18 септември 2009 г.

Режисьорска версия

____________________________

Разказът е измислен. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и т.н.

Григор Иванов беше обикновен като фамилията си. Имаше смугло, продълговато лице и погледнат отдалеч, приличаше на подострен молив. Той беше на 37 години, една от които прекарана в казармата и 4 в немското градче Заарбрюкен, където се дипломира като адвокат. Оттогава работеше в адвокатска кантора "Петров и синове" и обитаваше наследствен апартамент на една тиха уличка в близост до Петте кьошета. Там живееше и неговата сива женска котка на име Манда.

Само веднъж в годината Григор Иванов поверяваше Манда за една седмица на съседите, изкарваше жълтата "Жигули" от двора на кооперацията и отиваше на море. Взимаше само най-необходимото – 7 чифта долни гащи, 7 тениски, 2 чифта къси панталонки и една връхна дреха. Сутрин отиваше на Дългия плаж, плуваше 2 километра навътре в морето, четеше няколко часа криминален роман и точно в 13:00 тръгваше нагоре по баира, за да обядва в "Хоризонт" салата от миди с лук, яйца по панагюрски и една малка мастика. Тъй като собствениците го познаваха от години, сервитьорите никога не му взимаха поръчката, а направо му носеха храната с 10% отстъпка за лоялни клиенти.

Тази година обаче нещата съвсем се объркаха. Всичко започна като детска игра с едно телефонно обаждане в радио "Батерия FM". Там Григор Иванов даде верен отговор на въпроса на деня - на коя дата мегазвездата Мадона ще има концерт в България - и спечели 5-дневна почивка в Албена в луксозен хотел с басейн, СПА и симфонична музика, изпълнявана на живо във фоайето. Всъщност наградата беше ваучер за козметика на стойност 50 лева, а почивката в Албена - предназначена за изпълнителния директор на радиото, но последният беше претърпял злопулука във фитнеса и си взе 2 седмици платен отпуск.

Така Григор Иванов се озова на пътя София - Варна, като стриктно съблюдаваше ограниченията на скоростта и още по-стриктно ги спазваше. Когато му ставаше скучно, той си представяше какво ли щеше да прави, ако живееше в селата край пътя – може би щеше да отглежда крави или нещо по-дребно, кокошки например.
Девет часа по-късно Григор Иванов беше в банята на луксозния си хотел и се взираше в огледало с размерите на билборд. В помещението миришеше странно приятно и след дълъг размисъл той реши, че е аромат на лайка, но всъщност беше ухание на горски кестен и пачули. Взе набързо един душ, смени бельото и тениската си и слезе в ресторанта на хотела, за да се възползва от безплатната вечеря.

Понеже нямаше с кого да разговаря, Григор Иванов се заслуша в разговора на съседната маса:

- Идват тия от Капти в офиса, братле, нали сме им агенция, новият им продукт е нектар от грозде. Искат импресионистичен клип, яки гледки и да звучи българско. Пращаме им 100 идеи - нищо. Накрая го измисляме толко тъпо, че да им хареса. Камерата се спуска, виждаме ливада със стадо овце. После общ план - едни лозя, да си ебе майката. Хора берат грозде, усмихват се, вкарахме и 2-3 кадъра на гроздето отблизо. Абе, всичко как си трябва! И наш къв е коментара, братле?

- Кажи.

- Ма кво е тва стадо в клипа – овцете грозде не ядат.

- Ве-е-е-рно ли?

- Да бе, братле! Предстиси за кви хора става дума! И как да направим нещо на световно ниво, като тия гледат по цел ден "Планета" и "Шоуто на Слави" и тва им е критерият за сичко! И им викам – добре бе, вие как си го представяте? Те – ън-мън, ми като рекламата на мастика "Пещера" с дините.

- Ко-о-о-о-о-пеле!

- Да, бе! Викам е добре, бе, тва е супер шит. И те такива - да, просташко е, ама продава, хората говорят. Ние тва искаме.

- Ко-о-о-о-о-пеле!

- Много зле. Аз вече не знам, братле, направо се чудя дали да не сменям бранша. Или да си бия камшика в чужбина, Холандия нещо. Ще снимам само видеоклипчета, може и некое филмче... Абе, братле, ти гледа ли новия на Тарантино?

Тъй като Григор Иванов не се интересуваше от филми, той насочи вниманието си към десерта – няколко парчета диня. Изяде ги звучно, събра семките в единия край на чинията и излезе от хотела, за да се разходи на чист въздух.

