюнка и хормони, после пак - обилна доза комплименти. Рецептата е следната - блат слюнка, блат хормони, заливка „баси к’во пиче си, бейби!”
Знам, бейби. Особено в онези черни къси панталонки, докато танцувам и ме гледаш. Знам, че искаш да ме чукаш във всички пози, да ме обръщаш наляво-надясно, докато скимтя под теб. Да ме опреш в стената, да ми го вкараш, а после да ме блъснеш на леглото. Знам, че виждаш в мен една танцуваща вагина. Знам, че искаш да спечелиш на всяка цена, когато си заложил гордостта си.
Понякога ги оставям да побеждават. Няма нищо по-хубаво от това да задоволиш нечие его – сякаш галиш куче зад ухото, а то барабани неистово с ляв крак по асфалта. И на теб ти е хубаво, и на него.
Вместо това обаче, аз излизам с онази история, в която жената трябва да се поддържа, защото годинките чукат на вратата и след време вместо перфектно дупе, ще стягаш увиснал задник в оня черен клин от WS Телешоп. Гравитацията е смъртен враг на жената! Тя е най-ужасяващото нещо след любовта и озоновата дупка! Навярно е измислена от дебела лелка в самотна нощ на развалени вибратори, тонове шоколад и недоволство.
Като всяка жена, пресолена от суета, и аз често сънувам един и същ кошмар. Тъкмо сме във вихъра на ласките, той изхлузва кафявата ми пола и отдолу вместо секси прашка лъсва черния еластичен клин до коленете. Тичам трескаво в банята, смъквам найлоновите гащи и целулита лъсва. Обаче хормоните така ми чукат по канчето, че изглежда по-гладък от всякога. Тичам обратно, гася лампата за по-романтично, разстилам телеса на чаршафа. И чакам...
А той си е тръгнал... Мамка му!


***


Аз съм от онези средностатистически момичета, на които малко не е достигнало, за да се превърнат в принцесата на бала. Сега стоя, заседнала в асансьора между мазето и ресторанта, пълен с елегантни хора в скъпи костюми. И се чудя дали някога ще дойде принцът от горния етаж да ме спаси или чистачката ще ме измъкне, докато цъка с език и гледа възкъсите ми гащи.
Погледът й ще се опита да ме съсипе. Ще ми каже, че съм поредната развратница, която ще завърши с размазан грим в леглото и купчина антидепресанти в кръвта.
Нищо не знаеш, лельо! Докато стоим, заклещили поглед, дъщеря й обича по френски поредния Ауди-притежател, срещнала в „Най”. После той ще я закара до тях. Ще спре до кофите пред входа и ще я стовари като ненужен чувал. Тя ще остави номера си, убедена, че той ще се обади. Ще се надвеси тежко над него. Ще пъхне език в устата му и ще го развърти като миксер в тесто за следобеден кейк. Той ще каже, че е много изморен. Ще даде газ и на отдалечаване ще избърше устата си с опакото на ръката.
- Тая па за к’ва се мисли! – ще каже на глас, а после ще завие по „Тодор Александров”.
Нищо не знаеш, лельо, ама не ти и трябва!
А аз само чакам принца. Нищо повече.

3 коментара:

Анонимен каза...

хм, приятно.
това с миксера беше много силно :)


п.п. - къде беше тоя НАЙ клуб ? :D

Анонимен каза...

Интресно защо всички твърдят, че се дразнат на "поредния лигльо" с ауди или без, че имат фобия към такива мъже. Обаче защо ли всички ги описват в личните си преживявания и те присъстват доста осезателно в техните мисли. Негативен романтизъм :-)) Мразя лошите момчета, но ме привличат неосъзнато... Поста е хубав, радва ме...Поздрави

sovichka каза...

Оня, зад опашката на коня, бре - ама че си прост :ППП

Борис, кой е казал, че не
обичаме лоши момчета? :^)))
Иначе гореписаният не е такъв, но явно не съм го описала като хората, което си е моя грешка. Той не е лигльо, а селянин с Ауди Яйце и плакат на Анелия в стаята. Описвам ги, защото простотията им ме впечатлява.

Поздрави!

П.С. По натам ще го опиша по-подробно в друг разказ, за да разбереш какво имам предвид :^))