Курортното селище беше страхотно. С кръгли градини пред всеки хотел и симетрично засадени цветя, както беше свикнал да ги вижда в детството си. Освен тях Григор Иванов забеляза и тълпи красиви млади хора, които винаги обсъждаха нещо оживено и ръкомахаха. Понеже беше любопитен по природа, той отново се заслуша в разговора между русокосо момиче с черна рокля с гол гръб и момче в сако и бели кецове:

- Ти въобще какво очакваш, тия Юруш Си Джи са ебати смешната агенция. Не виж, че всяка година се напъват и все нищо.

- Ами на тия Ле дьо Клозет – мивката?

- Ква мивка, Юри?

- Е, не го ли видя клипа? С ходещата мивка - и вече си мислят, че са направили ебати криейтива. Тва е такъв кич, че щеше да ме е срам да изляза на фестивал с него. Некой трябва да им спре наркотиците на тия!

- Мен най-много ме издразни кампанията – да спасим българската костенурка. На мекотело са го превърнали това животно! И защо са лепнали тоя син филтър, не е ясно.

Точно в този момент Григор Иванов се спря до една вестникарска будка. След като купи новия брой на "Капитал", той разпита продавачката и разбра, че всички тези угрижени млади хора са дошли на рекламния фестивал, който се организира в Албена всяка година. Колко интересно, помисли си той, а после му се прииска и адвокатите да имат свой фестивал, на който да обсъждат проблемите си.

След като повървя още малко по крайбрежната алея, Григор Иванов забеляза, че всички влизат в едно и също заведение, от което се чуваше силна музика. Той застана с лице към него и за миг се поколеба. После тръгна след трима мъже, които се бяха запътили право натам.

- И за какво отиваме са в Ганвие? – каза момчето с провлачената походка. – Пълно е с метросексуални пухчовци и киселяци.

- Ти не ги глей тях, глей нещо да треснеш – отговори неговия приятел, като дори не го погледна.

- Е, луд ли си! Сред малки костеливи курви и банкетни лисици кво да тресна, брат. Най-много некоя чекия да си тресна.

- Много си зле! Пиеш безплатно, ядеш безплатно, бършеш си гъза безплатно и пак си зле!

Прекрачвайки входа, Григор Иванов ги изгуби за сметка на една приятна млада дама, която се изправи пред него, пожела му приятна вечер на партито на Би енд Гей Тиви и пъхна в ръцете му малко хартиено пликче. Оттам той извади нещо странно, което момичето нарече мъжки гердан, но на него повече му приличаше на синджир за куче. Повъртя го известно време в ръцете си, после на свой ред се повъртя из заведението и се спря пред пленителна брюнетка с големи очи и малко извито носле, което придаваше още по-голяма острота на чертите й.

- Мога ли да ви почерпя едно питие? – попита Григор Иванов, без да губи хладнокрвие.

- Ха-ха! – изсмя се жената и го огледа от глава до пети – Е, поне имаш чувство за хумор. Приятно ми е, Лидия – акаунт мениджър в Ле дьо Клозет.

- Здрасти, Лидия. Аз съм Григор.

- И с какво се занимава Григор?

- Режисьор съм – чу се да казва той и сам се учуди на думите си.

- Охо-о-о-о! – плесна театрално ръце Лидия. Тя обичаше режисьорите. Всъщност обичаше всички мъже, разположени на доволно място в офисната йерархия, и винаги бързаше да изпусне пискливия си смях пред тях като спукана надуваема кукла. – Гледала ли съм твои неща?

- Мисля, че не. Работя в Холандия и се прибирам тук само за лятото. Снимам предимно видеоклипове.

- Хареса ли ти нашата реклама?

- Коя?

- Тази с мивката – отговори тя и започна да се клати ту на едната, ту на другата страна, за да му подскаже.

- А, да! Много е приятна, но според мен това с мивката е малко кичозно.

- Е, лесно ти е да говориш... Като се прибираш само за лятото. Но поне фестивала е супер, стават страхотни партита.

- О, да – като изключим метросексуалните пухчовци, партито е супер.

Лидия отново се засмя. Този път искрено и започна да върти кичур коса на пръста си, както когато някой много й харесваше. Вярно, беше облечен ужасно, но ако живееше в Холандия, сигурно и тя би загубила добрия си вкус. После се замисли какъв би бил животът й в северната страна и нави още един кичур около показалеца си.

За по-малко от час тя му разказа всичко за любимите си марки – Apple, Fred Perry, Miss Sixty, Ed Hardy и Camper, ужасно много Camper, защото са най-добрите обувки, а серията Twins е направо уникална. Както и за една нова марка, която открила наскоро при шопинга си в Милано – Fly London. На всичко това Григор Иванов отговаряше с повдигане на лява вежда, а към края на разказа спокойно обясни, че има само 1 чифт летни обувки, с които между впрочем е в момента, и те са му напълно достатчни. Тъй като Лидия не можа да повярва, той я покани в хотелската си стая, за да провери лично, и когато най-после влязоха вътре, я хвана през кръста и я целуна жадно.

Правиха секс точно 32 минути в 2 пози – тя отгоре и той отгоре. Лидия миришеше на любов, на живот, на истинска жена. И на душ-гела на Oriflame с ухание на черна череша. Толкова ароматен, че когато свършиха, за Григор Иванов вече нямаше съмнение – той беше безвъзвратно влюбен и му се искаше никога да не беше лъгал. Ето защо изчака минута-две, колкото да прецени как най-добре да изложи фактите, и каза:

- Виж, сега, когато се познаваме по-добре, трябва да ти призная нещо.

Отначало започна плахо, но след това все по-уверено разказа къде работи, малко за Заарбрюкен и малко за Манда, както и една смешна случка от казармата. После млъкна и се загледа в дългите пръсти на Лидия, които нервно въртяха един сребърен пръстен на средния й пръст.

Тя мълчеше и направо не знаеше къде се намира. Освен това не можеше да проумее как този Григор или както там се казва е платил за такава стая като тази. И факт – рекламата им беше кичозна, трябва поне малко да разбираш, за да го знаеш. Всичко изглеждаше правдоподобно. Но нещата винаги се преебават – и на миналата ФАРА беше така, и сега. Сигурно е някаква карма. Трябваше да махне този шибан пръстен, никога не й вървеше с него.

Сега й оставаше само да се облече, да се върне на партито и да измисли по-добро обяснение за това къде е била през последния час.

21 коментара:

Анонимен каза...

Изключително!

legrandelf каза...

Чук-и-беж :)

Анонимен каза...

Много яко! :)

morrt каза...

Благодаря!

Bloodymirova каза...

Колко бавно минава времето между постовете :)

Анонимен каза...

INCREDIBLE!AMAZING!

nousha каза...

Много добро, поздравления :)

MadWizard каза...

страхотно

особено за петросексуалните пухчета

и момента с искането на "дини"

D-lander каза...

Якоооооооо! Направо ме върна две седмици назад и 500 км на изток. :)

Анонимен каза...

Хе-хе, майтап :) Само че има една приказка, "хем сърби, хем боли". Та като е толкова противен тоя фестивал в Албена, защо всяка година пишеш за него?
Добре де, това беше преувеличение - не всяка година, ами миналата година и тази. Но пък миналата година му отдели доволно количество думи :)
Но не се оплаквам. Приятно ми е да чета съчетанията от думи, които съчиняваш :)

А ако се вживеем в измислената история, защо да трябва госпожицата да измисля "по-добро обяснение". Не е ли досатъчно обяснението "запознах се с един много готин режисьор от Холандия, жалко само, че е за малко тук и си заминава".

djsupermax каза...

Страхотна си:)

Demiurge каза...

Браво! Винаги с удоволствие чета твоите разкази.

rose of the midnightsun каза...

Хах...Стана ми интересно още от първото изречение- "беше обикновен като фамилията си" ...наистина правиш страхотни съчетания с думите... :)

Veneta каза...

Страааашна си!

Анонимен каза...

Голямо браво! Не всеки има силата да се смее над себе си!

Боян

anonimen каза...

Баси, тоя пич явно някой горе го харесва. Ако после не се самоубива де.

Анонимен каза...

Знаеш ли какво стана: прочетох в Light разказа и си казах, ее супер, тя и Совичка беше писала за фестивала в Албена отдаавна, я да видя какво става в блога. И какво да стане - пак прочетох поста ти другаде първо, вместо тук:( (Развали ми се радостта от непрочетения rss)
Поста естествено е страхотен!Даже го разказвах на познати вече.
Супер си! Продължавай :)

asktisho каза...

Улалаа! Пак изкърти мивката с разказ :) Умееш да избягваш клишетата и да играеш с думите образно. Направо страхотия. Комплименти!

Radostin каза...

Дам, хубаво е , семпло и интересно. Поздравления!

Анонимен каза...

Sovichka:-)

Увлекателен разказ:-) – беше ми интересно:-)

Весели почивни дни:-)

Горан
Goran.blog.bg

Miss Tassi каза...

Направо ме разби!От днес чета блога ти и вече съм сигурна, че нямаш слаб пост!Уникално!:))